Образованието се развива все още в известните от последните сто години формални рамки, но обществото е различно. Живеем в общество на промяната в чиято основа е знанието. Всичко в нашия свят вече се основава на знанието, на нашата способност да го усвояваме и прилагаме в променящите се условия. Развитието поражда постоянно нови потребности за чието удовлетворяване трябва постоянно да променяме / или да се учим как да променяме/ уменията и нагласите си.
Живеем в учещ се свят – за пръв път светът съзнателно започва да се учи – от историята, от опита, но далеч в по-голяма степен от настоящето, дори и от това което очакваме или предвиждаме да стане. Не социалните утопии от миналото, които са се стремели да подредят и да променят света съобразно някаква схема, а стремежът чрез знание чрез учене да променяме света, да се опитваме да управляваме настоящето и бъдещето е водещото днес. Всички трябва да се учим постоянно, за да живеем и за да променяме света, в който живеем.
В едно динамично общество, където всеки ден буквално възникват нови професии и области за личностна реализация, в общество на огромна мобилност, на нови предизвикателства за милиони хора, непрестанно учене се превръща в необходимост.
Вече е правило, че вместо да прави кариера работникът сключва договор с компанията за изпълнение на определени задачи. Днес все по-трудно е да се срещне човек, който започва да работи в компания и ще гради кариера в нея за цял живот или за дълъг период от време. Затова човек трябва да се учи цял живот за осигуряване на професионална реализация в различни области, за да планира собственото развитие и да го променя, когато обстоятелствата го налагат.
Водещата идея в живота на работещия човек става не работата като такава, а ученето, защото то осигурява възможности за различна професионална реализация и личностно развитие. Ученето цял живот отваря врати за човек в различни, често пъти неочаквани посоки, за разлика от традиционния свят, където извършването на определен тип рутинни дейности преобладава и определя развитието на личността на човека, често за цял живот.
Нашият свят е и свят на организациите – но това не са солидните традиционни институции от миналото, действащи при относително непроменливи условия, с трайни изисквания и характеристики за необходимите професии, с определени обеми от знания и умения за функциониране в тях. Днес, за да съществува една фирма, тя трябва да бъде учеща се организация, която да избира варианти за действие в една постоянно променяща се действителност, която да знае да се справя с потоците от информация. Светът на конкуренцията става в свят на просветената конкуренция, в който постоянното учене определя бъдещето и устойчивостта на организациите и институциите.
Учещите се организации са съставени от учещи се членове, а организациите превръщат обществото в учещо се общество. Освен невидимата ръка на пазара, все повече този свят се управлява от осезаемата и всемогъща ръка на знанието, на информацията и ключов принцип
на функциониране на човек, общност или общество в този свят става непрекъснатото учене.
Променят се и ценностите в този свят на организациите. Традиционната ценност учене за по-високо място в социалната или професионална йерархия се измества от ценността на ученето като условие за принадлежност към този свят на организациите. Неученето или недостатъчното, откъслечно учене води до маргинализиране на индивида или групата. За да остане, за да бъде част от живота и света, човек трябва да учи постоянно. За да успява обществото – то трябва да се
учи постоянно.
Не работата сама по себе си, а ученето става новата ценност за развитие и осъществяване на човека – в този смисъл „уча, за да съм и да бъда”, става по-важно от „работя, за да съм и да бъда”. Работата започва да съдържа все по-голям елемент на учене и това я отличава от традиционната работа, която изисква фиксирани обеми от знания и умения и определени начини за тяхното поддържане и усъвършенстване.
Конкуренцията между индивидите и между общностите и обществата е на полето на ученето – то се превръща в определящ фактор за личностна и групова професионална реализация в света. Ценността и успехът на индивида се определят от това доколко е изградил система за учене как да се справя с различните предизвикателства и да осъществява личностните си проекти, а ценността на обществото е доколко е изградило система за учене за цял живот на своите
граждани.

Тази публикация е подготвена с помощта на Европейския съюз  чрез Програма за трансгранично сътрудничество ИПП България – Турция. Съдържанието на публикацията е изцяло отговорност на Ямбоска търговско-промишлена палата и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз и Управляващия орган на Програмата