Едно от най-срамните неща напоследък, съпътстващо възхода, пък и падението на Бойко Борисов, ако трябва да съм точен, е сервилното поведение на много от родните медии. Дали защото разпознаха в силовака от Банкя своя герой, или защото бе необичайно щедър той, но позата на много от колегите ми бе срамна, докато общуват с бившия министър-председател. Тя, ако говорим сериозно, бе подчертано угодническа още, докато бе кмет на столицата бъдещият, нашенски, нов месия, а преди туй пък, очите на младите репортерки бяха пълни с възхищение, ако зърнат главния секретар на МВР. Бойко Борисов, вероятно, е харизматична личност, щом така казват мнозина , макар да има и такива, които се противят и току повтарят, че простотия и харизма някак не се връзват. Доколко е симпатичен или несимпатичен той обаче не е най-важното, дори е съвсем маловажно, като разсъждаваме за отношението към управлението му. Нещо повече, колкото по-симпатичен е той, толкова по-антипатичен е, когато се разочароват тия, на които е бил любимец и са го обсипвали с комплименти. Така и не се разбра обаче, въпреки февруарските вълнения, има ли ги разочарованите, колко са и какво мислят за своя довчерашен идол, за който, ако вярваме на изборните резултати, пак са гласували. Така не се разбра и какво точно е отношението на Четвъртата власт, която не намери за нужно да се разкае или оправдава за недопустимото сервилничене, пък и продължи, макар и прикрито, да угажда на своя велик повелител. Бойко Борисов  се оплаква често-често напоследък, че телевизиите, пресата, медиите изобщо, нещо не го сайдисват, някак подминават блестящите му, пращящи от смисъл изявления, а дори си позволяват и да го критикуват. И това е вярно точно толкова, колкото е вярно, че комай през ден някой замисля заговор срещу него и организира трескаво физическото му унищожение. По-точно ще е, ако се каже, че той сам, без някой да го принуждава, организира моралното си унищожение, докато съвършено безотговорно плещи глупости, а неговите верни медии са безсилни да му помогнат. Да, безсилни са, защото когато могат, доколкото могат, те го спасяват и му осигуряват възможността да дрънка какви ли не небивалици за онази злощастна печатница в Костинброд, за опорочения ден за размисъл и аз касирането на изборите. А наред с това осигуряват трибуна на поддържниците му, винаги кристално чистият Едвин Сугарев, много компетентният по касирането на изборите, бивш конституционен съдия и печално известен агент от ДС Георги Марков, екзалтираният защитник на Бог знае на кого и какво, но в случая на ББ, Евгени Михайлов. Всички те, ако си спомняте, ни надуха главите да обясняват подробно и възторжено как изборите ще бъдат непременно касирани, заради опорочения ден на размисъл, като сочеха неопровержими аргументи и дори параграфи. И го припомням всичко това не случайно, а защото послушните Бойковистчета пак оцапаха Четвъртата власт, като поддакваха на великите капацитети и ни губеха времето с празни приказки. Сега обаче, когато решението на Конституционния съд е факт, при това с един-едничък съдия изказал особено мнение, те гузно мълчат и не коментират нищичко, а техният кумир, наместо да им благодари, се оплаква. Бойко Борисов, изобщо, обича да се оплаква, както пролича напоследък, въпреки бабаитския си вид и маниери, но никой не обелва дума и за тази му странност, защото в очите на своите ибрикчии, вероятно, той продължава да е гордият генерал. И, като говоря за неговите ибрикчии, имам предвид пак представителите на Четвъртата власт, разбира се, не някой друг, които като не могат да го хвалят необуздано, както преди, то поне пазят авторитета му, както те си знаят. Като си правят оглушки, как иначе, като не виждат и не чуват какво се говори за славното му управление не само тук, у нас, но и зад океана! Има, слава Богу, все още, и нормални вестници в България, като „Сега”, да речем, които никога, ама никога, не са сервилничели пред великия вожд, пък и сега са обективни и безпристрастни. Тъкмо там, в „Сега”, казва нещичко за Бойко Борисов, бившият посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю, ако го помните, нещо съществено казва и ще го цитирам. „Правителството на ГЕРБ се грижеше повече за удържане на властта и за публичния си образ – казва този дипломат,- отколкото за ефективното управление на страната. Бях в България точно преди последните избори и бях смаян от размера на политическото сплашване и от контрола на медиите, упражняван от правителството на Борисов. Положението в страната стана отчайващо. Пропастта между бедни и богати се разшири. Средната класа е смачкана, а младите и способни хора напускат. Мафията продължава да контролира голяма част от икономиката. Корумпирани държавни служители крадат парите на хората, без да се страхуват, че могат да бъдат изправени пред съда. Мафията и политически силните правят каквото си искат.” Джеймс Пардю, известен с антикомунистическия си патос, който е по-автентичен антикомунист от Евгени Михайлов, че и от Едвин Сугарев, който недолюбва, по принцип, левите правителства, вижда се, е направо отчаян. Според него Бойко Борисов е надробил отвратителна политическа попара, която трябва да послушно да си изсърба сега, да вкуси и той от буламача, с който ни тровеше, пък  и да плати, задето ни е тровил. Родните медии обаче, послушната и за проваления вожд Четвърта власт, не чуват Джеймс Пардю и направо се чудя как не са му се накарали още за проявеното късогледство, или заради туй, че разсъждава комунистически, да речем. Защото по комунистическите сервилните родни медии, когато нещо не им отърва, когато ги упрекнат съвсем справедливо, да речем, че сервилничат пред Бойко, Цецко или Цецка, тутакси те обявяват за комунист, при това аз мръсен комунист. И подобно абсурдно поведение, разбира се, само умножава и без това големия им срам! Наистина голям, защото през тези дни, например, те се задъхват да повтарят, че френския и немския посланици, видите ли, нещо ни упрекнали, не България и българската политика, видите ли, а Орешарски персонално и Станишев персонално, но бившия американски посланик, виж, нито чуват, нито цитират. А срамът от поредната им тъпотия и поредната наглост е още по-голям, защото бившият посланик, като убеден демократ и свободен гражданин, може да говори спокойно за нашите работи и провалените ни политици, докато действащите посланици трябва да ас по-деликатни. И те са си деликатни хората, дипломати са все пак, не псевдожурналисти, но интерпретацията на казаното от тях е тенденциозна и чак безобразна. Отново за да угоди някак на Бойко, любимия, непрежалимия Бойко, интерпретаицята на казаното от посланиците е ибрикчийска интерпретация. Инак щеше да е ясно това, да речем, че проблемите, съсредоточаващи вниманието на посланиците, са трупани от години, че не са днешни, или това, да речем, че персонално е упрекнат само Волен Сидеров май. Въобще, тъжна, много тъжна, жалка, е историята с Четвъртата власт, към която, за наш срам, принадлежим! Да, всички сме виновни, щом няма кой да каже на мерзавеца, че е мерзавец, щом с телешки възторг се захласваме по жалките и смешни нашенски мошеници, имали нахалството да се обявят за месии, щом все се държим за пеша на властника, къде от страх, къде от тъпотия, къде заради келепира! Да, смешно е, но и страшно, че лъжем, неистово лъжем, не само другите, но и себе си, пак от страх, от тъпотия, или заради келепира…

Любомир Котев