×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 47

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Р. Бакалова: Е, и? Кой, кога, къде? Има ли значение? Featured

Четвъртък, 02 Януари 2014 06:40

Като ще ми дърпа ушите историята.

Равносметките са странно нещо. Правиш ги, обмисляш ги, а след 200 години излиза, че или си пропуснал най-важното, или изобщо не си бил безпристрастен. Ако някой изобщо те  прочете след 200 години. Магическа работа е това историята.
И равносметката. Самърсет Моъм взел, че написал своята „Равносметка”, защото видял, че доста хора от обкръжението ми починал, но после Бог, с присъщото си чувство за хумор, дал на Моъм още тридесетина години живот. А що равносметки може да си направи човек за 30 години!
То да видим равносметката за Ямбол през 2013. Нямам претенции да бъда изчерпателна. Ще пропусна волно или неволно важни, а и маловажни неща.
В първите месеци от отиващата си година, Ямбол видя протести. Малки, големи, но си бяха протести. Естествено те бяха част от от националните протести, които катурнаха Бойквото правителство. Той и Бойко се постара да се катурне по-бързичко, че рейтингът му и той беше тръгнал да се катурва нанадолЕ.
Делата срещу кмета си вървяха. Ама той си беше спокоен. Делата минават и заминават, адвокатите и съдиите искат и те се облажат, така че дела, дела и пак дела- окръжни, апелативни, висши, низши, тю/урлю гювеч отвсякъде. Но Славов стои непоклатим. Нищо, че Ямбол се поклащаше от възмущение за поредните вдигнати такси, липса на работна ръка, ежби около новата (стара) болница. Важното е Славов да обича съдебната система и тя него. И да го има Кабран Фонтански с „хай” схващанията си за естетика. А, пардон, тя, общината, нямала претенции.
После се появи Кайали. И изведнъж Мариета Сивкова ужасно запречи на юрЕдически грамотната Кайали. Стана пречка Сивкова в полумалоумния общински съвет, който без Сивкова почти малоумен щеше да е. Пречи, щото свети. Ямболският административен съд се съгласи с непокаялата се Кайали, но пък върховния рече НЕ! Нямало нищо. Ама Кайали не се покая, защото за това се искат много неща, а малко хора ги притежават.
И тъй... Избори. Журналистите недоволни, защото кампанията се водеше някъде отвъд медиите. По къщи, блокове и паланки. С пачки, салами, дърва за огрев, обещания за служба. Нищо ново. Но пък ефективно. Повече отколкото да седи някакъв кандидат за депутат в студио и да се чудят хората как може да ходи, след като не успява да мисли. Това последното остава загадка и до днес.
Изборите приключиха, Резултатът равен за двете най-големи политически сили. Лявата партия даже води.
И тогава хоп. Появи се Делян Магесник, който превърна въпросът КОЙ в национален. Пишмен демократите от седесарските землянки изпълзяха и замериха  с покъртителното „червен боклук” всеки, който не искаше разсърдения Бойко пак да се върне във властта.
Областна управа даже я обсадиха, но като цяло новият стар областен, Николай Пенев, си влезе свободно.
И пак протести в Ямбол. Градчето направо се вдиви. Десни протести- „умни”, „интелигентни”, че и „красиви”, не ти е работа! Толкоз протестьор от 20 години не бе виждало. А скандиранията на ямболци бяха широкомащабни. Едни хора трогателно викаха ТЕОКРАЦИЯ?!? Ама наистина!
После лято....Жега, летаргия, сто години самота и бежанци..Главно в Елхово де, ама нали си е все нашия вилает. Пък и младите адвокати от Ямбол почти се преселиха за две-три седмици в Елхово, заради бежанската вълна. И още от лятото...Водно конче- скулптури в парка. И друго, от дърво. Пак там. Ямбол като Макондо. Красота. Наистина красота.
Есен. Изложби, премиери- театрални, поетични, музикални. Красота.
И накрая като в древногръцка трагедия- смърт. Едната смърт човешка - лека му пръст на Николай Петев. Обичаше хубаво вино, жените и Дебелянов. Другата на нещо, свързано с много хора. И много години. Смъртта на „Делник” Тъжно. Наистина тъжно. Ама не се получи като в древногръцка трагедия, да го вземат мътните, имаше нещо фарсово...и болничко. Като камъче в обувката.
Идва 2014. Може да я започнем с равносметки. Пък да я завършим.....J

Read 2547 times
Rate this item
(10 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */