в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”
Водещ: Г-н Славов, поредните две дела от поредицата водени срещу вас завършват с оправдателни присъди. Как толкова дела хем са заведени от прокурори, хем завършват с оправдателни присъди. Каква е тази съдебна система? Кому е необходимо разпиляването на енергия?
Георги Славов: Аз този въпрос го задавам от четири години, а сагата започна през зимата на 2009-та година по един много елементарен сценарий и както много пъти съм казвал, ако не беше на мой гръб, щеше да бъде повод за виц и комедия, но в случая е трагедия, защото това е реалност и се случва в нашия реалния живот. За голяма моя радост от шестте дела, които вървят в момента срещу мен, три вече са завършили окончателно с оправдателни присъди на последна инстанция, двете от които само преди няколко дни са потвърдени, което само по себе си не може да не ме радва, защото това потвърждава онова, което аз четири години повтарям, че аз нямам нищо общо с всички набеждавания за вина и за всички обвинения, повдигнати ми от прокуратурата. За голямо съжаление, остават още три, които с нетърпение очаквам да приключат, защото те следват същия този сценарий, а той е един и същ за всички шест дела.
Водещ: Г-н Славов, накратко да ни кажете по какви казуси точно сте оправдани?
Георги Славов: Аз донякъде със смях си го казвам, но те делата станаха толкова много, че и аз започнах да ги бъркам и всички започнаха да ги бъркат. Но тези, които вече приключиха, са делото за злоупотреба при ремонта на Спортна зала „Дияна” в Ямбол, която не беше ремонтирана от 1962-ра година, всъщност откакто е построена. За първи път я ремонтирахме през 2009-а година. Делото за почистване, метене на града, за което имаше обвинение за няколко милиона злоупотреба и делото за ремонт на ромските улици. Това беше първият проект, който Община Ямбол защити и получи пари. Усвоихме около 1,2 милиона лева по програма ФАР за благоустрояване на средата на рискови групи. Тези три дела са минали вече и са в историята. Има още три, обаче, за голямо мое съжаление, които продължават да вървят, едното от които е и за прословутия бл. 20. Последното дело, което е най-гротескното от всички.
Водещ: Спомняме си репортажите за този саморазрушаващ се блок, застрашаващ живота на самонастанилите се в него роми.
Георги Славов: Но ако трябва да коментираме в руслото на въпроса, който ми зададохте, за да подсетим и моите съграждани, и вашите слушатели, има още нещо важно и то е, че връщайки се четири години назад, човек бързо забравя лошото, но няма как да не се чувствам аз, моето семейство, моите приятели, а и всички граждани на Ямбол със стъпкано чувство за справедливост. Защото прокуратурата като част от съдебната система в България по закон има вмененото задължение да търси както всички доказателства за вина на евентуалния извършител на някакво деяние, така и всички доказателства за невиновност. В моя случай за шестте дела няма дори една запетайка, която прокуратурата да е написала в посока невиновност. Като казвам прокуратурата, имайте предвид конкретните прокурори по моите дела. По всичките 6 дела срещу мен фактите до един са толкова превратно тълкувани, толкова неправилно тълкувани, единствено и само, за да подкрепят една обвинителна теза, въз основа на която да се напише един протокол, т.е. един обвинителен акт и той да влезе в съда, а влезе ли веднъж в съда, съдът няма избор. Съдебната система е такава, че от първата до последната инстанция е длъжна да минат всички тези етапи, за да приключи окончателно делото. От тази гледна точка, чувството за справедливост някак си е потъпкано у мен, защото когато вече имаме окончателните оправдателни присъди, няма как да не си зададем въпроса: всъщност какво има право прокуратурата?
Водещ: И какво ще понесе като санкция? Оказа се България не е придвижила настояването на Съвета на Европа да въведе системата за обратно понасяне на вината.
Георги Славов: Аз не съм душманин на никого от тази част от съдебната система, от прокуратурата, но един кмет в България е проверяван от Сметна палата, от Държавна финансова инспекция, от НАП, от РЗНСК, от всички институции, които са оправомощени да го проверяват. И за най-малката нередност на кмета са пише акт. В което няма лошо. Целта е да допускаме колкото може по-малко нарушения и да сме максимално полезни на хората. Но когато от прокуратурата се допусне такава недомислица, която накрая да завърши с оправдателна присъда, въпросът, който всеки би трябвало да си зададе, е, кой къде е допуснал грешка и къде е проблемът. Не може едно обвинение, заради което още при повдигането му, а те са шест, всички в града, а и в държавата да казват: ето, кметът на Ямбол е съден. В момента, в който има някаква присъда на някоя от всичките инстанции, те да кажат: ето, кметът е осъден. Но когато има окончателно оправдателни присъди, никой нищо не казва, защото това не е новина. Новина е, ако има повдигнато обвинение. Новина е, ако има прочетена присъда. Е, аз как да обясня на моите деца, аз имам две дъщери и съм щастлив и съм доволен, че вече не са малки и разбират, какво се случва, как да кажа на моето семейство, приятели, познати, целият град, а и държавата, как да обясня в този момент, че аз съм бил несправедливо обвинен? Не е ли нормално, някой да понесе последствията за това, че е допуснал дори и един гражданин в България да бъде несправедливо обвинен. Няма ли някакви последствия спрямо него, няма ли начин някой да му потърси отговорност?
Водещ: Ще търсите ли правата си в Съда за защита на правата на човека към Съвета на Европа?
Георги Славов: Ами би било редно. Аз от началото си го казах и до момента не съм се отказал от тази своя идея. Защото това се случва днес с мен, преди време може би се е случвало с други, но не е редно да се случва нататък във времето с други българи. Просто чувството за справедливост трябва да живее у всеки, а не да бъде погазвано и когато загуби чувството за справедливост, то тогава губи и желанието за развитие, желанието да живее този живот в буквалния смисъл на думата.
Водещ: Това означава ли, че ще заведете дела срещу България в Съда за защита на човешките права в Страсбург.
Георги Славов: Има време, нека да приключат всички останали дела, които са още три. Мисля, че те си вървят в своя логичен завършек и той ще бъде същият, както и на тези, за които вече има прочетени оправдателни присъди. Но пак казвам, това е една явна несправедливост, която не трябва повече да се допуска. Няма логика, житейска логика, а може би и правна, в това да бъде оплют един човек, който и да е той. След повдигнато обвинение, че е виновен, в момента, в който приключи делото с оправдателна присъда, този, който е хвърлил кал върху него, да не понесе никакви последствия и да продължи да си живее живота щастливо, неговите деца да живеят щастливо, неговото семейство да живее щастливо. Трябва да има житейска справедливост, не защото искам да си го върна на някого, а за да се възстанови това липсващо чувство за справедливост у българите. Нали разбирате, че ако един кмет, в случая съм аз, бъде поставен на такова изпитание, пред него излизат няколко въпроса, които всеки занапред ще си задава: ами аз утре, ако искам да стана кмет, те и мене така ще ме разпънат на кръст, по-хубаво изобщо да не влизам в политиката. Нормалните, читави хора на момента бягат. Ако пък някой вземе пример от мене, какво се случва с мен, с всичките обвинения, какво би си помислил той, ами ако мен ме обвинят, значи, аз нямам никакъв шанс в живота. Ето защо чувството за справедливост е изключително важно в нашата държава. То не трябва да бъде нарушавано, трябва да се върне балансът.
Водещ: От човешка гледна точка прокурорите, които са ви повдигали обвинение, особено по делата, по които вече сте получили оправдателни присъди, не се ли обадиха да ви се извинят?
Георги Славов: Не, това си е тяхно човешко решение. Аз не очаквам от никого нищо, така както и до момента не съм очаквал от никого нищо. Благодаря на приятелите, които ме подкрепяха, и на семейството. Всичко останало е въпрос на лично решение. Ако те решат, окей. Макар че се съмнявам, защото те са облечени във властта и в неприкосновеността и ако те признаят една грешка, значи, трябва да признават всяка своя грешка. Съмнявам се, че това ще се случи. Но би било логично да се извинят.
Цоня СЪБЧЕВА