Уважаемите фундаменталисти на идеята за всеобщо здраве чрез тотална забрана на тютюнопушенето на закрито сега са много по-разгневени, отколкото бяха разгневени миналото лято пушачите...
Митинги, протести, вопли във фейсбук и стари смешки като онази, че да има сектор за пушачи в заведенията е все едно да има сектор за пикаещи в плувния басейн. Много смешно, дума да няма! Само дето във вицлето ловко се загърбва фактът, че в плувните басейни няма как да се монтират онези скъпоструващи съоръжения, дето собствениците на кафенетата бяха принудени да купят и инсталират, а след ланшния първи юни никой не отваря дума поне да им се възстановят хвърлените на вятъра пари...
Можем дълго да се убеждаваме, размахвайки един срещу друг пустото му право на избор, само че никоя Раймонда Диен на непушачите няма да приеме доводите на който и да било престъпник пушач. На бойците от фронта за спасяване на всенародното здраве не им действат никакви доводи - най-малко пък икономическите. (Стигна се до абсурда една такава боркиня да се разкрещи по време на театрално представление, да нахлуе готова за ръкопашен бой на сцената и да заповяда на актрисата веднага да загаси цигарата! Защо не? Театърът е "закрито обществено място" и какво значение имат някакви си режисьорски решения и психологии на героите?).
Затова си позволявам да предложа тук една поучителна история с институция. При това институция не каква да е, а съдебна!
Та тъй... Регионалната здравна инспекция в Ямбол се натъква на заведение, в което се пуши в злостно нарушение на поправката в чл. 56, алинея 1 от Закона за (нашето) здраве. Тоест - всички пушат. Мястото на престъплението отговаря перфектно на едно миналогодишно разяснение що е то "закрито обществено място" - всяко обществено място, което е затворено от три страни и е покрито отгоре, без значение с какъв материал. (Мен ако питате, това е съвършеното описание на всяка автобусна спирка, но както и да е...) И РЗИ налага на фирмата собственик имуществена санкция за еди-колко си хиляди лева.
Собственикът, естествено, обжалва.
Ямболският районен съд потвърждава наказателното постановление на Регионалната здравна инспекция.
Собственикът не се примирява и се жалва по-нагоре.
По-нагоре е Ямболският административен съд.
На 18 април 2013 година Вторият касационен състав на Ямболския административен съд сяда, запознава се с жалбата на одрусания собственик, заседава, що заседава, и на 29 април излиза със следното решение (в името на народа, разбира се!)...
И тук вече бойците от фронта за всенародно здраве да внимават - много е поучително!
"Като резултат от извършеното нарушение обективно не са настъпили значителни вредни последици за обществените отношения..."
Нататък е още по-хубаво!
"Тези обстоятелства сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение и дават основание за извод за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН."
И следва заключението:
"По изложените съображения ЯАС намира, че подадената касационна жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена, като се отмени оспореното решение на ЯРС (Ямболския районен съд - първата инстанция) и се постанови друго, с което издаденото наказателно постановление да бъде отменено."
Край на цитата!...
"По-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение!" "Не са настъпили значителни вредни последици за обществените отношения!" "Маловажност на случая!" Това ако го каже някой напъден пушач - ясно е какво ще му се стовари на главата. Да, ама го казва съдът!
Аз обаче съм съгласен с всяка от тези ясни формулировки на Ямболския административен съд. И за ниската обществена опасност съм съгласен, и за липсата на вредни последици съм съгласен, както съм съгласен и с това, че случаят е маловажен!
Само искам да добавя, че по-ясно обобщение на смисъла на истеричното изменение на чл. 56 от Закона за (нашето) здраве (на "философията на закона" - според както драматично се изразяват народните ни представители), просто няма. И то обобщение, направено от един съд, а не от юрисконсулти като бившата министърка Атанасова. Обобщение, което чисто и просто гласи, че тази добавка не е сериозна работа и че нарушаването не нарушава нищо друго освен нечий инат. Съгласен съм с това съдебно решение. В него има покана за разум.
Защото (както са казали онези някогашни зевзеци, обединени под псевдонима Козма Прутков), случва се, че прекаленото усърдие надвива и разсъдъка.
Както стана миналото лято.
