Бях си помрънкал, че тази (Нова) година късно се събудиха и рано заспаха всички, нямаше го онова нужно… избухване.. И сякаш нощта свърши неусетно. Дали просто не си спомням? Но едва днес се сетих, че го нямаше въпросното избухване и миналата година. Може би този път причината бе свръхограниченото пространство – Таванъ на Пепо. Танцувална площ метър на два (закръглям нагоре) и покрив, които никой не се престраши да го използва за друго, освен за охлаждане, пораженчески разговори, интервюто на Борко Тотев, тоалетна. Пък може и толкова да им са силите, кой знае, изнежени градски деца. Обаче най-ценното тази година, което съжалявам, че забелязах, но не осмислих на място, бе компанията. За първи път бяхме само близки приятели, без „външни”, компактните десет броя.
И затова не съжалявам, че не се подлъгах да ходя да се губя по села и паланки и да се правя на документалист посерко, и няколко часа преди рецитала на Плевньо реших окончателно да потвърдя присъствието си.
Посрещнахме я!
Писано на 2 януари повече снимки и спомени в новия блог на Денис
http://denislavstoychev.tumblr.com/