Най-важният резултат за България от предстоящия вот трябва да бъде работещ парламент и устойчиво редовно правителство, които да продължат политиката в защита на българските граждани и бизнеса в условията на криза, да приемат законовата рамка по Плана за възстановяване и устойчивост и да предприемат решителните реформи с дългосрочен хоризонт, които всички очакваме. Краткият живот на последните парламенти и на последното правителство са ясен показател докъде може да ни доведе чертаенето на непрекъснати „червени линии“, негативните кампании и отказът от диалог. Силно се надявам партиите да са си извлекли поуки и в тази кампания да не горят мостовете, по които ще трябва да преговарят за съставяне на правителство. Затова е необходима предизборна кампания с поглед към бъдещето, към интересите на обществото и основани на фактите, а не на злоупотреба с тях. Очаквам служебното правителство да предприеме необходимото за провеждането на честни избори, които да защитят техния глас и да не допусне той да бъде изкривяван от корпоративен и контролиран вот. Инфлацията и ръстът на цените, които зависят най-вече от цените на горивата, на газа и на тока, са най-тежките проблеми пред българите. Докато механизмът за компенсиране на високата цена на тока работи, макар и с редица проблеми, то понижаването на цените на газа и на горивата изисква решителни действия. Огромният скок на цената на природния газ за септември, която бе утвърдена вчера, се дължи на два танкера за втечнен газ, договорени през юли. Цената им е почти два пъти по-висока от обявената пределно поносима цена от бизнеса и потребителите и дори миксирането с азерския газ не може да смекчи тези шокиращо високи стойности. При тези наследени обстоятелства служебният кабинет трябва да положи огромни усилия и да работи по всички възможни варианти за гарантиране на надеждни доставки на поносими цени. Трябва да е ясно, че „Газпром“ е една от възможностите, която не е изчерпана, но не е единственото решение и не е на всяка цена, а само ако се постигнат добри условия. В условията на криза не трябва да има закъснение в изработването и приемането на бюджета. Затова служебното правителство е длъжно да разработи бюджет и да го предаде, независимо на каква степен на готовност, на следващото редовно правителство и на парламента, които съответно да нанасят корекции и да го приемат.