във връзка с Националния археологически резерват „Кабиле” (НАР „Кабиле”), туристическият интерес към него, както и за строително-ремонтните дейности, които се извършват там и в „Безистена”

Фокус: Със завършването на автомагистрала „Тракия”, наблюдава ли се по-голям туристически интерес към Националния археологически резерват „Кабиле”?
Георги Славов: Към настоящия момент, туристическият интерес, все още не е толкова голям, колкото желаем, но определено има завишен интерес. Може би интересът не е толкова голям, защото не е оповестено толкова добре местонахождението на резервата независимо, че е само на няколкостотин километра от магистралата. Важна е и необходимата реклама, която е неизбежна, за да има по-засилен интерес.
Фокус: Какви са перспективите „Кабиле” да бъде средище на туризма в страната?
Георги Славов: „Кабиле” е едно от туристическите атракции, не само на града, а на целия регион Ямбол. Отдавна Община Ямбол е преценила, че „Кабиле” е много сериозна атракция. Затова разработихме проекта, който в момента се реализира, за рехабилитация и възстановяване на Националния археологически резерват „Кабиле”, както и на „Безистена”. Основната идея е да ги превърнем в двете водещи основни атракции на града.
Фокус: На 17 юли започнаха строително-ремонтните дейности в Археологическия резерват „Кабиле. Какво предвиждат те? Какво е постигнато до момента?
Георги Славов: За резервата се предвиждат дейности по реставрация и консервация на ключовите обекти в района на резервата. След това предстои обновяване на инфраструктурата и допълване на нови елементи, така че да се осигури максимално лесен достъп до разкопките, и по-голяма атрактивност със запознаването на туристите с резервата. Това е един от най-големите проблеми, ако искаме повече туристи да посещават резервата трябва да осигурим вътрешната му инфраструктура, паркинг и довеждаща инфраструктура. Ще добавим и атракции, така че посетители да могат да видят, освен разкопките и историята, свързана с тях, един римски военен лагер, с три бойни кули, с улици, възстановки на военни събития, събития от бита на военния легион. Това ще бъде допълнителна атракция, която да провокира интереса на туристите. Ще бъдат монтирани и билбордовете по автомагистрала „Тракия”. Това е основната реклама, която предвиждаме и, която е част от проекта. Тя ще бъде не само чистата реклама за археологичния резерват, а и опит да провокираме туроператорите, така че да има организирани групи, които са на Черноморието и, ако решат да посетят и резервата.
Фокус: Почти един месец мина от старта на строително-ремонтните дейности в НАР „Кабиле”. Какво е постигнато до момента?
Георги Славов: Твърде рано е да се каже още какво е постигнато. В момента се извършват подготвителните дейности. Видимите дейности, може би, ще станат реалност след около два месеца. Както е казал народът: „Бие ли тъпанът на една сватба, кажи речи значи е свършила”. Започнали сме този проект и задължително ще го завършим независимо от всички перипетии. Важно е, че започна и се реализира, защото това е само първият етап към придаването на тежест на резервата „Кабиле”, каквато искаме да има, като туристически обект в културно-историческия туризъм на България. Не търсим просто някаква местна гордост или забележителност, а се стремим „Кабиле” да стане национална и извън национална забележителност. „Кабиле” е много сериозен исторически обект и единственото запазено тракийско селище, което притежава и римска архитектура и тракийско светилище, което е прототип на астрономическа обсерватория. Резерватът има много дадености, но това, което успяхме да защитим като проект е само първата част. За да разгънем всичките му дадености и прелести са необходими още усилия от наша страната и средства, за да се продължи с реставрацията и консервацията, както и с още много реклама.
Фокус: Отново на 17 юли започнаха и строително-ремонтните дейности по „Безистена”. Какво предвиждат те и какво е свършено до момента?
Георги Славов: В рамките на този един месец, който изтича са предприети подготвителните дейности, за да може да започнем строителните. Отново идеята е „Безистена” да се превърне в информационно-културен център. Предвижда се цялата подземна част да бъде доразкрита, разширена и да се превърне в много сериозна изложбена площ. Основното пространство на „Безистена” да се превърне в средище за информация и за културни изяви и форуми. Там се очертава зала с много хубава акустика, в която може да се провеждат концерти, беседи или конференции. В залата може да се съберат около 70-80 места, а през останалото време тя може да бъде културно-информационен център-средище, в което всеки може да се запознае с цялото културно-историческо наследство на целия регион Ямбол.
Фокус: С какви средства се реализира проектът за строително-ремонтните дейности на „Кабиле” и „Безистена”?
Георги Славов: Тези дейности се реализират по проект на Оперативна програма „Регионално развитие”. Общата стойност на проекта е почти 6 милиона лева, като общината съфинансира проекта с още около 150 000 лева и съответно ще дофинансира всички останали допълнителни неща. Но средствата за строителството, рекламата са част от този проект по Оперативна програма „Регионално развитие”. След него предстои и проект за парка в Ямбол, от който ще има преки ползи за жителите на Ямбол и гостите на града.
Фокус: Много общини изпитват трудности със сифинансирането на подобни проекти. В проекта за НАР „Кабиле” и „Безистена”, Община Ямбол е трябвало да съфинансира 150 000 лв., както споменахте. Проблем ли беше това за общината?
Георги Славов: Не беше проблем, тъй като в момента Община Ямбол е в добре стоящо финансово състояние за община. Проблемът не е конкретно само за този проект, а по-скоро за всички останали проекти, които общината финансира и за всички проблеми, които общината трябва да реши, а финансовите средства са твърде малко. Ако Община Ямбол е в добро финансово състояние, то е, защото се разпростираме според „чергата” си. Опитваме се малкото пари, които имаме да ги изхарчим максимално ефективно и в полза на гражданите. Категорично през последните години успяваме и трудът, който водим става, все по-видим. Но е факт, че парите не стигат. Твърде многото говорене на думи бави, а все още няма предприета финансова децентрализация. Разковничето на проблема е общините да имат далеч по-голяма финансова самостоятелност от държавата. Ако общините имат възможността да черпят част от данъците, които влизат в държавата, поемайки своя дял от ангажиментите. По този начин общините ще имат инструмента и парите да решават далеч повече проблеми. Точно тези, които сме най-близо до хората виждаме проблемите. Хората идват и се жалват на мен като кмет и на общината, като администрация. Хората искат това, което е и потребно, а не е лукс за XXI век, като хубави улици, отопление, благоустройство, тротоари, хубави училища, детски градини и какво ли още не, но парите ги няма. Това по-скоро е сериозният проблем – да се осигурява и съфинансирането по европейските проекти и да се решават всички други проблеми, защото с парите от Европа решаваме много малка част от проблемите, които имаме.
Фокус: Кога за последно са извършвани строително-ремонтни дейност на НАР „Кабиле”?
Георги Славов: В НАР „Кабиле” десетки години не бяха извършвани ремонтни дейности. В „Кабиле” всяка година има студенти, чуждестранни учени, които извършват разкопки, така че там постоянно има дейност, която върви и той е много познат като старо селище в тукашните среди, но не е толкова популярно сред народа. Постоянно се извършват археологически дейности.
Фокус: НАР „Кабиле” е един от 100-те Национални туристически обекта. Бихте ли разказали малко от историята на резервата?
Георги Славов: „Кабиле” е старо тракийско селища, може би една от най-старите обсерватории на „Зайче връх”. Резерватът е много енергийно място, където в моментите на равноденствие, има възможност да се проследи изгревът на слънцето, да се види старата система по, която траките са водели техният календар, има и римски легион. Това е, което е останало от късчета и парчета история. Има и тракийска обсерватория, сграда на Археологически музей, където има експонирани не малко от намерените експонати в „Кабиле”.
Фокус: Какви експонати може да бъдат видени в Археологическия музей в „Кабиле”?
Георги Славов: Те са много интересни, препоръчвам на всеки, който не ги е видял, да отиде и да ги види. Добре описани и са, в музея има и екскурзовод , който може да разкаже достатъчно добре и съдържателно всичко, което е експонирано. Експозицията в музея е много богата и наистина си заслужава да се види.
Фокус: В резервата ще бъде създаден изцяло нов атракцион, който се нарича „Castellum/Castra Cabile”. Каква е целта му?
Георги Славов: Това е римски военен лагер, с три бойни кули, трибуни, улици, римски колесници, на който ще се извършват възстановки от живота в римския лагер и от бойните действия при подготовка на легиона. Посетителите могат да станат част от атракцията. Това се неща, които добавят допълнителна есенция към всичко онова, което може да се види.
Фокус: Идеята за този атракцион е много интересна. Кой я разработи?
Георги Славов: На екипа, който разработи проекта. Доверяваме се на професионалистите, които имат поглед не само над археологията, а и върху това как да направим, така че тази археология и история да стане атрактивна за туристите и те да пожелаят да я видят. Това е част от стратегията, за да стане резерватът още по-атрактивен, за да може посетителите да бъдат провокирани и от още нещо, а не само от старините.
Фокус: Какъв е интересът към Музея на бойната слава в Ямбол през лятото?
Георги Славов: Има вече много посетители, най-вече хора от града, които са заинтригувани и посещават музея. Надявам се, че след началото на учебната година ще има и ученици, които ще го посетят. Музеят е част от историческия продукт на Ямбол и е нещото, което се опитваме да изградим като туристически продукт за Ямбол. Необходими са не малко усилия. В момента Община Ямбол е в допълнителни преговори с Министерството на отбраната. Продължаваме да отстояваме нашите искания, да ни бъдат отстъпени и останалите терени на музея, защото в момента Музеят на бойната слава само 9 декара, от всичките 80 декара. Цялостната стратегия за развитието на този музей, ако ни дадат останалите площи, така че да се разгърне цялата стратегия, е да бъде не само местен регионален атракцион, а да стане и национален.
Фокус: Как вървят преговорите с Министерството на отбраната?
Георги Славов: Надявам се да получим разбиране от министерството. Все още сме на етап на обмяна на нашите искания и отговори от министерството. Надявам се, че есента, когато свършат отпуските ще имаме възможност за директна среща с министъра на отбраната, за да се изговори значимостта на това, което е направено до този момент и смисълът от това да продължим. Все пак бойната слава на България, е може би едно от малките неща, за което си заслужа всички да обединим усилия. Ямбол винаги е бил от най-големите бойни гарнизони на българската армия и тук има много история. Това беше нашата идея-тази история да си остане на място в Ямбол, а не за пореден път всичко да се премести в София, в Националния исторически музей до, който достъп имат евентуално софиянци. Никъде другаде в България няма друг подобен музей. До тук успяхме, надяваме се да получим разбиране, най-вече от министъра на отбраната, както и от Министерски съвет и за останалата част от реализирането на проекта.
Емили ВАСИЛЕВА Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания