×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 42

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Любомир Котев: Напразни надежди в часа на залеза

Събота, 18 Януари 2014 07:14

    Заглавието звучи романтично, но отразява житейската проза, щом е дума за мераците на ГЕРБ и прочее неадекватности, свързани с адептите на залязващата партия. Неадекватности, пояснявам, защото комай всичко, което прави ГЕРБ след злополучните избори, меко казано, подсказва политическа недалновидност, ако не  нещо по-лошо. Неадекватности, които тръгнаха, ако трябва да сме прецизни, далеч преди изборите и белязаха, общо взето, цялото управление на партията. Така или иначе, думата ни сега е за случилото се след загубените от ГЕРБ избори, обявени от Бойко Борисов за спечелени, въпреки невъзможността да скалъпи правителство. Едничкото от предхождащите събития, което си струва да отбележим, защото е пряко свързано с изборите, е скандалът в Костинброд. Още той показа, че кликата около Бойко Борисов се състои от самозабравили се, но не толкова умни хора, които са слаби политици и аморални хитреци. Никой от тях – това е същински парадокс в правова уж държава, член на ЕС, – не се възмути, че е налице чудовищно престъпление, но всички бяха възмутени, че им осквернили деня за размисъл. По този начин, всеки от тях, воглаве с лидера, безмълвно се съгласи, че е в ход манипулация, замислена и осъществена от тях самите, а после, поради малко акъл или много наглост, не липсваха и по-страшни откровения.  Невероятно е, но всички тези хора, наместо да замълчат засрамено, ревнаха вкупом, че са им отнели победата, което сочи, че са знаели къде, как и колко фалшиви гласа ще пласират. Разбрахме го и ние, когато услужливите социолози изчислиха, че ако бяха реализирани, бюлетините от Костинброд гарантираха болшинството на ГЕРБ, нужно за ново правителство. Друг състави правителство, видяхме, а ден-два след това започна прословутият протест, който изглеждаше спонтанен в началото. Назначаването на Делян Пеевски, казвал съм го и пак ще кажа, бе само повод, за да започне протестът, а не причина, друга е причината. Вече и недосетливите се досещат, че причината е меракът на ГЕРБ да се върне на власт, неподбирайки средствата, т. е. по неконституционен път. Протестът, платен или не, бе организиран от загубилите изборите, от ГЕРБ и остатъците от десни формации, неполучили народния вот, но желаещи да управляват. Всички те, закономерно, не постигнаха нещо запомнящо се с празния шум, ако не броим бързо отшумелите скандали. Напротив, постигнаха консолидирането на противниците си, които им зашлевиха хубав шамар, както се изрази някой от тях, с грандиозния си митинг насред София. Нещо повече, още по-голям провал претърпяха те, когато се опитаха да радикализират протеста, защото стана ясно, че не е налице широката гражданска подкрепа. Не знам доколко са ранобудни „ранобудните” студенти, но май не са от най-досетливите, щом не схванаха, че не са любимците на колегите си, ако не друго, което вече е предостатъчно, за да са обречени на неуспех начинанията им. И тук, когато всички проумяхме, че протестът отшумява, проумяхме и това, че адептите на залязващата партия са по-неадекватни и от лидерите й. Това е поредният парадокс, защото най-активните от тях, като професор Михаил Константинов, да речем, не са нито прости, нито неопитни хора. Напротив, тъкмо професорът, предупреди неотдавна домашните революционери да се откажат от искането за оставка, защото резултатът от предсрочните избори ще е печален за десните. Беше и съвсем конкретен: поясни, че ГЕРБ и Реформаторският блок няма да имат общо толкова, колкото има Бойко Борисов сега. Тези негови прозрения обаче идват късно, много късно, а инак и той призоваваше за оставка и предсрочни избори, докато вярваше, че обстановката е по-различна. Обстановката едва ли е била по-различна, пък и той едва ли е живял с напразни илюзии, защото повтаряше, като всички, че е нужна нова Конституция, но това са подробности. Стана ясно, разгеле, че и новата Конституция няма да помогне на мераклиите за власт, та измислиха те, че е дошло време да плеснат с ръце и да се прегърнат с непоносимия уж враг БСП и още по-непоносимия му съюзник ДПС. Не знам кому хрумна подобна чудовищна самодискредитация, но не е трудно да се заключи, че подобни мисловни шедьоври виреят в болни глави. Не защото има нещо неприемливо или престъпно в идеята за народно съгласие, разбира се, а защото е доктринерски изродена тя в нашите реалности, защото е призвана да служи на борбата за власт, не на единството. Удивително е, но и заклетият враг на БСП, професор Константинов, проповядваше тази идея, макар да е очевидно доколко безперспективна е тя. Невъзможно е, разбира се, да се търси разбирателство и дори да се говори за разбирателство, щом всеки жест на опозицията в парламента е не просто деструктивен, а често и налудничав. Абсурдно е, ако управляващи и опозиция изповядват противоположни политики, да търсят невъзможния компромис в името на властта, която би им послужила Бог знае за какво. И е странно, пак подчертавам, че умни и опитни хора призовават към дотолкова безперспективни действия, постигащи единствено Пирова победа. Кризата, морална, преди всичко, а и политическа, би се задълбочила след подобни безумия, щом ще задълбочат, наместо да намерят разрешение, икономическите и социални проблеми. Няма какво друго да се случи, ако действително е налице политическа поляризация, ако левите са действително леви, а десните действително десни. Доколко левите са леви, а десните десни, е проблем, който изисква пространна интерпретация, а това, което е безспорно, е, че и едните, и другите, са върли доктринери, боричкащи се безмилостно за властта. И безпринципно, бих добавил, щом са готови на всичко, заради властта. Тези неизтляващи мераци, напоследък, се подхранват от надеждата на десните, че БСП най-сетне наистина ще се разцепи. Най-сетне, казвам, пък и наистина, защото не за пръв път се цепи столетницата, пък ако сме паметливи и обективни, ще знаем, че същинско разцепление, всъщност, никога не е имало. Дори в онзи най-критичен момент, когато Евролевицата или АСО бяха реална социалдемократическа алтернатива, тази партия пак остана учудващо монолитна. И дори само този факт, твърде многозначителен, всъщност, е предостатъчен, за да е ясно, че силите на Татяна Дончева няма да стигнат, за да разцепи БСП, дори ако я подкрепят авторитета на Първанов и харизмата на Калфин. А не бива да пропуснем тук и това, разбира се, че всеки от тях, вече е компрометиран в някаква степен, щом отдавна са известни фракционерските им мераци. Позитивното излъчване на Йвайло Калфин и мъжествеността на Румен Петков няма да им помогнат, а наопаки, ще втвърдят радетелите за единство. Това сочи поне досегашният опит и в този смисъл, напразни са и тези мераци на адептите на ГЕРБ, ако не се случи нещо чрезвичайно. Не знам какво точно би могло да е то, но е очевидно, че ако търсим нещо чрезвичайно в политическото пространство, то вече е факт, както е очевидно и това, че формацията на Бареков е по-удобна на БСП, отколкото на ГЕРБ. С други думи казано, Бареков ще получи, със сигурност, много повече гласове от ГЕРБ, отколкото Татяна Дончева от  БСП. Въобще, не трябва да си кой знае колко прозорлив, за да видиш, че политическият климат в навечерието на изборите за Европарламент е крайно неблагоприятен за ГЕРБ, за който разцеплението е по-реален и по-драматичен проблем, отколкото за БСП. Евентуалната алтернативна листа на „АБВ”, или Бог знае на кого, не би срутила БСП, но разпадането на парламентарната група на ГЕРБ ще съсипе лидерската партия, чийто лидер, като че ли, позагуби обаянието си. В този смисъл, наместо да се опиянява от напразни мечтания, ГЕРБ трябва да се опита, ако е възможно и доколкото е възможно, да позатегне редиците си, пък и да измисли най-сетне някой що-годе адекватен ход. И да не се надява, че ще й помогнат някак адептите на дясното единство, на които им е предостатъчно, като че ли, да плямпат глупости напоследък, щом са дотолкова убедени, че този път БСП непременно ще се разцепи…
 
(Бел. Яс - хм...кой ли го е качил това?)

 Любомир Котев
в седмичника "Делник+"

Read 1676 times
Rate this item
(2 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */