Борислав Ненов - Гледна точка

Покушението срещу лидера на Движението за права и свободи Ахмед Доган е тест за много неща. И за ролята, която изигра от началото на Прехода досега босът на тази партия, и за устоите на българската демокрация, и за ролята на социалните мрежи, и за това, доколко адекватни са Националната служба за охрана, МВР и частните охранителни фирми.
И за прокуратурата, и за така наречения ни политически „елит”, и за приемника на Доган на председателския пост  в ДПС- Лютви Местан.

Много тестове, в които българското общество още в събота след обед се обърка, а вечерта напълно влезе в паяжината на различните гледни точки. Щом има различни гледни точки, е добре- това е все пак един от принципите на демокрацията. Което обаче не може да скрие хаотичния характер на нашата демокрация, нейната лесна и бърза манипулация, което е трудно, да не кажа невъзможно, в държави с ясно изградена йерархия на ценностите. Там, където над всичко е законът, а не тънките сметки на партии, корпорации, масони, олигарси, религиозни формации със съмнителен, меко казано, характер.
Ако „разчленим” съботното покушение над Доган, се видяха ясно няколко неща. Първо- националната служба за охрана не бе на мястото си или по-скоро бе там проформа.

Второ- новият лидер на Движението за права и свободи веднага разигра етническата карта и всъщност той заговори на езика на омразата, макар да обвини обществото ни, че насажда този език и че сатанизира Ахмед Доган и ДПС.

Трето- политическият ни „елит” толкова често ни представя спектакли, че в събота голяма част от него, а и от гражданите, прие като добре изиграна пиеса покушението срещу Сокола. И счита, че интимната цел на този „театър” е да сплоти в максимална степен електората на ДПС за парламентарните избори.
Четвърто- човекът-слънце, наречен Бойко Борисов, дълго време не знаеше нищо за случилото се на националната конференция на ДПС. Някакво мижаво радио му съобщило за атентата. На него, на богочовека, който има иначе светкавични рефлекси и никой от ГЕРБ не смее да отиде дори до тоалетната без да поиска разрешение от боса и министър-председател!

Не степенувам точките по важност- четвъртото може да е най-фрапиращо, както и второто, речта на Лютви Местан, произнесена броени часове след случилото се в НДК, когато дори не се знаеше дали нападателят на Сокола е българин, етнически турчин или американец.

Един мой стар приятел, Антон Баев, поиска чрез електронния се вестник, Местан да се извини на българския народ, понеже без да проучи фактите веднага обвинил обществото в сатанизиране на ДПС и на Доган. В Пловдив, там живее и пише Антон, има голяма подкрепа за неговите думи.

Пак оттам, от Филибето, друг мой стар приятел, се включи към групата във Фейсбук, която иска нападателят на Сокола да бъде награден с орден „Стара планина”.
Градският прокурор на София, Николай Кокинов, пък заяви, че няма основание атентаторът да бъде привлечен по параграфа за опит за убийство. Защото патроните в пистолета не били подходящи за такова деяние…

Съгласен съм само с Баев, защото действително Лютви Местан възбуди етническа омраза със словото си след покушението, стигайки дотам да обяви, че България вече не е същата.
Напротив- България е точно такава, каквато беше и преди атентата срещу Доган.Страна, а не държава. Страна, която продължава да е обетована земя за корупцията и насилието, за далаверите и колосалната демагогия.

И Ахмед Доган е сред хората, които направиха изключително много България да не е държава с устойчиви демократични ценности, а страна, свърталище на мутри и гешефтари.
Наскоро социалният антрополог Харалан Александров, който обиколи България в продължение на месеци, констатира, че само „около 1 милион българи могат да си позволят лукса да мислят за развитие.

Останалите преследват една-единствена цел-да оцелеят”. Преди, когато Харалан Александров говореше от столовете на добре отоплените студия на националните телевизии, той нямаше такава визия за държавата ни. След като обаче тръгна сред хората, си даде истинска сметка за разпада, в който се намира българското общество.

И то се намира в този разпад и с голямата роля на Движението за права и свободи, понеже под диригентската палка на Ахмед Доган партията на българските турци се превърна в щаб, от който тръгваха ред далавери и свирепа имитация на демокрация.

Досегашният лидер на ДПС, всъщност отдавна напълно загърби интересите на своя електорат, който е беден и измъчен от башибозука на Прехода, но няма може би интелект и воля да се откъсне от тази партия. Няма ги и заради избиващия в истерия национализъм на някои партийни групировки, които от своя страна също изоставиха социалните ангажименти към избирателите си, щом потънаха в креслата на Народното събрание.

И не само в този пристан на властта…

Така че България е същата и след 19 януари, денят, в който имаше опит за покушение срещу Ахмед Доган. Тази същата България, която вече повече от двадесет години стои неразтребена, без ясна визия за развитието си, без зачитане на социалните потребности на хората.

България, родината ни, която, за огромно съжаление, продължава да е страна, а не държава.