Видиотяването, по всякакъв начин и с всички средства, не ще и дума, е внимателно планиран и прецизно координиран процес, обслужващ нечии, олигархически, по всяка вероятност, интереси. Продавачите на страх, безименни, но многобройни, които задръстват медийната среда с най-разнообразни и многообразни фобии, без съмнение, не са самодейци. Не са и обикновени търговци, разбира се, а са умело направлявани от зловещ диригент, не за да печелят пари или дивиденти, а за да печели той, или по-скоро тези, чиято марионетка е той самият.
Такава е тъжната истина, стихийно пръкналите се наглед фобии, стихийно обсебили общественото съзнание, всъщност, са дълго обмислян продукт на фабриката за страхове. Тя, тази фабрика, комбинат или концерн, защото мащабите и са незабележими или подвеждащи, едва ли е политическа фабрика, дори ако изглежда такава. Политиката е само удобен параван в случая, заблуда, лансирана от Черния оркестър, репродуциращ не само фобии, но и политики.
Теорията на конспирацията, отдавна компрометирана, обезценена, съвсем неслучайно, покрай неизбежните и отново неслучайни глупости, с които е задръстена, съдържа и страшни истини. Страшни, в буквалния смисъл на думата, ако човекът наистина е заложник на прищевките на висшите олигархични кръгове, на сметките на световната олигархия, вечно интересуваща се от печалби, още печалби, и нехаеща за съдбата на човечеството.
Теорията на конспирацията, в крайна сметка, действително е несъстоятелна, може би, но е факт, все пак, натрапващ се факт, че някой, съвсем умишлено и неуморно, сее страхове и умножава страховете. Години наред вече, през целия нов век, комай всяка година, сме изправени пред страшен, зловещ катаклизъм, пред апокалиптична катастрофа. Така започна този век, с предчувствие за апокалипсиса, с обещан апокалипсис, който не се състоя, слава Богу, но пак ни го обещават, още и още! Не знам, недоумявам, що за шизофрения е това, да сееш фобии, отвратителни страхове, да измисляш нови и нови идиотщини, прикривайки се зад известни и неизвестни пророци.
Не знам, недоумявам, но е факт, ужасяващ факт, че някой непрестанно ни плаши с предсказанията на всеизвестния Нострадамус или родната Вангелия, които уж предсказали краят на света. Кога, много ми е интересно да узная, ще се състои това забележително събитие, щом вече няколко века се спекулира с написаното от Нострадамус? Става дума за спекула, тъкмо за спекула, защото текста на великия прорицател, както ни убеждават, е енигматичен, дотолкова енигматичен, че е повод за всякакви, често съвсем противоположни, тълкувания.
Безбройните тълкуватели на Нострадамус, общо взето, проявяват творчество там, където няма място за творчество, та не е чудно, че тълкуванията им са и произволни, и подвеждащи. Дори свръхкомпетентните анализатори на Хитлер, великият маниак, заложник на всякакви фобии, съумели да разшифроват вражеския шифър, бяха безпомощни пред посланията на Нострадамус. Въобще, да се предоверяваме на прорицателите, дори ако са обявени за велики прорицатели, сочи опитът на човечеството, е работа рискована и непродуктивна.
Горе-долу същото се случва и с неясните предсказания на родните прорицатели, още по-неясни, защото не са записани! Дори само това е предостатъчно, за да разберем, че те често се повод за случайни и преднамерени, неуместни, недомислени импровизации. Инженерите на страха обаче не се отчайват и са дяволски изобретателни, току измислят нови предсказания, като това, на нищо неподозиращите, по всяка вероятност, отдавна изчезнали маи, да речем. Сигурно е тъкмо така, сигурно е колкото ненавременно, толкова насилено стъписващото предсказание, щом се появи някак ненадейно, от нищото, пък и бе не просто енигматично, а съвършено непонятно.
То идеше сякаш, за да спаси, опази, сложилата се вече традиция, изискваща нови страхове, и изглеждаше някак несериозно, неубедително, дори за любителите на подобни сензации. Любителите на сензации, не само от този род, всъщност, онова твърде многобройно и шумно стадо, са консуматорите и разпространителите на очевидно нелепите, както често се случва, страхове. Те копнеят за нова фобия и нова мания, които да „осмислят” някак празното им съществуване, които да им създадат нова емоция. Те се хващат като удавници за всяка глупост, дори за най-чудовищната, ако е някак вълнуваща, ако изглежда интригуваща, а тази им нагласа, естествено, е шанс за фабрикуващите фобии.
Въобще, видиотяването е начинание успешно, твърде успешно, защото са много, премного, мераклиите да бъдат вдиотени! Солидни наглед хора, уж образовани, уж ерудирани, не само лековато вярват на всяка глупост, но и разпалено убеждават ближния си в правотата й. Колкото и несъстоятелна да е тя, като е непрестанно повтаряна, по метода на Гьобелс, особено от солидни хора, се превръща в истина, в нещо осезаемо, реално.
Така звучи, например, и последният страх, с който ни тровят напоследък. Незнайно как и защо, но изведнъж, политици и политолози, та дори и психоаналитици, пък и всякакви хуманитаристи, започнаха да се вайкат, че интервенцията на САЩ в Сирия вещае, ни по-малко, ни повече, трета световна война. Е, някак прекалено прозвуча тази страшна прокоба, някак неубедително, след като знаем прекрасно, че интервенциите на САЩ в Близкия Изток нито са от вчера, нито някога ще секнат, щом става дума за петрола, за изконните интереси на най-великата държава.
Още по-неубедително звучи тази заплаха, заради факта, че никога досега амбициите на Америка не са срещали такова противостоене, пък и липса на подкрепа, както отвън, така и в страната. Сеячите на страх обаче нехаят за реалностите, очевидните реалности, и дрънкат, някак вдъхновено, високопарно, че човечеството отново, за кой ли път! – е изправено пред катастрофа. Въобще, апокалиптичните теории, като че ли, са нужни на човечеството, една твърде голяма част от него, като че ли, желае да вечен е заложник на една твърде малка част от него.
Видиотяването, в глобален мащаб, ще повторя, го има, защото са налице премного хора, които искат да ги видиотяват! Разумът, слава Богу, е при другите, при по-добрата част от човечеството, ще ми се да вярвам, та съумява, слава Богу, да разбива и зловещите фобии, и пъклените замисли! Дано да е тъй, молете Господа да е тъй, защото инак сме загубени!...
Пълният текст в "Делник" на 11-ти
