Сегашната Държавна сигурност е хванала 350 000 бюлетини в печатница в Костинброд. Бюлетините изобщо не би трябвало да са там, тъй като мандалото за изборите е хлопнало и тази „стока” е предпоставка за огромна манипулация на изборите.
Разбирам, че пред Областната управа, където е щабът на Районната избирателна комисия ще има протест именно поради тази причина. Сюжетът се разиграва точно в деня за размисъл, но Бареков е решил да излезе на барикадата и обвинява ГЕРБ за готвената манипулация.
Всички други медии спазват неутралитета на деня за размисъл, по тая причина и не зная коя точно партия ще излее яростта си пред сградата на някогашния Комсомол. По пътя една колежка ме светва, а малко по-късно вече и сам чувам мощния глас на лидера на ВМРО Георги Зафиров. Един от най-богатите хора край Тунджа преди години бе лицето на „Атака” тук, дори Волен Сидеров му стана кръстник при приемането на православието. Сетне работата се оплете и Зафиров бе освободен от поста.
Стара история, по-новата е, че преди две години Зафиров основа партия, „Единни за България”, за да атакува за пореден път кметския стол, ала не само се размина с кабинета на кмета, а даже не успя да влезе в местния парламент.
Ямболска трагедия. След изборната нощ човекът изчезна някъде почти за месец - толкова неочакван и тежък се оказа ударът, нанесен му от неверните избиратели.
Сега обаче е в стихията си. Неговите хора са донесли даже тон колона и гласът на новопроизведения войвода гърми пред сградата, където работи Районната избирателна комисия. Ако изобщо е работила, то е било дотук – до 19,30 часа. След този час Зафиров ги почва и ги прави на кайма. „Мафия! Мафия! Мафия!”, скандират сподвижниците на лидера на листата на ВМРО и веят няколко български знамена.
Преди мен бърза за протеста едно Джони, обаче едната му обувка е разлепена и устремът му е понамален. Все пак ме изпреварва и се влива във воеводските редици. Редиците са твърде рехави - я има, я няма десетина души, част от тях са съмнително мургави, но Зафиров конкурира гласа на Боримечката, а и тон колоната е качествена, микрофонът - също. „Боклуци! Мафиоти! Женя Кайали вън! Женя Кайали вън!
Женя сигурно е вътре и е още по-сигурно, че няма да си подаде носа извън стаята. Младата дама е председател на Районната избирателна комисия, човек е на ГЕРБ, а Зафиров счита, че тя е манипулира и местните избори. Ония, от преди две есени, когато той пропусна кметския стол и трябваше да си ближе после дълго раните.
Кайали е еврейска фамилия, но не Женя е от Авраамовото племе, а съпругът и. Тя опита да се опъне, когато се зададоха предсрочните избори, но шефовете на ГЕРБ я натиснаха и сега е някъде на горния етаж,като председател на Районната избирателна комисия.
Зафиров май малко се е уморил и микрофонът хваща верният му оръженосец Иван Петков, който държи същия рефрен - „Мафия! Мафия! Мафия!” До мястото на протеста продават коли и кучето се къса от лаене, въобразявайки си, че някой ще му обърне внимание. Поне заработва хляба.
Не зная доколко Женя Кайали се е уплашила, но след десетина минути пристигат двама полицаи - единият е подполковник, другият само майор. Застават между вратата на Областната управа и протестиращите и мълчат. Мълчат, но самото им пристигане дава нов импулс на войводите и надвикването с кучето продължава. „Два мандата крадоха Ямбол, сложиха дори такса въздух, а местните избори ги фалшифицираха”, вика пак по микрофона Зафиров, но на агитката и трябва малко време, докато прецени дали пристигането на полицаите означава някаква опасност.
Няма опасност, поне на този етап, нашата полиция просто ни пази. Наборите от полицията стоят и мълчат, изглежда указанията на шефовете им са такива. После идват още полицаи - редови момчета, идва и един младеж с камера, но не е от медиите и явно снима за спомен на МВР.
През февруари, по време на общонационалните протести, пак така снимаха, което в началото ме стъписа малко, но това е – заработват си хляба хората. Преди 10 ноември, след 10-ти, тайните служби са си тайни.
„Какво искаш от една преводачка? Тя не разбира нищо от работата в МВР.” Това ми казва един познат, който работеше в някаква специална техническа служба в тукашната полиция, след като е послушал как искат да „обесят” Женя Кайали.
„Каква преводачка ?”, питам с недоумение познатия си, като допълвам: „Ти по работа ли си пратен?” Никаква работа, пенсионирал се преди една година, а преводачката била министърът на вътрешните работи Петя Първанова.
„И тяхната не е лесна, все им слагат хора, дето хабер нямат от полицейските дела”, но това си го мисля наум, защото моят познат както е пенсиониран, така може и да не е.
Медийната гилдия идва запъхтяна, късно е научила за бунта на войводите, но пък ги предвожда бившият депутат и бивш областен управител Минчо Спасов.
Играта става сложна, щом Минчо, който беше шеф на Комисията по вътрешен ред и сигурност в Народното събрание по времето на царя се включва в нея. Той изчаква известно време, редом до Зафиров, тъй като на лидера на ВМРО му идват нови сили и прочита декларация, с която призовава до 20,30 часа водача на листата на ГЕРБ Иван Чолаков или областния шеф на партията Георги Славов да дойдат и да подпишат декларация, че изборите ще бъдат честни.
Чолаков е баскетболен треньор и знае кога трябва да се бави топката, Славов е стара лисица, така че и той няма да се затича да подписва опасни документи.
 Момчето продължава да снима – може да им плащат на времетраене на прожекцията, знам ли.
Решавам да хвана пътя. Онова Джони си гледа тъжно разлепената подметка, кучето пак е почнало да лае на поразия, а Зафиров този път иска оставката на цялата Районна избирателна комисия.
Женя може да си поеме въздух…

Борислав Ненов