Социологическите мистерии, бързам да поясня, произлизат не от продажната, според някои, родна социология, а от неописуемия, роден социум. Социологията, колкото и да я корим, си е сериозна наука, опряла се на изпитана методология и, дори ако е пристрастна понякога, е неспособна да прави чудеса. Неспособна е, например, да обяви за фаворит в бъдещите избори НДСВ, да речем, дори ако храни монархически пристрастия, или царят я е позлатил. И, за да е съвсем ясно всичко, ще поясня, че ако все пак се намери смелчаг-социолог, който да ни убеждава, че НДСВ е скритият фаворит за изборите, чудо пак няма да има. Това ще е чудото, непремереното плямпане, непремелените глупости, а другото чудо, разбира се, няма да се състои и НДСВ ще си остане в миманса на родната политика. Докато родният социум, виж, е способен на чудеса, генерира чудеса, излъчва чудеса всеки ден и час, може смело да се каже, защото са налице и куп доказателства. А едно от тях, най-важното, е социологията, която задава въпроси на електората, както знаем, а сетне, систематизира и анализира отговорите му. В поредното социологическо изследване, социологията поставя логичният въпрос за оставката на Бойко Борисов, а 31 процента от интервюираните отговарят, че премиерът си е подал оставката, защото „поема отговорност за положението в страната” , докато други 69 процента са убедени, че го е направил, защото „бяга от отговорност за положението в страната”. Има и друг подобен въпрос, а  29 процента от интервюираните отговарят, че Бойко Борисов е подал оставка, „за да помогне да страната”, докато 71 процента са категорични, че го е направил, „за да спаси себе си и ГЕРБ от недоволството на хората”. Това сочи представителното изследване, проведено в периода 9-15 март 2013 г. с 1008 души от агенция „Медиана” по поръчка на в. „Труд”. Логични, ако се замислим, съвсем логични са отговорите на хората, личи както огромното разочарование от политиката на ГЕРБ, така и убедеността, че падналите от власт нещо хитруват. Доколко това е действително така личи и от отговорите на въпроса:”Според вас правителството на ГЕРБ допринесе ли за подобряването на положението в страната или не?” На този въпрос отговарят положително едва 24 процента от анкетираните, докато 35 процента казват „нищо не направиха”, а 28 процента заявяват „стана дори по-лошо”. Въобще, виждаме, социологията си върши съвестно работата, а отговорите на електората, т.е. излъчваните от социума отговори, са съвсем логични наглед. Така е обаче само до едно дередже, защото на генералния въпрос „За кой ще гласувате?”, отговорите на хората, най-неочаквано, някак се превъртат. Според същото изследване, електоралните нагласи сочат, че ако парламентарните избори са днес, сега, то ГЕРБ ще вдигне резултата си от февруари с 2 пункта, до 21,3 процента, докато основния му съперник БСП губи 2 пункта, за ад падне до 20,4 процента. И това, каквото и да кажем, вече е социологическа мистерия, щом хора, които ясно са заявили, че не се ловят на хитруванията на провалилите се властници, все пак ще гласуват за тях. Изключвам тук манипулациите на социологията, защото в анкетата, видяхме, има въпроси, които категорично открояват отношението на хората към ГЕРБ, негативното, меко казано, отношение. Може, разбира се, да допуснем, че и тези въпроси са част от манипулацията, но всеки, който познава родните политически реалности, знае че социологическите мистерии най-често ги има, въпреки политическите манипулации, а не благодарение на тях. Така е, без съмнение, и в конкретния случай, манипулациите, ако ги има, доколкото ги има, са в политическото пространство, а не в социологическата наука. Истината, тъжната истина, е, че доста нестройното, направо смехотворно говорене, на вчерашния премиер и народен любимец, върши добра работа и той съумява да подведе немислещите. Всъщност, едва ли са дотам немислещи, щом дават, видяхме, логични отговори на повечето въпроси, по-скоро са май емоционално привързани към него, въпреки грандиозния му провал. Защото неговото говорене е наистина нестройно и смехотворно, крайно неубедително, въпреки подвеждащата, удобна формула ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ, която колкото и абсурдна да е, най-неочаквано допринася за успеха. По-логичното, в случая, е подобно говорене да ражда възмущение, не възхищение, щом е ясно, че хората са живели далеч по-добре, когато са управлявали другите, т.е. лошите, но се случва друго. Бог знае защо, щом едва ли са много тези, които си правят илюзии, че нескопосните оправдания за дълго акумулирана разруха, са нещо повече от оправдания. Ясно е, че ако е налице въпросната разруха, а ГЕРБ са толкова кадърни, колкото ни убеждават, наместо да строят магистрали и спортни зали, можеха да помислят поне за частичното и преодоляване. Не се съмнявам, че нито един от избирателите, склонни да ги подкрепят, дори сега, след грандиозния провал, нямаше да им се разсърди, ако наместо да строят спортни зали, бяха вдигнали с някой лев ниските заплати и пенсии. ГЕРБ се издъни направо неправдоподобно, благодарение преди всичко на некадърната политика на мизантропа Дянков, а закъснелите оправдания са още по-неуместни, заради факта, че не разполага с никакъв ресурс, с никакви резерви, някак да оправи работата. Ресурс и резерви, подчертавам, с каквито би трябвало да разполага, щом наложи чудовищни рестрикции, ресурс и резерви, които са окрадени, ако липсват. Който и да взема властта сега, оттук-насетне, ще трябва да осъществи политика противоположна на досегашната, ако не иска да го сполети същата съдба, а това важи и за ГЕРБ, колкото и куриозно да е. И на фона на тези колкото понятни, толкова и закономерни разсъждения, евентуалното завръщане на ГЕРБ действително е социологическа мистерия. Като не социологията е виновна, повтарям, а социума, за да ги има нашите домашни мистерии, които вещаят, близко е до ума, нови размирици утре. Няма какво друго да се случи, щом довчерашните властници, ако имаха капацитета да управляват успешно, нямаше да докарат страната да такава криза. Нелепо е да се очаква, разбира се, че след като се провалиха с гръм и трясък, те ще са способни на промяна, на необходимата, задължителната промяна, на неизбежната лява политика, да речем. И, ако наистина са способни да осъществят успешна лява политика, след като очевидно се провалиха като десни политици, естествено възниква въпросът:”Къде е, каква е тяхната идентичност?” Задавам този прелюбопитен въпрос не за друго, а защото някак намества нашенските социологически мистерии. Но по-важното, разбира се, е друго, а то, няма да се уморя да го повтарям, е неспособността ни да направим правилния избор, не само сега и тук, не само в този случай…