Поезия в петък: не твоя
Петък, 25 Април 2014 04:37Сега разбирам как умира любовта -
внезапно.
За секунда невнимание.
И после няма никаква следа.
А само тишина.
И бездиханност.
А после... няма после.
Няма нищо.
И като казвам нищо,
няма даже минало.
Смъртта на любовта
е хищница.
А думите са празни.
И изстинали.
И няма спомени,
разбираш ли...
не помня.
Не помня теб.
Не помня нас.
Категорично.
Дали боли...
не ме боли.
Сега съм огън,
който съвсем не помни,
че съм те обичала.
написа caribiana