Лесен изход от тази криза няма да има! Не искам да тревожа никого, но е очевидно, че държавата се срутва, а обществото е объркано и деморализирано. Дотолкова объркано и дотолкова деморализирано, че не е нужно да си психолог, за да забележиш и деградационни процеси, както рече един професор. Той, бързам да го защитя, бе привърженик на протестиращите и го рече, докато беседваше с друг техен привърженик, небезизвестният Кеворк Кеворкян. Небезизвестен, казвам, не защото е известен като агент на ДС, а защото като други известни хора, също доносници на VІ-то, Бог знае защо, днес е яростен противник на партията-майка и яростен защитник на всички, които са против нея. Доскоро, например, той бе автор на едни злъчнички и срамни за човек, който се изживява като велик публицист, памфлети и прочее текстове, написани в угода на Бойко Борисов в един най-жълт вестник. И проблемът в този случай, пък и не само в него, е, че всички, които раболепничеха пред БКП и бяха не само предани партийци, но и себеотречени ченгета, сетне раболепничеха най-сервилно на още няколко места. Първо пред СДС, после пред Царя, а накрая пред Бойко и громяха, забележете, винаги мръсните комунисти, което е по-скоро медицински, отколкото политически проблем. Медицински, казвам, защото всички те, без изключение, бяха не само комунисти, но и ченгета, тоест най-предани, двойно вързани с партията, която пламенно кълнат. Подобно поведение, разбира се, е не просто аморално, а анормално, и аз не се съмнявам, че то има своята точна диагноза, но по-същественото е, че тъкмо то донесе всеобщата развала. Ако констатираме днес, страстно, с мъка, с погнуса, или безстрастно, че обществото ни е объркано и деморализирано, че деградира фатално, то е заради безсрамието и безобразията на подобни субекти. Те, бързам да отбележа, имат право, разбира се, на свобода на волеизявлението, на собствен избор, така повелява демокрацията, но трябваше, ако не друго, поне да се покаят за миналото си, преди да престъпят към политическите си преображения. Вместо това, повечето от тях, с невиждано, чудовищно нахалство, се заеха да оплюват мръсните комунисти и още по-мръсните ченгета, което би било смешно, ама много смешно, ако не беше тъжно. А този печален факт, погледнат от друг ъгъл, вече е най-категорично доказателство, че политически преображения, всъщност, няма, че има само долнопробен тарикатлък и примитивно, селско хитруване. Инак не би могло да е, щом отсъствието на морал в политиката, а и не само там, се прикрива някак, като се демагогства, да речем, или като се оправдаваш някак, а не като си горд с гьонсуратлъка си. Всеки недомислен, непремерен жест, знаем, е деструктивен, разрушителен, особено разрушителен, ако трябва да се защитава кауза, ако се води борба, политическа борба. И не е неочаквано, че подобни самозабравили се субекти, самоопияняващи се от нечовешкото си нахалство, съумяха да допринесат решително и за провала на СДС, и за провала на Царя, и за провала на телохранителя му. Те бяха безпринципни, подчертавам, и си останаха безпринципни: славословеха шумно Иван Костов и отричаха яростно, че е подал молба за членство в БКП след 10 ноември 1989 г., славословеха не по-малко Симеон Сакс-Кобург-Гота и не искаха да чуят, че  е ненормално да управлява република, славословеха накрая най-шумно и Бойко Борисов, за който не позволяваха да се издума, че е милиционер. Не това бе фатално за държавата, за обществото, и за тези, които се опитваха да покровителстват обаче, а това, че тъкмо те обсебиха смешната, недоправена, нашенска революция, че я превърнаха в перманентна бъркотия. Стремейки се да се оттласнат някак от срамното си, най-комунистическо и най-подлярско минало, те бяха способни на нови, още по-гнусни, пък и по-комунистически подлярщини. Никакво оттласкване, всъщност, а мимикрия, жалка мимикрия на жалки хора, но със страшен разрушителен ефект, защото се намериха – прости им Господи! – наивници да им вярват. Хиляди при това, хора отчаяни или озлобени, които не за пръв път пълнят площадите, които са гневни и има защо да са гневни, които дори не допускат че са заложници на нечестивците. Сигурен съм, че чевръстите тарикати, дето прескачат ловко от партия в партия, дето не пропускат никоя конюнктура и се напъват да минат винаги за най-прогресивни, компрометират, обезсилват, съсипват всяко движение, заредено с добра, позитивна енергия. Най-лесният пример за пагубната им работа е крахът на десните партии в политическия спектър, съсипани, изличени от политическата карта, благодарение на тези вчерашни ченгета и днешни революционери. Не се нагърбям с неблагодарната роля да пророкувам какво би се случило днес, когато хората пак са на улицата, а те, старите познайници, пак са политическата сцена. Не се нагърбям, защото виждам, че отчаяният народ клейми задкулисието, а и те, които са най-очевадните му представители, го клеймят. Не се нагърбям да пророкувам, но скромно ще отбележа, че лесен изход от тази криза няма да има! А туй, че държавата ще продължи да се срутва, докато обществото деградира още, е процес, който нито се нуждае, нито зависи от нечие пророкуване…

Любомир Котев