Става дума за обвинения за 14 случая на измама уж за строежи...
Този, срещу който е било производството не е съгласен. Иска да се прекрати по  извод за несъставомерност на деянието,

Наказателното производство по ДП № 137/2000г. по описа на ОСлО в ОП - Ямбол е започнало и се води срещу А.Х.П. *** за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно, за това, че за времето от месец октомври 1995 г. до 2003 г. в гр. Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 127 312 820 /неденоминирани/ лв. и 28 003 /деноминирани/ лв., е възбудил и поддържал заблуждение у различни лица от гр. Ямбол, гр. Симеоновград, с. Тенево, обл. Ямбол, с. Синапово, обл. Ямбол, с. Скалица, обл. Ямбол, с. Кукорево, обл. Ямбол, с. Роза, обл. Ямбол, от с. Челопеч, обл. София, че ще построи жилищни сгради в гр. Ямбол и ще им предаде във владение собствеността върху апартаменти, мазета, тавански помещения, гаражи и други помещения, представляващи части от построените сгради, и след като не е изпълнил това, е причинил на тези лица имотни вреди общо в размер на 127 312 820 /неденоминирани/ лв. и 28 003 /деноминирани/ лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

          В продължаваното престъпление за включени четиридесет деяния, подробно описани в обстоятелствената част на постановлението.

          За да прекрати наказателното производство, ЯРП е приела, че поради липсата на доказателства за извършени от пострадалите имуществени разпореждания в полза на обвиняемия след 11.06.2001г., деянието е довършено на тази дата. Съобразила е наказуемостта на престъплението с лишаване от свобода от три до десет години, при което е направила извод, че наказателното преследване е изключено по давност, на основание чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3  от НК, поради изтичане на абсолютната петнадесетгодишна такава, и е прекратила наказателното производство в хипотезата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

          Постановлението е правилно.       

          Залегналите в постановлението фактически констатации относно датата на довършване на деянието са обосновани и съответни на събрания по делото доказателствен материал. Като начален момент на давността ЯРП правилно е приела датата, на която е извършен последният акт на имуществено разпореждане в полза на обвиняемия – 11.06.2001г. При това положение, тъй като за престъплението по чл.211 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, изводът, че към момента наказателното преследване е изключено по давност в хипотезата на чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.3 от НПК, поради изтичане на абсолютната петнадесетгодишна такава, е правилен и обоснован.

          Като неоснователни се преценят доводите в жалбата, че доказателствата по делото и приетата в атакуваното постановление фактическа обстановка налагат извод, че деянието не съставлява престъпление. За обективната съставомерност на престъплението измама по чл.209, ал.1 от НК е необходимо деецът, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага, да възбуди или поддържа у другиго заблуждение, или да използва заблуждението, неопитността или неосведомеността му, като основна характеристика на измамата е създаването на неправилна представа у измамения, която е определяща за вземане на решение за разпореждане с имущество, и едновременно с това се цели и причиняване на него или другиму имотна вреда. Измамата е свързана с набавянето на  имотна облага на дееца или друго лице и причиняване на имотна вреда другиму. За да е съставомерно от субективна страна, деянието следва да е осъществено при наличието на пряк умисъл и специална цел, а именно - набавянето на имотна облага за дееца или другиго, от което за пострадалия следва вреда, като тази цел следва да е налице към момента на възбуждане или поддържане на заблуждението. В настоящия случай, и от обстоятелствената част на постановлението, и от събраните по делото многобройни гласни и писмени доказателства, както и от изготвените СТЕ, е видно, че обвиняемият предлагал на пострадалите изгодни оферти за строителство на жилищни сгради в гр. Ямбол, въпреки липсата на необходимите за изграждане на сградите средства и техническа подготовка, а в някои от случаите и без издадено разрешително за строеж. Безспорно е установено също, че пострадалите са дали на обвиняемия посочените в постановлението суми, както и че последният нито е изпълнил поетото задължение да изгради и впоследствие да им прехвърли собствеността върху съответните имоти, нито им е върнал престираните суми. При тези факти, ЯРП с основание е счела, че в случая не са налице законовите предпоставки за прекратяване на производството в хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 от НК, и е постановила правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Поради изложеното, и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Постановлението на ЯРП от 24.03.2017г., с което на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 137/2000г. по описа на ОСлО в ОП – Ямбол, водено срещу А.Х.П. *** за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

          Определението подлежи на обжалване или протестиране пред ЯОС в 7-мо дневен срок от съобщаването му на на обв. П., на ЯРП и на пострадалите.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: