Наказанието за убийство на гръчначно животно - до 3 години затвор или 5 хиляди лева глоба.
Вината обаче и според ОС Ямбол не е категорично доказана и Съдът потвърди "невиновен", отсъдено преди това от Елховският районен съд.

Делото е гледано при спозвае на всички правила, направена е аутопсия, има експертиза от вещи лица.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 79 21.09.2020 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.
ЧЛЕНОВЕ: И.И.
НИКОЛАЙ И.
секретар И. Златева
прокурор Т. Стаматов
като разгледа докладваното от съдия П.
ВНОХД № 168 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурора от РП – Ямбол, против Присъда № 15/24.02.2020 г. постановена по НОХД № 272/2018 г. по описа на Районен съд – Елхово, с която подсъдимият П.И.П. е признат ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на **.**.**** г. около 19.00 ч., в село *********, общ. ******, област *****, проявил жестокост към гръбначно животно – куче, порода „****** ****” с ушна марка №1*************, собственост на Г.А.К., като му причинил противозаконно смърт (чрез удар на кучето с лек автомобил марка „****” модел „****”) – престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК. За това и на основание чл. 304 от НК въззиваемият е оправдан по така предявеното обвинение. Съдът е разпоредил вещественото доказателство паспорт за куче, след влизане в сила на настоящата присъда да се върне на собственика на кучето и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски на досъдебното производство в размер на 80.00 лева, както и направените разноски на съдебното производство в размер на 670.92 лева, да останат за сметка на Държавата.
Оплакванията в протеста са за необоснованост на присъдата. Участващият във въззивното производство прокурор счита, че по делото категорично е установено, че настъпилата смърт на кучето е в резултат на удар с посочения автомобил управляван от подсъдимия. Намира, че в случая не се касае за случайно съприкосновение от автомобила управляван от подсъдимия с животното, че той е насочил автомобила и го блъснал, след което си е заминал без да спре. Настоява ЯОС да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение.
Защитникът на подсъдимия счита протеста за неоснователен, а оправдателната присъда за правилна и подробно мотивирана.

Ямболският окръжен съд констатира следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:
Подсъдимият П.И.П. се занимавал с отглеждане на овце. Свидетелят Г.А.К. също отглеждал овце в стопанството находящо се в края на село *********, област *****, на ул. „****** *******” № **. Той има мъжко куче, порода „****** ****” на име Д. с ушна марка №**************, което ползвал в дейността си при отглеждането на овцете. Подсъдимият П. и свидетелят К. се познавали от около 4 години и били в добри приятелски отношения.
На **.**.**** г. около 18.00 ч., подс. П. пристигнал с управлявания от него л.а. „**** ****” в стопанството на свид. К., за да помага при доенето на животните и заварил там свид. К. и свид. О.. Около 19.00 ч., подс. П. се качил в автомобила си пуснал високо музика, потеглил бавно след свидетелите К. и О.. Кучето Д. било отвързано и свид. К. му издал команда да спре на място, то спряло застанало на улица, на 4-5 метра от собственика си и легнало. Междувременно подс. П. продължил управлението с леко ускорение от около 9 км/ч и с ниските състави на автомобила бил осъществен механичен удар в областта на гръдния кош на стоящото на пътя, под команда, куче Д.. Възприемайки това св. О. подвикнал на свид. К., който чувайки и виенето на кучето, е извикал 2-3 пъти на подс. П. да спре, но вследствие на силната музика в автомобила му, той не реагирал и продължил към центъра на селото. След като автомобилът подминал, свид. К. пренесъл кучето до гаража, където го оставил, прибрал овцете и след няколко минути се върнал при нето и го намерил мъртво. Междувременно подс. П. отишъл в заведението на Ц. и след около 30 минути там пристигнал свид. О. и му казал, че е минал върху кучето и то умряло, като подсъдимият се изненадал. След около 10-15 минути в заведението пристигнал и свид. К., който като видял подсъдимия, му казал: „Бай П. какво направи, утрепа кучето, тати ако разбере ще умре”, при което П. му е заявил, че не е видял никакво куче.
На следващия ден – **.**.**** г. свид. К. се е обадил на ветеринарния лекар свид. Л. С. и тя извършила аутопсия на кучето. Съставила Протокол видно от кучето с номер на микрочип *************** имало множество кръвоизливи в гръдната кухина и белия дроб, кръвоизлив от устата и носа, вследствие от масивен кръвоизлив настъпила смърт. След 14 дни свид. К. подал жалба за случилото се в РУ – Елхово.
Видно от заключението на ВЛ д-р Д. по съдебно ветеринарномедицинска експертиза и неговият разпит в съдебното следствие пред първата инстанция, най-вероятната причина за настъпването на смъртта на кучето, е удар от твърд тъп предмет, вероятно автомобил, в областта на гръдния кош, като най-вероятно животното е ударено странично, а автомобилът е преминал над него, без да го прегази, тъй като при аутопсията не са констатирани счупени ребра или кръвоизливи в коремната кухина. Според експерта, ако въпросното МПС се е движило със скорост около 4-5 км./ч. не биха били причинени констатираните увреждания по кучето, по-скоро то би избягало.
Видно от заключението на вещите лица инж. М. М. и д-р Д. Д. по комплексната съдебно автотехническа и ветеринарномедицинска експертиза и техният разпит в съдебното следствие пред първата инстанция, кучето се е придвижвало пред лявата колея на автомобила и при конкретно създалата се ситуация е имало частично прегазване на части от тялото му от предна лява гума, като е изключена вероятността ниските състави на двигател, скоростна кутия и т.н. да са „притиснали” тялото на кучето към земята и това да е довело до телесните му наранявания, а най-вероятната скорост на движение към момента на контакт с тялото на кучето е в диапазона 5-10 км/ч. Според д-р Д. такава травма може да бъде нанесена и по друг начин, като същият сочи, че тъй като процесният автомобил е високо проходим, то не се усеща когато МПС-то минава през по-малки препятствия.
Видно от заключението на вещите лица д-р С. Л. и доц. д-р инж. С. С. по повторната комплексна съдебно автотехническа и ветеринарномедицинска експертиза и техният разпит в съдебното следствие, произшествието е настъпило в момент, в който кучето се е движило попътно пред автомобила и е било застигнато от същия, попаднало е под автомобила и е контактувало с някои от елементите на ниските му състави, като не може да се допусне преминаване на колело на автомобила през тялото на животното, а скоростта на движение на автомобил към момента на контакт с кучето е била около 9 км/час.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: обясненията на подсъдимия П.; частично показанията на свидетелите А. О. и Г.К., дадени в хода на съдебното следствие, съпоставени по реда и условията съответно на чл. 281 от НПК; от проведената очна ставка между свидетелите К. и О.; писменото доказателство Протокол за извършена аутопсия от **.**.**** г.; приложеното веществено доказателство – паспорт за куче с ушна марка №**************; справка за съдимост на подсъдимия; съдебно-ветеринарно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.; повторната комплексна съдебно автотехническа и ветеринарномедицинска експертиза с вещи лица д-р Л. и инж. С..
ЕРС изключително подробно и прецизно е мотивирал верификацията на доказателствата и настоящият състав, като я приема безкритично, се присъединява към изложеното и намира за ненужна да го преповтаря детайлно. В тази насока ЯОС ще посочи, че правилно ЕРС е приел за логично структурирано, последователно и правдиво звучащо изложеното от подсъдимия, че не е възприел съприкосновение на управлявания от него автомобил, с кучето. Безспорно липсата на запазване на местопроизшествието, оскъдния протокол за извършената на следващия ден аутопсия на кучето и фактът, че за деянието свид. К. е сигнализирал в полицията 14 дни след случилото се, е възпрепятствало възможността делото да бъде попълнено с обективни находки за изясняване на механизма на причиняване на телесното увреждане на животното.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимия П.И.П. не е осъществил вмененото му във вина деяние чл. 325б, ал. 1 от НК, като на **.**.**** г. около 19.00 часа, в село *********, общ. ******, да е проявил жестокост към гръбначно животно – куче с ушна марка №**************, собственост на Г.А.К., като да му причинил противозаконно смърт.
За да постанови оправдателен съдебен акт, решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, а именно, че присъдата не може да почива на предположения, както и правилото, че съдът признава подсъдимия за виновен, само в случай, че когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тук въззивният съд ще посочи, че установената в мотивите на съда фактическа обстановка  отговаря напълно на събраните, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, доказателства. Обосновано, след прецизен и верен обективен анализ на доказателствената съвкупност ЕРС е приел, че по делото не са налице безспорни доказателства относно авторството на деянието, неговото извършване и вината на подсъдимия, както и че в случая е налице хипотезата на  чл. 303 от НПК, и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Поради което правилно е признал подсъдимия за невиновен в извършването на деянието, за което е бил предадени на съд. Настоящият въззивен съд също намира, че по делото не е  налице онази доказателствена съвкупност (нито от преки, нито от косвени доказателства), позволяваща да се направи непротиворечив и безспорен извод относно виновността на подсъдимия в извършването на конкретното деяние. Тук следва да се посочи, че съобразно принципите за непосредственост и устност на процеса (чл. 18 и чл. 19 от НПК) ЕРС е подложил на проверка и изследване събрания по делото доказателствен материал, така както го задължава разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, а представителя на прокуратурата е имал възможност да запълни делото с несъбрани доказателства, но не е сторил това. Ето защо ЯОС счита, че правилно и обосновано при съвкупната преценка на събраните по делата доказателства ЕРС е приел обвинението за недоказано. Въззивният състав ще отбележи, че обвинението следва да е подкрепено с конкретни доказателства, събрани по съответния процесуален ред факти за времето, мястото и начина на извършване на деянието, а в конкретния случай това не е така.
Прецизно ЕРС е посочил, че съгласно чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Закона за защита на животните, за жестокост се смятат действия, които причиняват страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт н животни (освен изключенията). От съставомерните факти безспорно установено в настоящото производство е единствено това, че на **.**.**** г. около 19.00 ч. кучето с ушна марка №**************, е получило травматично увреждане, вследствие на което е настъпила смъртта му, както и че на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият е управлявал автомобил марка „**** ****”, но не е доказано той да е възприел движещо се пред и около автомобила му куче, а още повече – да го е ударил умишлено с автомобила си. Права е първата инстанция в заключението си, че измененото обвинение почива на вероятности и предположения, както относно механизма на извършване на деянието и скоростта, с която се е движило процесното МПС към момента на произшествието, така и по отношение на упражняване от подсъдимия П. жестокост към процесното куче и наличие на пряк умисъл в действията и поведението на подсъдимия – безспорно изискуем субективен елемент от състава на инкриминираното престъпно деяние. В тази насока мотивите на ЕРС са абсолютно убедителни. ЯОС ще акцентира върху това, по делото липсват безспорни доказателства за механизма, по който се твърди, че е причинена смъртта на процесното животно, като за липсата на прегазване на кучето от автомобила като механизъм на извършване на деянието, сочат в заключението си и вещите лица по повторната комплексна САТВМЕ. Правилно ЕРС е посочил, че скоростта, с която се е движил автомобила към момента на произшествието е около 9 км/ч, като при движение на автомобила със скорост 4-5 км/ч кучето по-скоро би избегнало контакт с автомобила, както и че при съприкосновение с такава скорост уврежданията по животното биха били различни от посочените в заключението, тъй като би се засегнала главата, тъй като тя е най-високата част на кучето. Правилно ЕРС е посочил, че липсата на категоричност в заключенията на вещите лица и изложените от тях при разпита им по реда на чл. 282 от НПК становища, формирани при условията на вероятност, водят до извод, че сочения механизъм е предполагаем, а не действителен такъв. Наличието на доказателства за управлението от страна на подсъдимия на МПС „**** ****” по време и на местопроизшествието и факта на смъртта на кучето, не са достатъчно основаване да бъде ангажирана наказателната му отговорност, тъй като с оглед презумпцията за невинност (очертана в чл. 16 от НПК) и съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения.
Точно ЕРС е посочил и, че от субективна страна вмененото на подсъдимия престъпление по чл. 325б ал.1 от НК изисква деецът да е действал при пряк умисъл, а такива доказателства по делото въобще не се налице. Несъмнено при недоказване на пряк умисъл в действията и поведението на подсъдимия и от субективна страна вмененото на П.П. престъпление е несъставомерно.
Съгласно чл. 103 от НПК тежестта на доказване на обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи и обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Тук следва да се посочи и това, че присъдата е съобразена и с постоянната съдебна практика, съгласно която при липса на доказателства, обосноваващи в пълнота обвинителната теза, съдът прави окончателния си извод въз основа на събраните доказателство, като в случай на недоказване на обвинението по несъмнен начин – постановява оправдателна присъда. Безспорно прав е решаващият съд, че защитната теза не е оборена по категоричен начин от обвинението въпреки положените усилия, а са налице единствено предположения и догадки за обратното, в каквато насока са изслушаните по делото противоречиви заключения на ВЛ, базиращи се на едни и същи доказателствени източници.
С оглед извършената обоснована преценка на всички събрани по делото доказателства, ЯОС намира за неоснователни оплакванията във въззивния протест и счита, че поради липсата на други основания за отмяна на присъдата при служебната й проверка, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15/24.02.2020 г. постановена по НОХД № 272/2018 г. по описа на Районен съд – Елхово.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________

ЧЛЕНОВЕ: ______________________