Отговори на журналистически въпроси по време на отчетната пресконференция на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова по повод третата година от встъпване в длъжност
Вера Александрова, БНТ: Г-н президент, вече обявихте, че ще инициирате промени в Конституцията, но за да може те да станат факт, Ви е нужна сериозна политическа подкрепа. На чия подкрепа, на чия помощ ще разчитате? Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е свързан с предстоящите промени в Закона за хазарта, които предизвикаха много противоречиви коментари – каква е Вашата позиция по този въпрос? Ако се стигне до изработване на промени и закон, Вие бихте ли наложили вето на този закон?
Румен Радев: Екстраполирате доста напред моите потенциални действия. Благодаря за въпросите.
Първо – мисля, че българската Конституция е най-голямото демократично завоевание от зората на прехода и към промените в нея трябва да се отнасяме изключително внимателно. Но след 30 години преход и дълбоки социално-икономически и политически сътресения днес трябва да търсим отговор на въпроса – не допуска ли тази Конституция възможности за противоречив прочит и най-вече успяхме ли а постигнем заложения в Конституцията политически проект за изграждане на демократична правова и социална държава. Защото днес сме свидетели на съвсем друг резултат. Този дебат, който водим в момента за промяна на Конституцията, според мен е тест не само за юридическата общност. Той е тест за зрелостта на нашата политическа система и на обществото ни за нашето бъдеще. Естествено е, че този дебат, неговата същност, накрая ще се проведе в българския парламент, където ще се вземат и решенията за подобряване на внесените промени. Но аз искам също така да се обърна и към народните представители, които освен партийна вярност, не трябва да забравят, че са се клели да служат в полза на България, на обществения интерес. Така че съюзник тук трябва да бъде цялото общество – и гражданите, и експертите, и политическите партии. Оттук-нататък ни предстоят консултации с институциите, накрая и с политическите партии. Аз ги каня на диалог, надявам се този път да приемат. При всички положения от нашите решения ще зависи дали в България ще продължава да се развива демократичният процес. Ние не можем да го имаме за някаква даденост, за нещо застояло във времето. Зависи дали ще имаме по-добри институции, по-добри права за гражданите. Според мен това е много важен белег за всяка демокрация. Дали ще имаме по-добър баланс между институциите, дали ще имаме ограничаване на колективна безотговорност, там където тя се проявява.
По втория въпрос – за хазарта. Знаете, че президентът е в края на законотворческия процес. Тепърва предстоят дебатите в парламента. Искам да чуя как ще се развият те, какво решение ще се вземе, защото виждаме че и във вносителите, и в самия Министерски съвет има вече колебливи позиции.
Теодора Енчева, БТВ: Г-н президент, един въпрос, който е много актуален и със сигурност ще се превърне във въпроса на деня. Всичко, което се разви в отношенията Ви с главния прокурор е много важно. Вие очаквахте ли след като предложихте промени в Конституцията, които засягат включително и ролята на прокуратурата в съдебната власт, да се стигне до там, че главният прокурор да поиска тълкуване от Конституционния съд за чл. 103, който касае Вашия имунитет като държавен глава и Ви защитава от съдебно преследване? Преди малко стана ясно, че главният прокурор е коментирал, че една конкретна причина е станала повод за това негово искане от КС. Бихте ли коментирали, знаете ли за какво става дума Вие, той не е дал подробности? Ще разчитате ли на подкрепата на прокуратурата в обсъждането на тези конституционни промени?
Румен Радев: Първо, моите мотиви за конституционни промени, и това съм го заявил на откритите консултации, които правих тук и с неправителствени, съсловни организации и други, моят мотив не е насочен срещу прокуратурата – в никакъв случай. Моят мотив винаги е бил за повишаване на независимостта и ефективността на съдебната власт. Оставям на вас да прецените защо точно в този момент главният прокурор внася искане за разглеждане на имунитета на държавният глава. Аз нямам никаква идея за конкретни причини, така че главният прокурор трябва да обясни своите мотиви пред обществото. Във всеки момент очаквам Конституционният съд, който откри дело, да се ръководи от заложените при създаването на Конституцията принципи и ще следя за хода на това дело. От главния прокурор, разбира се, очаквам старание и в реалната борба с корупцията там, където тя има най-голяма хранителна среда – крупните обществени поръчки, а напоследък всъщност и големи проекти без обществени поръчки. Аз много ясно заявих и при стъпването в длъжност на новия главен прокурор, че неговата основна задача е да убеди обществото, че брани закона и обществения интерес, а не управляващите и определени бизнесмени и т.н. Също така съм обявил много ясно, че ще имам среща с всички институции – тримата големи в съдебната власт, представляващият Висшият съдебен съвет и главния прокурор, разбира се – последната инстанция, преди срещите с политическите партии, за неговото виждане по предлаганите промени. Така че да, предстои ми конструктивен диалог и с главния прокурор.
Цветелина Стоянова, БНР: Не стана ясно дали вашата администрация е търсила контакт с главния прокурор Иван Гешев след като той вчера отправи своето питане към Конституционния съд. По същество, искам да ви попитам дали имате своята собствена визия как да изглежда в бъдеще Националната служба за охрана? На фона на това, че политици направиха своите коментари как да се ограничава кръгът на охраняваните и кой да плаща за това, има и внесени в парламента законодателни текстове, които като че ли ще дадат възможност и на МВР паралелно да охранява като НСО, как Вие ще коментирате това? Не сме чули как Вие реагирате на шпионските скандали от последната седмица, заплаха ли са те за националната сигурност на България? Нормално ли е руската страна да се интересува от вътрешни проблеми като енергетика, вътрешни теми бих казала – енергетика и избори? Благодаря ви!
Румен Радев: Първо, не съм търсил контакт с главния прокурор по тази тема категорично. Аз очаквам, разбира се неговите мотиви. На ход в момента е Конституционния съд.
По отношение на НСО, тя води своята дейност на база на закона за НСО. Аз неведнъж съм коментирал този закон и съм твърдял, че той има нужда от реформиране, защото вменява отговорност на президента без да има реални правомощия. Дори само в тази част той има нужда от реформа, както и за много други неща в закона.
Що се касае до създаването на паралелни охранителни структури и то в силовите ведомства, считам, че това е твърде рисково начинание по много причини, ще посоча само една, може би си спомняте преди доста години случая „Белите брези“, където един срещу друг стреляха представители на различни служби. Тук става въпрос за много сериозни въпроси по комуникация, координация и взаимодействие, много ясни критерии, по които трябва да бъдат охранявани хора, техният обхват и т.н. Това не е проста дейност, тя се подчинява вече на редица международни стандарти и много сериозна подготовка. Така че ще искам да видя подробно мотивите и замисълът за реализация на една такава дейност.
Що се отнася до шпионските скандали, тук не коментирам дейността на службите, на прокуратурата, но България трябва да отстоява твърдо своя суверенитет и да пресича всякаква намеса в нейната национална сигурност. Разбира се, за всяка една такава дейност, която водят службите трябва да има събрани ясни и безспорни доказателства.
Дали е нормално други държави да се интересуват от наши вътрешни дейности - сега, ако ви кажа, тук има дипломати също, че дипломатът, изпратен в една държава не се интересува какво става в тази държава и не информира своята държава, нали знаете, че това е нещо много наивно? Тук има една много тънка граница. Трябва да има ясно разграничение между дейността, която извършва всеки един дипломант за развитие на връзките, информацията, която той събира, с каква насоченост, с какви мотиви е и дали се прекрачва тази граница, при която вече имаме намеса в националната сигурност с определен интерес. При всички положения аз мисля, че действията все пак не трябва да се превръщат в някакво телевизионно риалити. Това е дипломация, това е много тънка и чувствителна материя и ефективността трябва да бъде водеща пред ефектността в едни такива действия.
Маргарита Колева, „Дарик радио“: Г-н президент, преди шест години и половина Вашият предшественик по повод един избор за председател на ДАНС каза цитирам: „Моят кредит на доверие в това управление е изчерпан“. Днес, три години след като влязохте на „Дондуков“ 2 и след всичко, което се случи през това време Вие като президент на България имате ли доверие в българското правителство?
Румен Радев: При всички положения аз ще имам много по-високо доверие в българското правителство ако водещата цел на неговата дейност е не доизбутване на мандата, а благосъстоянието на българските граждани. Ако има много по-отговорно отношение към изборния процес. Ако не формира предварително планиран изкуствен излишък чрез нереализиране на държавни инвестиции, който харчи еднолично и непрозрачно. Ако има желание и капацитет за реформа. Ако инвестира повече в човешки капитал, повече в хората. Ако мисли повече за децата и българските пенсионери.
Илияна Шишкова, Нова телевизия: Г-н Радев, говорим за добри отношения с Москва, но това което се случва как ще повлияе на традиционно добрите, по думите на Кремъл, отношения с Москва? И по темата за скандалите – имаше още един скандал, свързан с бившия шеф на разузнаването, който пък в момента е консул в Мюнхен. Как на Запад прочитат всичко това, което ние генерираме?
Румен Радев: Не съм запознат в детайли с нашия консул в Мюнхен в момента и с неговата дейност като председател в Държавна агенция разузнаване, но ако се върнем на един друг скандал – това е в Служба „Военна информация“, нали си спомняте с какви мотиви напусна службата бриг. ген. Ангелов? Те бяха шумно огласени, че е допуснат пробив, това говорят в медиите, в националната сигурност с нарушение в издаването на достъп до класифицирана информация на стотици хора. Сега нещо да се говори за този скандал, да виждаме някакво сътресение в националната сигурност? Това са административни въпроси, но начинът, по който те се отразяват, начинът, по който се хвърлят гръмко в общественото пространство, няма как да не се стоварват и върху имиджа на България. Представете си в централата на НАТО, когато се прочете „над 800 човека с нарушение“ и то в достъп до класифицирана информация и за НАТО – това не е добър етикет за България.
Здравка Андонова „Дневник“: Г-н президент, кои конкретно са заплахите за демокрацията в България? И обмисляте ли да се кандидатирате за втори мандат и дали ще търсите подкрепата на БСП за това? Благодаря Ви.
Румен Радев: Аз мисля първата част на въпроса Ви да не я коментирам, защото имах част от отчета, посветен на предизвикателствата пред българската държавност и демокрация. Не смятам да ги повтарям. Започнах и с това – с отговорната мисия, която имаме с г-жа Йотова и в момента в тази мисия и всички дейности, които изпълняваме по нея, както видяхте, твърде натоварена програма, твърде обществено ангажиране. Изобщо в момента не влиза в дневния ред дебат и обмисляне на втори мандат. Това го оставям като добра почва за спекулации във всякакви социологически агенции, експертни коментари и така нататък.
Дали ще търсим подкрепата на БСП? Търсим подкрепата на всички български граждани, които искат промяна в демократична посока, които искат развитие на България като модерна държава. Започвам нещо да заприличвам като на някаква предизборна кампания по говорене, така че смятам да спра с тези неща дотук. Ако г-жа Йотова има нещо предвид и за подкрепата на БСП, да заповяда.
Илияна Йотова: Не на този етап, г-н президент.
Румен Радев: Благодаря.
Стоян Тричков, „България он еър“: Г-н президент, бих искал да Ви върна на темата за Иван Гешев. Знаете ли за какво е наказателното производство, за което той каза днес и виждате ли нещо под повърхността на зададения от него въпрос към Конституционния съд?
Втори въпрос, свързан с водната криза – смятате ли, че кабинетът „Борисов 3“ трябва да подаде оставка заради водната криза? Очакваме утре да се гласува вот на недоверие. Подкрепяте ли го?
Румен Радев: Както казах, г-н Гешев сам трябва да обяви мотивите за това искане към Конституционния съд. Нямам идея за конкретен случай, защото съм убеден, че не съм вършил нищо нередно.
По отношение на вота на недоверие – това е един нормален парламентарен механизъм, това е най-силният инструмент в ръцете на всяка една опозиция. По-особеното на този вот е, че той някак е естествено продължение на дневния ред на обществото. Кризата е изключително дълбока, кризата е екзистенциална. Но решението е в ръцете на българския парламент. Тук всеки народен представител трябва да изрази своята воля в зависимост или от обществен интерес, или от партийната дисциплина и коалиционната математика.
Игор Ленкин, ТАСС: Г-н президент, в светлината на събитията от последните дни как бихте коментирали отношенията между Русия и България? Бих искал да зная Вашето мнение относно спора между Русия и Европейския съюз във връзка със 75-годишнината от победата? Ще заминете ли за Москва на 9 май? Каква е Вашата гледна точка за напредъка по проекта „Балкански поток“? Извинявайте много, но важна тема.
Румен Радев: Има две страни в развитието на отношенията в момента. Едната е по чисто дипломатическа линия. Това, доколкото знам, и се очаква от нашето посолство в Москва, е да има реципрочност на действията, т.е. да бъдат съответно изгонени двама наши дипломати. Това е, което най-вероятно може да се случи.
От друга страна България и Русия имат общи интереси от по-голяма сигурност в региона, общи интереси от развитие на двустранните отношения и то на здрава, прагматична основа. Не случайно в моя отчет заявих за резултатите от продължителната среща с президента Владимир Путин и целия негов екип, където много ясно формулирах параметрите на това двустранно сътрудничество. Много ясно формулирах необходимостта от разглеждане на ценовите механизми за доставка на газ за България. Благодаря на президента Путин, че той прие, след дълъг спор, аргументите. Ние даже на подиума на Петербургския форум пред цялата световна общественост продължихме да водим този спор и той там също се съгласи. Но пак казвам, очаквам по-голяма активност и настойчивост от българското правителство. Не е срамно то да настоява за по-ниски цени на газовите доставки.
Надявам се тези шпионски скандали, затова казвам че те са едната линия, по другата линия да не навредят на тези прагматични отношения, защото България вече е вложила значителни средства, значителни средства в газопровода „Балкански поток“. Тези средства трябва по някакъв начин да се оползотворят.
За Европейския съюз и Деня на победата и ролята на Съветския съюз във Втората световна война – този спор излишно се политизира и тук е мястото да има по-голяма чуваемост на историците и хората, които боравят с архивите и историческата истина за войната.
За 9 май – да, имам покана от президента Путин да присъствам на парада, но още не съм отговорил и не искам да спекулирам преди да изпратя своя отговор.