министър Павлова и шефа на Галин Костов (Лазар Лазаров -А ПИ) за цената на винетките и за ремонтите през лятото

от заседанието на Парламентарната комисия

КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, заместник-министри, колеги, дами и господа.
Моят въпрос е свързан с част от изказването ви по време на представянето на бюджета. Въпреки изявленията, които преди няколко месеца правихте, че няма да бъдат вдигани винетните такси, това вече почти е факт, стана ясно от Вашето изявление само преди няколко дни. Но Вие заявихте, че в резултат на това вдигане на винетните такси ще бъдат допълнително в бюджета събрани около 83 милиона, като заявихте, че част от тях, в размер на около 50 милиона, за да постигнем едно по-добро качество на второкласната и третокласната пътна мрежа ще бъдат извършени различните видове ремонти по тях.
Моят конкретен въпрос в случая е остатъкът от тези средства евентуално за какво ще бъде ползван и конкретно кога ще имаме ние възможност да се запознаем със списъка на пътищата и участниците, по които ще бъдат извършени тези ремонти?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
По отношение на анализа, който правихме, още веднъж държа категорично да отбележа, че тогава, когато представяхме и Стратегията за развитието на пътния сектор и която беше одобрена през септември месец в Министерски съвет в резултат на работата на екипа на Световна банка, същият този екип на Световна банка и на голямата международна пътна конференция, която направихме във Варна през септември тази година обсъждахме предизвикателствата и възможните видове системи за заплащане на пътищата, като тогава категорично заявихме, че ще има повишаване цената, особено когато говорим за необходимостта от повишаване цената за тежкотоварните превозни средства за транзитно преминаващите, които пътуват най-много и съответно рушат най-много пътищата предвид тяхната тежина, особено двуосовите превозни средства над 3,5 тона. Така че винаги е било ясно, че цената трябва да бъде актуализирана, а още 2004 година, когато е въведена винетната система и когато държавата ни се отказва да прилага системата на пътния данък става ясно, че въвеждайки винетната система цената трябва да бъде от една страна справедлива, от друга страна такава, че да позволява поддържането на пътищата. Отварям една скоба, защото има чести спекулации, дават се примери с Швейцария, Германия, Австрия, Естония и Литва, в които колите не плащали винетка, а плащат само тол такса. Да, там е така в някои от тези държави, но там колите плащат и пътния данък, който струва около 350 евро средно на кола. Така че това са също неверни спекулации, които се опитват да се тиражират в публичното пространство.
В България е преценено 2004 година, че пътен данък няма да има за републиканските пътища, ще разчитаме на винетки. Въвеждайки тази система анализът показва, че те трябва да се актуализират годишно със средно около 5 евро. Поради социалната поносимост решението тогава е взето да се актуализират с по 5 лева, но това не е правено по една или друга причина – финансова криза, други причини, и ние сме взимали тези решения. Лично мен ако питате, може би не са били правилни, ако ги актуализирахме регулярно с по 5 лева годишно нямаше да е такова усещането за някакво шоково или драстично поскъпване. А иначе цената от 97 лева, специално за годишната винетка за леки автомобили до 3,5 тона дефакто, разделена на месеците в годината прави 8 лева на месец. Всеки, който притежава автомобил, всеки, който е с грижа за живота и безопасността при пътуването, на този автомобил трябват му и гуми, трябва му и гражданска отговорност задължително, трябва да му се смени маслото и да го зареди с гориво. Осем лева на месец съм убедена, че няма да са чак толкова драматични за пътуващия, но пък тези 8 лева на месец от всеки пътуващ автомобил, а това са 4 милиона автомобили, регистрирани към днешна дата по информация, която имаме от КАТ, пътуват по нашите пътища – 20 хиляди километра републиканска мрежа. С настоящите приходи от 200 милиона, които нетно са около 180 милиона при необходимост между 60 и 80 милиона само за зимно поддържане можете да сметнете, че оставащите средства за текущ ремонт на пътищата са крайно недостатъчни. Именно затова с години секторът е недофинансиран. Приоритетно разбира се гледат пътищата, по които има най-голям трафик, а това са магистрали първокласни пътища, това е причината, за съжаление вече след 20 години липса на инвестиция трети клас пътища те да са в лошо състояние.
Така че необходимостта от актуализация е факт, актуализирали сме и цената на винетните стикери на максимално допустимата и възможна по директива, защото европейската директива ни слага таван колко може да е максималната цена и ние сме сложили абсолютно максималната – 11 евро дневна винетка за тежкотоварен автомобил и пропорционално процентно процентно разпределението на седмична, месечна и годишна. Това е максимума. Иначе ние имахме желание много повече да вдигнем, разбира се тези на тежкотоварните. Това ще ни даде възможност, защото ние взехме и решение за паралелното въвеждане на тол системата. При тол системата вече ще имаме възможност за прогресивно доста по-сериозно и по-справедливо заплащане от тежкотоварния трафик.
Приходите, които очакваме, както вие коректно казахте, ние очакваме нетен приход реално, който да можем да реинвестираме от не повече от 50 милиона от това увеличение, защото брутният приход, поне по изчисления и постановление е 73 милиона, от него трябва да приспаднем винетките, които се предоставят по линията на социално подпомагане, които ще ни струват около 18 милиона през тази година, тъй като 190 хиляди автомобила се движат с безплатни винетки, получени по линия на социалното подпомагане, но те са безплатни за ползвателите за 180 хиляди коли, но не са безплатни за агенцията, която вместо тези 18 милиона да ги инвестира в третокласните пътища, не ги инвестира, защото плаща безплатните винетки – една тема, която също предстои да дебатираме между първо и второ четене за бюджета. Приспадайки средствата, необходими за отпечатване, разпространение и т.н. това е сумата, която остава.
Така че реално с около 230 до 250 милиона ще се опитаме в максимална степен по линия на текущ ремонт, разделено между 28-те областни пътни управления, като приспаднем средствата за почистване на снега и зимно почистване да се кърпят дупки, да се поправят мантинели, да се подстригват храсти и да се оправят маркировките. Това е максимума, за съжаление, който можем да си позволим. Европа ни дава пари за строителство и затова построихме и рехабилитирахме 5 хиляди километра магистрали, построихме 300 километра пътища, нови магистрали, но не ни дават пари за ремонт. Пари за ремонт ни трябват много. Аз съм против кръпките, моето мнение е, че трябва да спрем да кърпим, защото кръпка до кръпка – нищо, ефектът го няма след зимата и след сезона, но за да преминем в тази следваща фаза и да имаме пътищата, които искаме – трябва да си плащаме и да инвестираме в тях. Най-бедната страна в Европа няма как да има най-хубавите пътища, трябва да инвестираме. Този, който ползва е най-справедливо да плаща.
Това е ситуацията, това са нашите планове. След зимния сезон, когато направим преглед колко дупки са се отворили и къде, приоритизирайки ги отново от първокласни пътища и магистрали надолу винаги през месеците март и април публикуваме списъка за превантивните текущи ремонти, които Агенция „Пътна инфраструктура“ планира да направи преди предстоящия летен сезон, след като знаем, че през зимата от солта, от химикалите се отварят дупки.
Това е ситуацията, това е отговорът, който мога да дам към момента. Иначе се стараем максимално прозрачно и винаги публикуваме тази информация на сайта на агенцията.
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Да разбирам, че през месец март можем да очакваме и да знаем къде в регионите какво ще се извърши като ремонти по нашата второкласна и третокласна пътна мрежа, защото Вие разширихте твърде много отговора с нещо, което го чухме само преди една седмица и го знаем. Аз не съм го казал за заяждане с Вас, защото Вие го възприехме малко по този начин. Аз също разбирам, че тежкотоварните автомобили са тези, които рушат нашата пътна мрежа и тук възниква другият въпрос – доколко тя е качествено извършена, като ремонти, като строителство, защото аз пътувам всяка седмица пътят София – Ямбол и участъкът, който ремонтирате в момента между Стара Загора и Нова Загора е само на четири години и там вече правим основен ремонт. Нали така?
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Господин Лазаров, заповядайте.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, наистина в участъка от Стара Загора до Нова Загора всички сте забелязали, че се извършва ремонт, така е трябвало да се прави винаги, защото този ремонт се извършва в гаранционния срок на магистралата и след като фирмата не е могла да постигне заложените по проект експлоатационни показатели, независимо как изглежда магистралата, може да изглежда нова, може да е на един месец, може да е на един ден, тя е задължена да си отстрани, докато не изпълни изискванията на техническото задание. Тъй като тази магистрала и всички нови магистрали, които са пуснати в експлоатация, съгласно Закона за устройство на територията имат минимални срокове, в които трябва да поддържат гаранция, за автомагистралите това са пет години, за пътните съоръжения десет, така че всяка фирма ще бъде така добра и отзивчива в рамките на гаранционния срок да отстрани всички несъответствия на новия път с изискванията и с проекта, който е бил заложен при тръжната процедура за изпълнение, ако тя не съответства на него. Така че това е принципът, така ще бъде и това е правилното нещо и световната практика, която съществува във всички развити държави.
За съжаление явно дълги години в България това не се е правило, затова част от пътищата наистина са много амортизирани, но ние коментираме, за да се върнем на темата за второ и трети клас, товарният трафик, абсолютно бяхте прав, е трафикът, който разрушава най-много българските пътища по простата причина, че голяма част от втори и трети клас просто не са оразмерени навремето, когато те са изграждани през 60-те, 70-те години за поемане на такова натоварване. Всички знаете, че автомобилният парк през последните 10 години се промени коренно, всички вече вървят от гледна точка на икономичност с по-голям превоз на товар с по-малко разходи, така че товарите се увеличава. Ако преди, може би преди 20 години, максималният товар по нашите пътища беше 15 тона, в момента вървят 40-60-80-100-тонни автомобили, които без никакъв проблем прекарват товари. Въпреки целият контрол, който се осъществява включително имаме и претоварване над тези допустими норми и понеже нашата пътна мрежа, тъй като междуремонтните срокове, министър Павлова в нейни изказвания го е казала, е повече от 30 години, за съжаление, наше съжаление, като пътни специалисти, това довежда до абсолютно амортизиране на пътната мрежа и тези средства са необходими наистина за да бъде приведена републиканската ни пътна мрежа и то от втори, трети клас в някакво допустимо за ползване състояние, тоест – наистина да няма тези дупки, да няма тези липсващи асфалти по определени участъци и т.н.
Благодаря.

ИРЧО КАРАГЬОЗОВ: Уважаема госпожо министър, моят въпрос към Вас е следният. Всички знаем, че месеците април, май не беше много благосклонна към нас природата и след обилните валежи на много места имаше свлачища в страната, които предизвикаха доста затруднения и в пътната инфраструктура много поражения. Моят конкретен въпрос в тази връзка е какво успяхме да отстраним като разрушения в свлачищата, в пътната инфраструктура и каква готовност имаме евентуално да посрещнем нови такива, защото не е изключено да се случат през следващите години?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: За този въпрос ще ми трябва много време да отговора, но няма да отговоря толкова детайлно, защото ако започна детайлно, ще стоим дълго. Ще кажа в няколко категории. Поражения имаше от дъждове, от снегове и т.н.
Започвам подред. В три заявки ние имаме към Фонд „Солидарност“ заявени за финансиране в няколко области. Последната беше, почвайки отзад напред, тази, която беше за щетите след зимата, които поразиха и пътища и населени места. Така че това е едната заявка, по която работим, по която общините дават своите проекти и бенефициентите.
Втората заявка беше за Мизия и Крушовица, като цяло региона на Мизия, Бяла Слатина, Враца и Мездра. Преди това последствията във Варна, Варненска област, Добрич и т.н. Така че там в някаква степен, макар че вие знаете, че европейската солидарност, като проценти, като парично изражение ние заявихме над 300 милиона, получаваме от 3 до 13 милиона. Но все пак и това е нещо, не трябва да се оплакваме.
С малкото пари, които имаме се опитваме да приоритизираме най-големите проекти, където с финансиране, да не е нещо частично, най-лесно е да финансираме на всеки по малко и няма да има ефект, затова знаете, че имахме критерии, приоритизирахме най-големите проекти да имаме завършеност, да има смисъл от тази инвестиция.
Останалата част от проектите от всички тези бедствия бяха подадени по линия на бедствия и аварии в междуведомствената комисия, но там заявките са за над 400 милиона, които са неудовлетворените, годишният бюджет е между 70-80 милиона. Сами разбирате каква е диспропорцията между нуждите и от предишни бедствия от една страна, тази комисия има нужда да инвестира и в превенция, но не стига до превенция, защото до сега се борим само с последствията, за съжаление. Така че нуждите продължават и бюджетът за следващата година е аналогичен, така че няма да можем да покрием всички нужди.
Също така много републикански пътища пострадаха, както и ключови направления – Смолян – Асеновград, пътя Девин – Кричим, Твърдица – Елена, Симитли – Кресна и много други места. Със средствата от винетките, отново, и за пътно поддържане една част от тези пари отиват за аварийните ремонти. Аварийните ремонти, благодарение на тези средства, всичко, което не се отпусна от междуведомствената комисия, беше значително важно приортизирано в бюджета, с който разполага Агенция „Пътна инфраструктура“ и със собствени средства направи аварийни ремонти на тези участъци, които споменах, където можахме да изкараме, като допълнителни средства по Програмата за транзитни пътища. Все още имаме една голяма част недофинансирани, особено когато говорим за свлачища, вие знаете, че приехме програма за свлачища. Но там ще разчитаме и на Оперативна програма „Околна среда“, тя има бюджет 20 милиона евро и оттам да си подпомогнем малко бюджетите. Така че имаме четири-пет източника на финансиране за тази цел, не са достатъчни, но все пак гледаме да приоритизираме, започвайки отново – пътни направления, по които има голям трафик, за които инж. Лазаров може да ви даде по-детайлна информация, в общините, където имаме обекти, застрашаващи живота на хората, при които имаме падане или свличане на скатове, къщи, блокове. Горе-долу по този начин се опитваме да приоритизараме недостатъчния ресурс, тъй като нуждите са много големи.
Това, което очакваме за предстоящия сезон, в най-критичните райони, когато говорим за свлачищата, най-тежко примерно е на пътя Смолян – Асеновград. Там има два тунела да се направят до пролетта, но сега имаме сериозно укрепване, така че ако няма нещо извънредно би следвало да се справяме с временно почистване на този път. За Кричим – Девин нямаме финансиране, не ни отпусна междуведомствената комисия, там имаме само палиативно укрепване, аварийно, колкото все пак да не затваряме пътя. Всички останали гледаме да ги поддържаме на денонощна база.
Ако иска нещо инж. Лазаров да допълни.
ПРЕДС. НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ: Заповядайте, инженер Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Карагьозов, наистина през предния есенно-зимен сезон много свлачища се активизираха. Голяма част от свлачищата, които бяха проблем тогава са решени силово – с укрепване, с пилоти, са анкерни стени, с мрежи омрежени. Министър Павлова спомена голяма част. Отворен е вече пътя към Гоце Делчев, където беше подронен изцяло от река Места. На Струма имахме няколко пропадания в района на Симитли и Кресненското дефиле, също са изчистени. В самия район към Банско и Разлог, пътят от Симитли, също. В габровско горе сме направили по Зелен дол, там доста свлачища се активизираха в Стара планина. Изключително и прохода Шипка е укрепен. В района на Твърдица – Елена един от важните проходи, които са за прехвърлянето и връзката между Южна и Северна България, който беше много дълго време затворен и жителите на Елена там даже излизаха на протест, че им се ограничава достъпа. Вече е решен и е в миналото, също силово укрепен.
Така че наистина десетки свлачища. Надяваме се тази година да е по-благосклонна. Просто нашите пътища минават през такива по-ниски райони, които навремето не са укрепени и естествено скалите изветряват с времето и тези процеси са неизбежни. Необходи са наистина много средства, които към момента, както и министър Павлова спомена, търсим от различни източници, за да можем да се справим.

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2332/steno/ID/3971