Доказано е, че съществува пряка връзка между инвестициите в развитието на жените, икономическия растеж и политическата стабилност на една държава. Навлизането на дамите на пазара на труда е допринесло съществено за увеличаване на икономическото благосъстояние на редица страни. Друг плюс от включването на жените в пазара на труда е, че икономиките получават допълнителна работна сила за кратко време и на сравнително по-ниска цена, отколкото ако тя трябваше бъде внасяна от чужбина. Освен това, въпреки че повечето страни имат законодателство, което насърчава равното заплащане между мъже и жени, много често дамите излизат доста по-евтино на работодателите си. В допълнение на това, тези допълнителни работници харчат пари, плащат данъци и така стимулират икономиката. Друг положителен ефект е, че работещите жени могат да компенсират намаляването на работната сила поради застаряването на населението.
Съвременният предприемач с неговата народностопанска функция, обществена роля и социално-етична отговорност е съществен елемент от развитието на модерната бизнес и предприемаческа култура, а дейността му в пазарното стопанство се превръща в пресечната точка на стопанство, политика, право, техника, психология и етика. В контекста на модерното предприемачество активна роля играе и жената предприемач. Тенденцията към глобално преосмисляне на нейните традиционни задължения хвърля нова светлина върху целия процес на осмисляне на ролята ѝ в живота на едно общество и на едно семейство. Макар че все повече жени изкачват корпоративната стълбица, пробиването на стъкления таван все още е свързано с редица пречки. Затова много жени предпочитат да посветят знанията и уменията си на създаването на собствен бизнес.
Повече от десетилетие броят на бизнесите, притежавани от жени, непрекъснато расте. Освен, че са способни да вършат много неща наведнъж, жените са по-интуитивни от мъжете и съответно по-чувствителни към нюансите в бизнеса. Те са и по-търпеливи, и по-склонни да споделят знания помежду си. Може да се каже, че по-състрадателната природа на жените повече мотивира служителите и привлича повече клиенти.
Проучванията разкриват интересни факти за жените в бизнеса, според които предприемачеството може би е по-подходящо начинание за жени.

Ето някои разлики между стила на работа между жени и мъже:
-    Жените са по-убедителни от мъжете;
-    Жените по-често извличат поука от негативните реакции и повече вярват в собствените си способности;
-    Жените имат по-екипен стил на работа при решаването на проблеми и взимането на решения;
-    Жените са по-склонни да игнорират правилата и да поемат рискове;

Женското предприемачество има важен принос за икономическото развитие във всички страни. Жените участват равностойно в икономиката, бизнеса и обществото, както мъжете. В ерата на глобализацията не може да се получи истински напредък в дадена страна без да се инвестира и в мъжко, и в женско предприемачество. До 90те години терминът предприемачество не беше популярен. С настъпването на ерата на интернет, предприемачеството започна да привлича вниманието и направи света на рисковия капитал по-разбираем и леснодостъпен за много хора. Появи се ново поколение „искам да съм предприемач”. Предприемаческите дейности започват да стават все по-важни за социалния живот и икономическото развитие във всички общества по целия свят. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие четирите основни фактори, водещи до разлики в ръста в областта на организацията са:

-    Човешки капитал
-    Иновации
-    Информационни и комуникационни технологии
-    Предприемачество

В последните 10 години женското предприемачество се оказа също така източник на икономически растеж и благосъстояние, както и мъжкото предприемачество. Приносът на жените предприемачи към икономическото развитие се увеличи значително с течение на времето. Жената предприемач е дефинирана като „жена, която е създала бизнес, в който има основен дял, взима активно участие при вземането на решения, поемането на риск и управлението”. Независимо от факта, че повече от половината от населението в света са жени, процентът на жените предприемачи в света продължава да бъде нисък.
Жените са гении на превъплъщаването. Те играят различни роли, без сами да забелязват това, с което печелят допълнителни точки в “играта” на бизнес. Освен това, че деловите дами са прекрасни актриси, те са и великолепни психолози. Това предимство е заложено от природата и често се използва подсъзнателно. Жените по-добре от мъжете чувстват отношенията между хората, също така и отношението към себе си. Затова бизнес дамите не са толкова напористи, не използват мъжки тактики, а обратното, адаптират се към ситуацията, нагаждат се към събеседника. Освен това, всяка жена умее не само да слуша, но и да чува събеседника си: от думите му, по интонацията, по мимиките и жестовете тя може да състави ясна картина, която често не съвпада с тази, която искат да и поднесат. Задължително е да се спомене и знаменитата женски интуиция. Не можем да отричаме, че повечето жени притежават това удивително чувство, което позволява, понякога подсъзнателно, да се избегнат неприятностите и да не изпуснат своя шанс. Вероятно, определен процент от мъжете също имат такава способност, но практически никой от тях не я използва в бизнеса, традиционно се доверяват на логиката си и практичността.
Въпреки всички тези плюсове в много страни работещите мъже изпреварват значително работещите дами. В развитите страни 83% от мъжете в работоспособна възраст са на пазара на труда в сравнение с 64% от жените. В някои части на югоизточна Европа едва половината от дамите работят. Най-голям е процентът на работещите жени в скандинавските страни.
Друг проблем е неравенството в заплащането на мъжете и жените за един и същ тип свършена работа. В развитите страни разликата достига средно 18%. Освен това жените трудно получават достъп до ръководни позиции, независимо от професията. Различни изследвания сочат, че жените, които заемат директорски постове в корпоративния сектор, са едва около 15-16%. Това е факт, въпреки че според проучванията разнообразието в корпоративните бордове допринася за печалбата на компаниите.

Равнопоставеността на жените и мъжете е основен принцип на ЕС от 1957 г, когато Договорът от Рим формулира принципа за равностойно заплащане. От 70-те години на миналия век насам европейските и национални закони са разширили избора на жените и са подобрили техния живот. Процентът на работещите жени значително се е повишил и от 2000 г. те заемат три четвърти от милионите нови работни места. Въпреки това жените все още печелят с 17 % по-малко от мъжете и остават малцинство в ръководните постове и в старшите управленски позиции. ЕС предприема действия за премахване на дискриминацията и за постигане на равенство между половете. Ключовите цели включват разчупване на стереотипите и постигане на икономическа независимост за жените, така че те да могат да работят, да имат собствени доходи и равни права над печалбите.
Законът формално гарантира равенство на половете  и недопускане на дискриминация, но на практика съществуват редица дисбаланси, дискриминационни практики при наемане на работа, по-ниско заплащане на женския труд. Въпреки по-високото образование, шансовете на жените да намерят работа по специалността са по-малки, по-малки са и възможностите им за израстване в професията и кариерата, за участие във взимането на решения в политиката и икономиката. Ученето през целия живот, непрекъснатото повишаване на квалификацията и натрупването на нови знания и умения са необходими условия за успешната реализация на жените на пазара на труда.
Съзнавайки потенциала на дамите, властите в много европейски страни решиха да въведат задължителни квоти за жени, които трябва да заемат директорски постове. Подобна мярка за първи път прие Норвегия. През 2003 скандинавската страна гласува закон, според който 40% от директорските места в местните компании трябва да бъдат заети от жени. Примерът на Норвегия последваха и други европейски държави като Испания и Франция. В Германия идеята все още се обсъжда. Подобни призиви се чуха и от еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг.  И наистина, ако дамите получат по-голям шанс да разкрият потенциала си, те ще могат да окажат сериозна подкрепа за развитието на буксуващата световна икономика.

Добрите практики по отношение на задължителните квоти за жени в управителните органи на корпорациите в Норвегия от 2003 г., а от 2011 г. и във Франция показват, че само със законови мерки може да се счупи “стъкленият таван” спрямо жените и да се преобърнат традициите в доминираната от мъже бизнес култура. Привържениците на тази законодателна мярка имат и друг мотив – те смятат, че така не само ще се възстанови справедливостта, но и ще се подобри управлението на частния, а това значи и на обществения сектор. Повече жени на мениджърски или съвещателни позиции в икономиката и финансите означава по-малко хазартност при решенията и, със сигурност, по-малко корупция, по-малко “мрежови” решения при подбора на кадри в полза на старите приятели от казармата или на съотборниците от неделното ритане на топка, повече разнообразие при селекцията, гледните точки, идеите и ценностите.
За осигуряване на икономически ръст, в съответствие с Лисабонската стратегия за развитието на човешкия капитал, е необходимо да се осигурят на жените адекватни възможности за учене през целия живот. Това, което е важно, е бъдещата политика на една страна по осигуряване на ефективно прилагане на законодателната рамка на Европейския съюз по равнопоставеността на половете, реализацията на реален и ефективен „джендър мейнстрийм” (или интегрирания подход за равно третиране на половете) във всички политики, в това число и в изразходването на средствата по Европейския социален фонд.

          В контекста на Обединена Европа ролята на жените нараства , защото жените на континента освен майки и работещи жени са също и европейски гражданки. Независимо от Националната си принадлежност, вероизповедание и възраст те са загрижени за бъдещето на техните деца,т.e. за бъдещето на Европа. Те искат да направят Европа един по-добър дом за техните деца и за всички нас. Българките са също гражданки на Европа. Като представителки на страна, новоприета членка на Европейския съюз, те са особено съпричастни към бъдещето на Обединена Европа. Те искат техният глас да бъде чут и да участват активно в подреждането на този европейски дом. Те се вълнуват от ролята на българската жена в обществения живот и приравняването й към европейката,  както и от признаването на приноса на българката за подобряване на живота на европейката,  искат да имат по-добри възможности за професионална реализация и да могат да участват по-активно в процеса на вземане на решения на местно,  регионално, национално и европейско равнище.  Азбучна истина е,  че независимо от присъщата им здрава връзка с реалните измерения на живота,  жените са слабо представени във властта и това трябва да се промени

Тази публикация е подготвена с помощта на Европейския съюз  чрез Програма за трансгранично сътрудничество ИПП България – Турция. Съдържанието на публикацията е изцяло отговорност на Евроклуб Жена, Ямбол  и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз и Управляващия орган на Програмата