Големият отговор, който трябва да си даде раздробеното и некомпактно българско общество, е какво конкретно иска, как може да го постигне и кой е способен да го постигне?! Като непременно отговорът трябва да е съобразен със силно променящия се в геополитическо отношение свят. А нека си го кажем, това е висш пилотаж, а изобщо не е сигурно, че ние имаме подготвени хора за подобни времена. Ако сме реалисти, вече знаем, че нямаме. Фактът, че се намират двама- трима, които да имат познания за съвременната политика , икономика и технологии, не е обнадеждаващ. Тъй като притежаването на познания и способността да реализираш политики с грамотни екипи, е практичен талант, който е сложен за изпълнение и отнема време, е почти сигурно, че през следващите няколко години България ще навлезе в курс на политическо недоумение какво точно да се направи, та да се получи?!
Премахването на ГЕРБ от политическата сцена няма да е лесно и в този ред на мисли българският избирател трябваше да е наясно още след първия неуспешен мандат на Борисов, че е заложил на една голяма измама, която лицемерният Запад ни сретна, за да може безпрепятствено да прокарва своите политики повече от 12 години, като в замяна една шепа случайници- псевдо елит - получиха несънувани и щедри облаги. Борисов не е феномен, нито самонаправил се човек в политиката. Той е измислен от умни хора, продуциран е от тях и е движен от тях. Антуражът му е от „калинки“, събирани по няколко народнобитийни критерия - елементарни, нахални, посредствени, но искащи да изпъкнат и лоялни към откривателя, който им даде ненадейна популярност и богатство. Колкото и да е обидно за повечето българи, псевдоелитът чудесно характеризира съвкупния български маталитет, мнима грамотност, хитрост, алчност, суеверие и тарикатлък. Ако може да бъде утеха, подмяната на елита не е само у нас, а шества гордо по света, защото както припомних в началото, ние зависим от големите геополитически размествания и тенденции.
Та точно в тази родна и международна ситуация ще правим избори. Какво има на тезгяха, се питат все повече българи, тъй като сегашното е ясно, че е вредно, дотегнало е, безобразно е и краде вече без да се крие. Кражбата без публичен, лицемерен свян е непростима дори за българското демократично съзнание.
Имаме една опозиционна партия, която сама със себе си в момента не може да се разбере. Членовете й са заклеймяване като комунисти, но всъщност са десни като виждания, а партията не е наясно колко консерватизъм може да си позволи, та да не се изпокара с посестримите си по света, които не се вълнуват от бедността, но страдат, когато някой се е изгубил в лабиринта на 33-те пола. БСП е като онова любовто стихотворение на Яворов, където лайтмотивът е: „те искат, а не могат“. От партията се отдели една опозиция, в която пребивават главно кариеристи и нагаждачи, но пък ги подкрепят една шепа идеалисти, които пишат ли питаш в тяхна защита.
ДПС е ясна. Тя дълго време бе изгубила благоволението на Ердоган. Той дори се опита да я замени с друг проект, но явно попадна на особено компрометирани хора, такива са му препоръчали и той се предовери, та сега отново е принуден да припознае наличния политически формат, който му е обещал главното, а то е, че ще поддържа Баце, защото Баце е нужен и послушен на и пред Ердоган. А и винаги е бил самоотвержен парламентьор, за да не се налага германци, французи и прочие благородни европеиди лично да се срещат с лютия, но така необходим ислямист J Ердо, който вече 19 години е на власт и умее да играе с големите играчи. Българските турци и те ще са принудени да решават за кого да дадат гласа си и изборът им изобщо не е голям. Дори по-малък от този на българските българи.
Квартетът, създаден от едно трио и едно соло, никак не е надежден в очите на избирателя. Там поне двама пеят твърде европейски и авроатлантически, а това не е песен, която българите обичат точно в момента след опита за налагане на Истанбулска конвенция и кавгите около Закона за социалните услуги и по-специално в частта за отнемането на деца, приемните семейства и едни много големи пари плюс подозрителните напъни на дузина НПО-та.
Проектът „Слави“ е прицелен в точно определена част от българския избирател. Примамлив е, но все пак твърде много сенки и подозрения витаят там. От въпросите кой дава парите, до справедливият страх, че ако сценаристите му ще са бъдещите министри, струва ли си да сменяме водевилните патриоти като Валерко, Красимирчо и Ангелчо за хора с още по-голямо самочувствие и вирнат нос, а с нездраво желание да експериментират, което на фона на всеобщата нестабилност, звучи за земния ни народ твърде опасно.
Партия „възраждане“ не е много ясна като политически субект. Там има твърде много неканализирани идеи, а и лидерът й излъчва нездраво его, което хвърля още отсега сянка и на читави представители в това формирование.
За малко да пропусна любимите психодесни. Те в същноста си са прикрити неокомсомолци, неолиберали на хранилка от Запад и отвъд голямата вода. За тях се знае, че са секта, с която не може да се говори, не може да се спори, те и само те са носители на истината, защото им я изпращат по мейл от правилното посолство. Там е малцинство, което е решило, че ще доминира над всички ни, защото всички останали сме прости, неуки, мракобесни, средновековни, „налудни християни“ сме и трябва да ни ръководят с твърда ръка, защото дръзваме да НЕ обичаме глобализма и флуидната половост. И като добавим непонятния им преклонение пред жени като като Килъри и Нанси, можем да се надяваме здравият разум на българина да включи всичките си защитни механизми. Освен това все още се помни, че тях не ги беше гнус да споделят общо политическо легло със сегашните.
От своя страна ГЕРБ имат парите и властта. Имат своя легион от чиновници, лели, братовчеди и вуйни, които ще си защитават заплатите, премиите и проектите със зъби и нокти. Те могат и ще купуват опоненти, ще си дялкат политически патерици, ще „управляват пандемията“, ще окупират телевизионните студия и ще громят всеки, който посмее да претендира за властта и паричните потоци. Ще се врекат във вярност на демократите в САщ, ще се кълнат в обединена Европа и еврото, но ще пускат и по някой поток, защото Изтокът не спи и има свои претенции, които не могат да се пренебрегнат. А и толкова приятно да откриваш магистрали, които бързо след това да ремонтираш отново. Парите са си пари. Особено, когато си така зависим. Герберите не могат да се отрекат от корупцията, тя е техният хемоглобин. Не могат да станат по-компетентни- някои чудеса са невъзможно. Не могат да се откъснат от господарите- все пак именно те държат тръбата за командно обдишване.
Така или иначе изборите идват и ще се гласува. А какво ще става после….ще мислим после. Светът е голям и разбунен и все отнякъде ще откраднем някоя идея, която, като приложим на местна почва, циркът ще е толкова тотален, че народонаселението ще забрави намерението си за линч. А и империите, които са ни владели, имат нездрава любов към нас. Все някоя ще ни обича толкова, че да ни спаси. После ние пак ще я разрушим. За равновесие.
Големият отговор е отложен. Ние не обичаме да бързаме. Все пак откъде да знаем кои ще са победителите?!
Росица Бакалова