но не образували досъдебно произдоство. Сега държавата ни ще плати на адвоката К. И още един адвокатски хонорар ще получи К., защищавайки друг "каналджия", който също не бил задържан, както трябва от полицаите...ЯАС отмени Заповедите за задържане на "каналджиите" и присъди хонорари в минималния размер:

Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 год.на ВАС минималния размер на адвокатското възнаграждение при делата по ЗМВР е 400 лв.



Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 103/9.10.2015г.

 

гр. Ямбол, 09.10.2015 г.

 
В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, седми състав, в публично заседание на 5 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: В.Бянова-Нейкова

 

Секретар: Р.Т.

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията адм.д № 142 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на   чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.145 и следв.  от АПК.

Пред Административен съд-Ямбол е постъпила жалба от И.Е.А. ***, с посочен съдебен адрес:***-партер, офис №2, адв.К. ***,  против Заповед за задържане рег.№33-475 от29.08.2015 г.на  В.П.П., на длъжност командир на отделение в Мобилно-граничен полицейски взвод от ГПУ-Средец, РДГП-Елхово. Със заповедта И.Е.А. е задържан за срок до 24 часа, на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.В жалбата се излагат съображения за това, че липсват мотиви-не е посочено фактическото основание за задържането, твърди се, че жалбоподателят няма нищо общо с извършването на каквото и да е престъпление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., който моли жалбата да бъде уважена, поради липсата на мотиви в заповедта, което е основание за отмяна. Твърдението на административния орган,  че  е обяснил на лицето, не върши работа, тъй като Директива 212/13 на Европейския парламент, в сила от 4 юни 2012 г. за България, както и Законът за МВР и Правилникът за прилагане на Закона за МВР, а още повече и Инструкция 78 от 21.01.2015 г. на МВР предвиждат на лицето да бъде ограничено само правото на свободно придвижване, но то трябва да бъде в пълнота запознато с основанията за задържане и действията, които се предприемат по отношение на него. Всичко друго е неотносимо. А като са имали данни по специални разузнавателни средства, следвало е да образуват  досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс - там има широка палитра мерки за неотклонение. Иска се заповедта да бъде отменена и да се присъдят направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

         Издателят на заповедта, В.П.П., на длъжност командир на отделение в Мобилно-граничен полицейски взвод от ГПУ-Средец, РДГП-Елхово, се явява лично.Намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена в сила заповедта за задържане.

            Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

            Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, неблагоприятно засегнато с издадената заповед, и в срока за оспорване. Разгледана по същество е основателна.

            Със Заповед за задържане рег.№33-475 от29.08.2015 г.  В.П.П., на длъжност командир на отделение в Мобилно-граничен полицейски взвод от ГПУ-Средец, РДГП-Елхово, е разпоредил И.Е.А. да бъде задържан за срок до 24 часа, на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.Като основание за задържане е вписано „чл.280 от НК”.Видно от същата заповед лицето е задържано на 29.08.2015 г. в 08.10 ч.и е освободено на 30.08.2015 г. в 08.10 ч. Административната преписка съдържа още Протокол за полицейски обиск на лицето И.Е.А. от 29.08.2015 г., извършен в 9.10 ч. с опис на намерените вещи – документ за самоличност и три броя мобилни телефон; Декларация от И.Е.А. от 30.08.2015 г. за получаване на личните вещи; Декларация от И.Е.А. от 29.08.2015 г. за запознаване с  правата му; Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 30.08.2015 г., подписана от И.Е.А.; Извадка от регистъра на задържаните лица, съдържаща информация за: дата и номера на заповедта за задържане; основание за задържането; име, презиме и фамилия на задържаното лице, неговия постоянен и настоящ адрес, здравословното му състояние при задържането и къде е настанен или преместен; длъжност и име на служителя, който го е задържал, както и информация при промяна мярката за задържане; причини за освобождаване на задържания и по чие нареждане е извършено същото; дата и час на освобождаването; име, фамилия и подпис на служителя, издал това разпореждане; здравословното състояние на задържания при освобождаването и забележка; втора Извадка от регистър на задържаните лица с информация за име, презиме и фамилия на задържаното лице, номер на заповедта за задържане, точен час на извършване на медицински преглед, резултат от същия при задържане или по време на пребиваването на лицето в структурата на МВР, медицинското лице, извършило прегледа и кой е служителят, присъстващ на прегледа при задържането или по време на пребиваването на лицето в структурата на МВР.   

Налице е несъответствие между оспорената заповед за задържане и регистъра на задържаните лица досежно датата на издаване на заповедта- в регистър вместо 29.08.2015 г. е вписана дата 30.08.2015 г. и е посочен не издателя на заповедта В.П.П., а друг служител-мл.испектор Д. Във втората извадка, съдържаща информация за извършен медицински преглед на задържаното лице  е налице несъответствие с номера на заповедта за задържане.

В съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е допуснал обяснения на полицейския орган В.П.П. на осн. чл.156 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 176, ал. 1  от ГПК по въпросите: с какви данни за извършеното престъпление е разполагал полицейският орган към деня и часа на издаване на заповедта; какви  конкретни действия на лицето са наложили издаването на принудителната административна мярка; уведомил ли е полицейският орган адвокат, съгласно писмено изразеното желание на задържаното лице и ако е уведомил, кого и как?

Издателят на заповедта за задържане П. е заявил пред съда, че нямам нищо против да отговори на тези 3 въпроса, които е задал адвокат К., и е обяснил следното:

Вечерта се е провеждала специализирана полицейска операция и са били задържани група лица, преминали незаконно държавната граница. Командният състав е събрал данни за това, че на територията, за която отговаря той има лица, които извършват такова престъпление по чл. 280 от НК. Командният състав е събрал тези данни чрез специализирани разузнавателни средства. Така бил информиран от ръководния състав, че има данни за това лице, че е съпричастно към случая на задържаните лица, които са преминали незаконно държавната граница и е задържан по чл. 280 от НК за 24 часа, за да бъде изяснено дали е така. Обяснил е на лицето члена, по който го задържат, обяснил му е за какво става въпрос и записал чл. 280 от НК. Когато издавал заповедта му обяснил, че го задържат за това, че е съпричастен към каналджийство за това, че са превели незаконно през границата лица.

Няма конкретни действия, които да е извършил този човек, но имал данни, че точно той е съпричастен към случая. Казали са му, че има данни, че това лице помага на лицата, които са преминали незаконно държавната граница.

По отношение на адвокатската защита - всички тези декларации, документацията е представил на началниците си и те преценят. Той лично не е търсил адвокатска защита.

Съобразно установеното от фактическа страна, жалбата на И.Е.А. е основателна.

Заповед за задържане рег.№33-475 от29.08.2015 г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗМВР, но при несъответствие на изискването за форма и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно нормата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, заповедта за задържане следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. В разглежданата  заповед са вписани само правни основания – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.280 от НК. Не може да се приеме, че посочването на текст от Наказателния кодекс е равнозначно на фактическо основание. Разпореждането на полицейския орган следва да съдържа описание на данни, че лицето е извършило престъпление или поне препращане към друго доказателство, съдържащо такива данни, с което лицето също трябва да бъде запознато. Аналогичен в тази връзка е и чл. 15, ал.1 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи - незабавно след задържането задържаното лице се запознава с основанията за задържането, предвидената в закона отговорност, както и с правата му по ЗМВР. В случая посочване на фактически основания липсва, което се приравнява на липса на мотиви на заповедта.Административният орган е задължен да обоснове акта си в хода на административното производство.В този смисъл, мотиви не могат да бъдат допълвани във фазата на съдебното оспорване на акта, поради което и обясненията на издателя на заповедта, дадени пред съда, не могат да санират пропуска му при издаването на заповедта за задържане.

 

 

На второ място, съгласно чл.11, ал.1 от горната инструкция - за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. Предвид констатираните от съда несъответствия между оспорената заповед за задържане и регистъра на задържаните лица досежно датата на издаване на заповедта- в регистъра вместо 29.08.2015 г. е вписана дата 30.08.2015 г. и е посочен не издателя на заповедта В.П.П., а друг служител-мл.испектор Димитров, спорно е и обстоятелството кой точно полицейски орган е извършил фактическото задържане на лицето - разлики между посочения за издател на заповедта и полицейския орган извършил фактическото задържане са недопустими, тъй като мярката се смята за приложена от момента на фактическото задържане на лицето, а не от момента на издаване на заповедта.

По изложените съображения съдът намира, че процесната заповед следва да бъде отменена.При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от него разноски по делото общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, представляващи 400 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АКП и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег.№33-475 от29.08.2015 г. на  В.П.П., на длъжност командир на отделение в Мобилно-граничен полицейски взвод от ГПУ-Средец, РДГП-Елхово.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция” – Елхово да заплати на И.Е.А. ***, ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***-партер, офис №2, адв.К. ***, направените от него разноски по делото общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, представляващи 400 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:/п/не се чете



Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 104/9.10.2015г.

 

гр. Ямбол, 09.10.2015 г.

 
В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, седми състав, в публично заседание на 5 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: В.Бянова-Нейкова

 

Секретар: Р.Т.

Прокурор:

разгледа докладваното от съдията адм.д № 143 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на   чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.145 и следв.  от АПК.

Пред Административен съд-Ямбол е постъпила жалба от Р.А.А. ***, с посочен съдебен адрес:***-партер, офис №2, адв.К. ***,  против Заповед за задържане рег.№33-474 от29.08.2015 г.на  И.Г.Д., мл.инспектор при ГПУ-Средец, РДГП-Елхово. Със заповедта Р.А. е задържан за срок до 24 часа, на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.В жалбата се излагат съображения за това, че липсват мотиви-не е посочено фактическото основание за задържането, твърди се, че жалбоподателят няма нищо общо с извършването на каквото и да е престъпление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К., който моли жалбата да бъде уважена и обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна На първо място, безспорно е,  че  оспорената заповед не е мотивирана, в нея липсват изложени фактически основания, които да позволят на съда да упражни възложения му от закона контрол. Идеята на законодателя за подобна силно рестриктивна мярка, ограничаваща изконното човешко право на свобода и придвижване, е най-малкото да бъде спазена и да има гаранция, че конкретно лице е извършило конкретно деяние. Доводи, че било съпричастно, че някой друг знаел, пък бил казал, изобщо не може да бъдат слушани в това производство.На второ място, липсата на подробно и изрично уведомяване нарушава правото на лицето на защита. То е предвидено в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, където в чл. 5 изрично се казва да бъде запознато преди задържане с фактите и основанията, които  позволяват това. На Конвенцията не може да противоречи нито един вътрешен нормативен акт, а ако той противоречи, съдът изобщо не го съобразява. Полицейските служители вършат една  обществено необходима дейност, но това не означава да се нарушават основни конституционни права.Иска се заповедта да бъде отменена като  противоречаща на административнопроизводствените правила и да бъдат присъдени направените разноски за внесената държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Издателят на заповедта, И.Г.Д. – младши инспектор при ГПУ-Средец в РДГП-Елхово,, се явява лично и моли да бъде отхвърлена жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна.

            Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

            Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, неблагоприятно засегнато с издадената заповед, и в срока за оспорване. Разгледана по същество е основателна.

Със Заповед за задържане рег.№33-474 от29.08.2015 г.  И.Г.Д., младши полицейски инспектор при ГПУ-Средец, РДГП-Елхово, е разпоредил Р.А.А. да бъде задържан за срок до 24 часа, на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.Като основание за задържане е вписано „чл.280 от НК”.Видно от същата заповед лицето е задържано на 29.08.2015 г. в 07.00 ч.и е освободено на 30.08.2015 г. в 07.00 ч. Административната преписка съдържа още Протокол за полицейски обиск на лицето Р.А.А. от 29.08.2015 г., извършен в 13.10 ч. с опис на намерените вещи; Декларация от Р.А.А. от 30.08.2015 г. за освобождаването му в 8.00 ч. и за получаване на личните вещи; Декларация от Р.А.А. от 29.08.2015 г. за запознаване с правата му; Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице; Медицинска справка от 30.08.2015 г. за извършен медицински преглед на лицето Р.А.А.; Извадка от регистъра на задържаните лица, съдържаща информация за: дата и номера на заповедта за задържане; основание за задържането; име, презиме и фамилия на задържаното лице, неговия постоянен и настоящ адрес, здравословното му състояние при задържането и къде е настанен или преместен; длъжност и име на служителя, който го е задържал, както и информация при промяна мярката за задържане; причини за освобождаване на задържания и по чие нареждане е извършено същото; дата и час на освобождаването; име, фамилия и подпис на служителя, издал това разпореждане; здравословното състояние на задържания при освобождаването и забележка; втора Извадка от регистър на задържаните лица с информация за име, презиме и фамилия на задържаното лице, номер на заповедта за задържане, точен час на извършване на медицински преглед, резултат от същия при задържане или по време на пребиваването на лицето в структурата на МВР, медицинското лице, извършило прегледа и кой е служителят, присъстващ на прегледа при задържането или по време на пребиваването на лицето в структурата на МВР.

 

Налице е несъответствие между оспорената заповед за задържане и регистъра на задържаните лица досежно датата на издаване на заповедта - в регистъра вместо 29.08.2015 г. е вписана дата 30.08.2015 г. и е посочен не издателя на заповедта мл.инспектор Д., а друг служител-мл.испектор Д..

В съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е допуснал обяснения на полицейския орган И.Г.. Д. на осн. чл.156 ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 176, ал. 1  от ГПК по въпросите: с какви данни за извършено престъпление от жалбоподателя е разполагал към деня и часа на издаване заповедта за задържане полицейският орган и кое конкретно действие или негово поведение е наложило издаването на принудителната административна мярка?

Издателят на заповедта за задържане Д. е заявил пред съда, че няма нищо против да отговори на тези 2 въпроса и е обяснил следното:

В същия ден е имало специализирана полицейска операция. Негови колеги са спирали лицето Р.А. със стоп палка, при което същото не е спряло и вътре е имало лица, които по данни са били хора нелегално влезли в страната. Спирали са го колеги от групата на Елхово, след което лицето съответно е спряло на второ КПП, но лицата вътре в колата не са присъствали. Има основания за задържането на лицето Р.А. и съответно да  напише заповедта за задържане. Предварително е имало информация  и данни, че самото лице е съпричастно с извършването на тази дейност.В заповедта е преценил, че посочването на текста от Наказателния кодекс е достатъчно.

 

Съобразно установеното от фактическа страна, жалбата на Р.А.А. е основателна.

Заповед за задържане рег.№33-474 от29.08.2015 г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗМВР, но при несъответствие на изискването за форма и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно нормата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, заповедта за задържане следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. В разглежданата  заповед са вписани само правни основания – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.280 от НК. Не може да се приеме, че посочването на текст от Наказателния кодекс е равнозначно на фактическо основание. Разпореждането на полицейския орган следва да съдържа описание на данни, че лицето е извършило престъпление или поне препращане към друго доказателство, съдържащо такива данни, с което лицето също трябва да бъде запознато. Аналогичен в тази връзка е и чл. 15, ал.1 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи - незабавно след задържането задържаното лице се запознава с основанията за задържането, предвидената в закона отговорност, както и с правата му по ЗМВР. В случая посочване на фактически основания липсва, което се приравнява на липса на мотиви на заповедта.Административният орган е задължен да обоснове акта си в хода на административното производство.В този смисъл, мотиви не могат да бъдат допълвани във фазата на съдебното оспорване на акта, поради което и обясненията на издателя на заповедта, дадени пред съда, не могат да санират пропуска му при издаването на заповедта за задържане.

 

 

На второ място, съгласно чл.11, ал.1 от горната инструкция - за всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване на лицето. Предвид констатираните от съда несъответствия между оспорената заповед за задържане и регистъра на задържаните лица досежно датата на издаване на заповедта- в регистъра вместо 29.08.2015 г. е вписана дата 30.08.2015 г. и е посочен не издателя на заповедта И.Г.Д., а друг служител-мл.испектор Д., спорно е и обстоятелството кой точно полицейски орган е извършил фактическото задържане на лицето - разлики между посочения за издател на заповедта и полицейския орган извършил фактическото задържане са недопустими, тъй като мярката се смята за приложена от момента на фактическото задържане на лицето, а не от момента на издаване на заповедта.

По изложените съображения съдът намира, че процесната заповед следва да бъде отменена.При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените от него разноски по делото общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, представляващи 400 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АКП и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за задържане рег.№33-474 от29.08.2015 г. на  И.Г.Д., мл.инспектор при ГПУ-Средец, РДГП-Елхово.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция” – Елхово да заплати на Р.А.А. ***, ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***-партер, офис №2, адв.К. ***, направените от него разноски по делото общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, представляващи 400 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.

 

 

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:/п/не се чете