И това стихотворение извадили от учебниците хората на Четящия Винету
(вж. http://yambolnews.net/index.php/novini/kultura/item/6115
Било сложено като тема за обсъждане. СамО Борисовци могат да сложат на "обсъждане" Ботев, Вапцаров и Димов.."Калинките" на пожарникаря и физкултурника
Е, те направиха и министър на културата на българите - човек с турско етническо самосъзнание, правиха съвместни министерски заседания с Ердоган, срещу който се вдигнаха младите и интелигентни  турци.

Майце си

 

 

 

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,

че с тях наедно и аз се смея,

но те не знаят, че аз веч тлея,

че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам

да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво вярвам -

мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене любов и вяра;

но тука вече не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях

щастие, слава да видим двама,

сила усещах - що не желаях?

Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили

аз да прегърна искам без злоба,

пък тогаз нека измръзнат жили,

пък тогаз нека изгния в гроба!