Първа неудобна истина. Протестиращите не се изправиха срещу онези медиите и водещи, които си позволиха да ги разграничат от февруарските протестиращи. Това означава само едно. Или наистина се смятат за по-красиви, умни и достойни, или нямат нищо против да им ласкаят егото. Първото издава високомерие, а второто - склонност към развращаване.

Втора неудобна истина. Протестиращите инатливо не прощават грешките на сегашните, (не, че е лесно да се прости), но с малки изключения, дума не обелват за греховете на предишните. И съмнително подминават централата на ГЕРБ в София. За мен обяснението е...СТРАХ.

Трета истина. Протестиращите искат едновременно няколко несъвместими неща. Всички да се „измитат”, а едновременно с това НЯКОЙ да им осъществи исканията. Други пък желаят исканията им да са осъществени от друг Парламент, не от този. Последното искане е и инфантилно и опасно. Защото, когато изберем новия Парламент, тогава пак някой друг ще се почувства непредставен и ще заяви, че и новият Парламент няма право да му реализира исканията. И така до безкрай.

Четвърта истина: Все по-явно става, че протестиращите са готови да мразят, бесят и прогонват всеки, който изповядва леви идеи и убеждения. Нещо по-лошо. Протестиращите са готови да бесят, мразят и прогонват всеки, който има различна позиция от тяхната. Всеки, който не ги хвали, всеки, който ги критикува ( дори и градивно), всеки, който се опита да ги накара да мислят извън собствения си гняв и его е „червен боклук”. Е, това прилича на начална форма на нарцисизма, гарнирана с известна доза фашизъм.

Пета истина. Протестиращите не се съмняват дори за миг, че не са прави или че някой ги манипулира. А да се съмняваш в себе си ( в рамките на нормалното), да търсиш възможни манипулации е една от висшите форми на интелигентност.

Шеста истина.Протестиращите проявяват ужасяваща липса на съпричастност към бедните и мизерстващите. Но изобщо не са разбрали при цялата си интелигентност, че няма красота без милосърдие.

Седма истина. Протестиращите искат диалог, но, когато ги поканят на такъв, не успяват да излъчат представители, които да обяснят какво точно искат и в какъв срок го искат. А в последно време заявяват, че не преговарят.

И накрая. Никой от протестиращите не е заявил готовност да поеме отговорност за това, което ще се случи при една политически, икономически и социално дестабилизирана държава. И все още не са осъзнали, че мафията има дългата ръка и стабилен опит при свалянето на кабинети и парламенти. Не са се научили да си задават въпроса” кой има полза?”

Тежко и горко на народ, който е разделен на части, и всяка от тях си въобразява, че ТЯ е народЪТ. Подарък за мафията и олигархията.

Пиша всичко това, не за да покажа колко умна и прозорлива съм аз (аз също греша, защото съм човек), а за да помоля протестиращите, които наистина не са глупави поне малко да се замислят. Една съвест съмнение, няма да е излишна за никого.

П.П: Написалата тези редове също е силно възмутена от опита да се назначат Калин Тихолов и Делян Пеевски. Също иска промяна в Изборния кодекс. Но счита, че освен собственото си его и искания, трябва да уважава позицията на всеки един човек. Защото това е демокрацията.

Росица Бакалова