Инж. Петя Петрова, председател на ОП на КСБ – Ямбол: Прогнозирам, че ЗОП отново ще претърпи промяна

 

въпросите са на  Мартин Славчев

 

Инж. Петрова, как бихте определили състоянието на строителния сектор в област Ямбол?

Последните няколко години са особено трудни за строителния бранш в цялата страна. Дейността на фирмите е ограничена и печеленето на обекти зависи от участието в обществени поръчки, финансирани с европейски средства по оперативните програми. В обявените търгове се поставят необосновано завишени изисквания от възложителите, което предопределя победителя и поставя в неизгодна позиция малките и средни фирми.

От друга страна проблем за компаниите е задлъжнялостта помежду им. Винаги се предпочитат участници, предложили най-голям срок на разплащане, а това води до блокиране на собствените им финанси. Когато възложителят не се издължава навреме, всички по веригата след него търпят загуби. Това води до неизрядност към работниците, към държавата и общините – при внасянето на данъци и осигуровки.

Ситуацията в област Ямбол е като в цялата страна – икономическата криза все още не е преминала. Причина за това са силно ограничените инвестиции в региона. Основните възложители остават държавата и общините. Строителството на жилищни, административни и учебни сгради сериозно е намаляло. Главно се разчита на възложителите, които оперират със средства от европейските програми.

 

Колко фирми са членове на ОП на КСБ – Ямбол?

В момента имаме тридесет и седем членове, като само от началото на годината сме регистрирали пет нови. Така заемаме първо място по новопривлечени компании сред областните представителства на КСБ.

Преобладават малките и средните фирми. Поради липсата на икономически растеж и на инвестиционни намерения в региона много строители изпаднаха в неплатежоспособност и невъзможност да обслужват кредитите си. Възложителите са крайно ограничени и предпазливи.

 

Какви са труднос­тите, с които се сблъскват строителите в региона?

Проблемите са общовалидни за всички компании. При положение че преобладаващият дял от инвестициите в строителството е по европейски програми и от публични средства, нормално е трудностите да са свързани с търговете. Приключи първият за страната ни програмен период, а още няма окончателна яснота по новите оперативни програми. Стоят и неизвестните по започнатите проекти по ОП „Околна среда 2007 – 2013 г.”.

Въпреки промените в Закона за обществените поръчки не се получиха желаните и търсени оптимални решения за строителите. Крачка напред е улесненият достъп до документация та по обявените поръчки. Възложителите разбраха необходимостта от осведоменост на потенциалните изпълнители. Голямо постижение е публикуването на протоколите на тръжните комисии, с което се облекчават участниците, а и се упражнява контрол върху работата на комисията.

От друга страна остават изискванията за финансови отчети, изпълнени обекти и референции, както и копия на удостоверенията на КСБ. Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС е достатъчно компетентна, за да преценява възможностите на дадена фирма да извършва дейност в определени категории строежи. Сайтът на Камарата е публичен и дава максимална информация за всяко строително дружество, а се налага отново да доказваме факти, които са оповестени. Това допълнително повишава нивото на административната тежест при подготовка на документация по тръжна процедура. Отпадането на такива критерии би спестило време на комисиите, а оттам ще се съкрати и срокът за възлагане на поръчката.

Очакванията на строителните фирми бяха да се регламентира ясно участието на подизпълнителите, дори в процеса на работа по поръчката. Оказва се, че те трябва да са известни още при сключване на договора с възложителя. Не е дефиниран предметът на поръчката, а се иска от изпълнителя да посочи под­изпълнители, които може и да не му свършат необходимата работа.

Обединени бяхме около становището, че за по-голяма рентабилност в стойността на поръчката трябва да отпадат кандидатите, предложили най-високата и най-ниската цена, но това отново не се случи.

 

Какво е мнението ви за въведените след изменението на ЗОП ин хаус поръчки?

Въвеждането на ин хаус поръчките отново поставя изпълнителите в неравностойно положение, защото е дадена привилегия на държавни и общински дружества. Недопустимо е да се поставят ограничения пред изпълнителите, без да се отчита пазарната конкуренция. По-добре би било да се въведат ин хаус поръчки в определена социална сфера – снабдяване с храна на училища, болници, домове за възрастни хора, за деца, лишени от родителска грижа, но не и в сферата на строителството.

Защо конкуренцията да е въведена за частните фирми, а за държавните и общинските правилата да не важат? Това е предпоставка за генериране на проблеми в бизнес средата и за нелоялна конкуренция. Тепърва предстои да видим резултатите от този нов вид поръчки. Моята прогноза е, че ЗОП отново ще претърпи промяна в най-близко време.

 

Какво трябва да се промени, за да се подобри ситуацията?

Работим в правилната посока. Променяме законодателството спрямо изискванията на икономическата обстановка, създаваме нова нормативна уредба за строителството и инвестиционното проектиране. Опитваме се да планираме изграждането на необходимите кадри в партньорство със средните и висши строителни училища, да мотивираме младите хора да се насочват към нашия сектор и да се реализират в България.

Необходимо е да се засили участието на представители на КСБ в диалога с местната власт. Не е достатъчно спорадичното включване в обсъждания по европейски проекти на дадена община. Трябва да присъстваме на всяка среща на кмет или областен управител с представители на изпълнителната власт, да участваме в Регионалния съвет за развитие на Югоизточния регион за планиране, да бъдем активни в отстояване на позициите на строителите, да имаме достъп до повече информация за инициативите в регионален план.

 

Разкажете за инициативите на областното представителство.

ОП на КСБ – Ямбол, е едно от първите в страната, което учреди областен клуб на строителите ветерани. Това е полезна инициатива, тъй като чрез нея се осъществи и връзка между поколенията. Реализираха се срещи между членовете на клуба и учениците от ПГСГ „Кольо Фичето” – между ветераните с техния богат професионален опит и младите бъдещи строители с техните желания и оптимизъм.

Работим много добре с областните колегии на КИИП и КАБ. Съвместно с тях подпомагаме екипите от ПГСГ „Кольо Фичето” – Ямбол, които участват в проекта „Аз мога да строя”. Учениците вече три поредни години участват на финала с проект за сграда тип павилион. А тази година Стоян Бъчваров спечели и състезанието „Най-добър млад строител” в категория „Облицовки и настилки“.

Провеждаме тържес­тво по случай Деня на строителя – Димитровден, на което правим равносметка за изминалата година и награждаваме отличените фирми в областта на строителството. Контактуваме и с Областния информационен център в Ямбол, от където получаваме актуална информация за оперативните програми, проекти, изисквания за кандидатстване, отчитане и т.н.

 

Какви очаквате да бъдат резултатите от настоящата 2014 г.?

Все още няма яснота за новите програми, по които ще се работи в периода 2014 – 2020 г. Не е известно и как ще продължи реализацията по вече започнати обекти на ОП „Околна среда”. Затова е трудно да се формулират конкретни очаквания.

Въпреки всичко оптимизмът не бива да ни напуска, защото вървим в правилната посока – сами творим законодателството в областта на строителството и реализираме значими обекти.

На всички колеги пожелавам много здраве, много спечелени проекти и успешно изпълнени обекти!