МРАВКИ

Къщата се напълни с мравки и мравките изнасят каквото видят –
изнасят трохите от хляба, а също така и трохите от книгите,

изнасят капките мед, домашния сапун и душата ми
и се хващат за ръце, и се въртят, въртят в тревата.

И селото се е напълнило с мравки и мравките изнасят каквото намерят –
изнасят леглата и сънищата, завивките и постелите,

изнасят възглавниците и перцата от възглавниците мъкнат,
и сутрин добутват слънцето, а вечер – луната – преди да се мръкне.

Аз не съм ги броил и изобщо не ме бива да смятам –
няма смисъл да се броят мравките, понесли на гърба си Земята,

няма смисъл да се броят и техните дълги и тънки кервани –
още малко, и в градината само те ще останат.

Ще останат само мравките и тяхното умъртвяващо трудолюбие,
и техните майки царици – все по-важни, по-големи и хубави.

И след тях ще остане само едно кокалче, оглозгано и почистено,
и няма да има нищо друго, освен мравешки истини.

И това не е басня и не са някакви старчески поучения –
просто мравките, още малко, и ще искат да понесат и мене -

хей така – както си седя – с глупавото си сърце и книги,
ще ме бутат по баира нагоре и самички надолу ще слизат.