„Живеем в интересни времена”.Казват го.Тези, които го казват не са нито политици, нито журналисти, а изключително разни коментатори- по-литолози,историци и прочее антрополози, които вещо, компетентно наб-людават човешкото общество в неговото развитие и споделят с нас своите очаквания за промяна, която обаче почти никога не е конкретно дeфини-рана  в предлаганото им изложение.Нещо подобно на обещаното  много-вековно очакване в християнския свят на второто пришествие.Но докато то обещава като финал отсортиране на доброто от злото в полза на първото, то днешните оракули предпочитат загадката.

            Всъщност променят се хората,а те епохата.И то не масите,а лидерите измежду богатите и техните платени слуги.Като правило масите вземат участие, но те са измамно манипулирани от първите да действат в името на розови перспективи, които после потъват в сива мъгла.Така беше и през тези последни три-четири десетилетия, които поставиха началото на въп-росните интересни времена.

            Интересно и интерес.Прилагателно и съществително, които имат общ корен, но много често различен смисъл.По-точно в определени кон-тексти прилагателното материален не се добавя към съществителното,по-неже се подразбира. Конструкцията,която ме смущава ,по нещо напомняна ситуацията, предизвикала преди около век и половина Козьма Прутков да „изрече” афоризма си „смотри в корень!”           

            Всъщност до сега големите промени настъпиха в т.нар. Източен блок,бившите социалистически  държави воглаве със Съветския съюз. И може би” най-интересната „ промяна настъпи за народите на тези страни,защото ако към 1989 г бедните между тях са били около 14 млн. души, то до 1996 г  вече достигат  165 млн.Факт, в основата на който лежи горчивото познание на такива нови думи, като приватизация и скраб, в които надали има нещо интересно, но много интерес за ограничен кръг хора. Липсва връзката между прилагателното и наличното съществи-

телно и при други думи, получили широка употреба като: безработица ,емиграция,проституция,просия,кражби,наркомани,клошари,от една страна,а от друга--мафия,корупция,кредитни милионери,заменки /на земи/,спекула,за които по-подходящи епитети са съответно:тъжно и жалко ,жестоко и безочливо.

            Текущата и краят на предходната година станаха забележителни със събития, свързани с психозата на пандемията covid 19.Новоизлюпеният вирус се оказа със специфична избирателност и в някои от случаите с ефект подобен на ефекта на куршум дум-дум.Извършените макар и ограничени по брой,но в повече от 5 страни аутопсии показват, че жертви-те на вируса имат поражения не само в белите дробове, но и в други вът-решни органи.Тези и други информации, свързани с болестта, станаха при-чина масата да се поддаде  на паниката,а управляващите да предприемат такива профилактични мерки,които хвърлиха икономиките на почти всички държави в рецесия.И това стана, въпреки че статистиките навсякъде показваха,че по брой на заболяванията и смъртните случаи не е достигнат епидемичният праг.Наред с доказани манипулации на броя на заболели и починали.Трагико-комичен скандал предизвика президентът на Танзания, който доказа, че препоръчваните от СЗО контролни тестове са неефикасни и може би дори заразени  с вируса.Сега вече социалните мрежи са препълнени с критики на „пандемията” и нейните организатори- хазаите на парите.Едва ли  вече има мислещ човек ,на когото не е ясно,че чрез нея се маскират истинските причини на поредната икономическа криза и че чрез нейното удължаване и задълбочаване се целят хаос,глад ,геноцид и редукция числеността на човечеството--избраният от демонократичния Запад способ за решение на демографската и екологична кризи.Прозрачно ясно е,че вече не се касае за теория на конспирацията, а за практика на конспирацията.В тази връзка на широк фронт се подема и кампания по отношение на твърдо налаганата тенденция за всеобщо и задължително ваксиниране.Причината за това е чудовищната комерсиализация на световното здравеопазване, в резултат на която през последните десетилетия ваксините,запазили по-рано живота на милиони,днес са опорочени поради недостатъчна апробация и свързаната с това проява на странични ефекти,при това много тежки заболявания, в т.ч. и онко болести.Този вектор както и тенденцията за индивидуална индексация чрез имплантирането на наночипове в човешките тела е насочен също към заветната цел на свръх богатите--„златният милиард”.

            Предполагам,че ще има и то не малко скептици по отношение интересното и интересът, и то главно в последния абзац на това изло-жение,поради което им предлагам да потърсят начин да изгледат в You Tube „Стейхоумовци и „ диагностиката” на COVID 19”.Това е само един щрих или един малък сегмент от огромната картина на чудовищната програма за редукция на населението.За повече вижте книгата на Джим  Марс „Контрол на населението”.От реклама на книгата в интернет може да  се прочете първата й глава „Обезлюдяване”, а това не е никак малко.

            Не бих искал лекият начин, по който е поднесен този проблем, да успокоява никого,защото до сега не сме се срещали с по-сериозен.

                        Август  2020 г                    Т.Михайлов