КАК ПРИСВОЯВА ИВАН КРЪСТЕВ. ЩЕ ГОНИМ ЛИ РУСНАЦИ
Попадна ми поредният коментар на Иван Кръстев във вестник „24 часа“ – за срещата във Варна.
Озаглавен е „Защо е по-добре на масата, а не в менюто“.
В краткия си текст, Кръстев пише следното: „Малките европейски народи са научили от историята си, че КОГАТО НЕ СА ПОКАНЕНИ НА МАСАТА за преговори, най-вероятно ТЯХНОТО МЯСТО Е някъде В МЕНЮТО“.
Звучи авторитетно, остроумно и пр. – само дето си е плод на чисто присвояване.
Кръстев е плагиат: нахално използва фразата „Ако не си се подредил на масата, значи си част от менюто“.
Тя принадлежи на Глен Бек, открадната е от книгата му „Залезът на демокрацията“ – Софтпрес, 2011 г., глава трета, стр. 47.
Така работят многознайковците като Кръстев – ако някой се разрови из писанията им, ще трябва да се направи веднага паметник на българския политолог/плагиат.
Кръстев ни го пробутват непрекъснато на масата.
От години той е един от апологетите на Крадливия Преход – и затова не е чудно, че и сам си позволява да краде.
Въпросният плагиат е известен и като един от знаменосците на фалшивия български антикомунизъм, макар че е от най-натрапчивите ренегати – като се има предвид, че баща му беше важна клечка в отдел на Централния комитет на Българска комунистическа партия.
Отхранен е, както подобава, от проклетите „комуняги“.
Няма нищо против и да участва в някои скверни конспирации – една от тях бе направо позорна: когато уговаряше Бойко да разкара Ирина Бокова, като български кандидат за шеф на ООН, и да я смени с Кристалина Георгиева.
Една брутална, просташка история, която ни представи пред света като дива държава, напътствана от мизерни интриганти.
Занятието, което у нас минава за „политология“, по начало си е миризливо, това е вън от съмнение.
Но, все пак, би трябвало поне да не е толкова нахално.
Смешното е, че за да се сложи на Бойко и да направи апология на „историческата“ Варненска среща, Кръстев се издава като присвоител на чужди фрази.
Някой може да сметне, че въпросната кражба е дреболия – все пак, Иван Костов – менторът на Плагиата, хайдушки разпродаде/разкраде най-ценните притежания на българското стопанство.
Само че, не е дреболия – и няма да е никак справедливо да не се каже, че един от най-яростните палачи на Миналото ни е човек, който свива чужди фрази оттук-оттам.
Няколко думи за Глен Бек, когото Кръстев е окрал.
Той е телевизионен водещ и продуцент, политически коментатор, автор на 13 бестселъра, шест от които са оглавявали класацията на „Ню Йорк таймс“.
За романа му „Залезът на демокрацията” казват, че е „на път да се превърне в мрачното пророческо откровение на нашия век“.
Глен Бек е автор и на книгата „Всичко е заради Исляма“, също издадена у нас.
Кой е щипнал от нея?
***
Ако свържем тази тема с предишната – за срещата във Варна, трябва да си припомним, че българското знаме дори не го видяхме там – до турското и европейското знаме.
Посредникът няма ли право поне на едно знаме – хайде да не е Самарското, а едно най-обикновено?
Така присъстват малките народи на Масата.
***
В някои коментари ме питате, дали ще гоним руски дипломати.
Аз пък да ви питам: Вярвате ли на проучването на „Алфа Рисърч“, че има „чувствителен спад“ в отношението на българите към Русия?
Говорителката на руското външно министерство Захарова казала:
„Не Русия, а българските власти трябва да коментират прибирането на посланик Бойко Коцев за консултации и на какво основание го правят“.
И допълнила: „Може би България има данни или някакви доказателства по случая „Скрипал“, ако е така, дайте ги“.
Захарова ни гъбарка – руснаците добре знаят, че ние сме страхливци и върто.ъзовци.
Нашите политици отдавна съм ги нарекъл сезонни дупедавци – това сякаш им върши работа.
Но е така само външно – иначе единствено се самоунижават, нищо повече.
Би Ти Ви направи анкета: „Каква трябва да е реакцията на България по случая „Скрипал“?
Резултатът:
Трябва да реагира солидарно с държавите от ЕС и НАТО – 12%.
Не се налага да реагира – 75%.
Ще гоним ли?
Като съдя как се е разпасал Цветанов – вторият/левият език на Бойко – по-вероятно е да гоним.
Сетне ще гоним вятъра.
Но сме свикнали: винаги да сме „солидарни“ – и прекарани.
