Използвам конституционното си правомощие да отправя обръщение към народа и Народното събрание в началото на настоящата сесия. Началото на всяка парламентарна сесия е заредено с надежда и повишени очаквания. Както, надявам се, и вие сте заредени с енергия за отговорни решения и действия след пълноценна почивка. Надявам се също, че среднощното „бдение“ пред екраните на тези от вас, които са следили за невероятните победи на Григор Димитров, да повлияе на работоспособността днес единствено в положителна посока.

Както спомена и председателят на Народното събрание, очертава се тежка и натоварена сесия. Предстои приемането на редица закони, най-важният от които е за държавния бюджет, и местни избори. В същото време не трябва да пропускаме и факта, че в страната са натрупани и проблеми, чието решаване не само е неотложно, но изисква да се взрем в един по-далечен хоризонт.

Няма да влизам в детайли за ситуацията в страната – моята позиция е известна. Но наред с обсъждането на редица икономически и всякакви статистически показатели, не трябва да пропускаме и факта, че България продължава да губи своето най-ценно богатство – хората. Голяма част от българските граждани се отчуждават от собствената си държава. Чезнат основните фактори за ефективното управление – прозрачност, отчетност и отговорност.

Всеизвестно е, че когато постепенно властта се отнема от народа и се концентрира в тесен кръг хора, те я трансформират в икономически облаги и медиен комфорт и ги инвестират в още повече власт. Така този тесен кръг бетонира своята безконтролна власт и порочният цикъл се затваря. При такава формула няма развитие, няма сигурност и просперитет. Има бедност, корупция и неграмотност.

А за това е нужна промяна - промяна, която да засили гражданското участие и контрол върху управлението, да направи институциите по-прозрачни и отчетни, да разгърне инициативата на българските граждани, тяхното по-пълноценно участие в обществения живот. Необходима ни е силна държава с ясни правила и ред, които работят за народа и се спазват от всички.

Такава промяна не може да бъде дело на отделна личност, група хора или политическа партия. Тук виждам водещата роля на българския парламент: като централен държавен орган и изразител на волята на народа, като най-висока трибуна за дебати и решения, като орган, призван да контролира изпълнителната власт.

Защото каквито и спасителни икономически и социални модели да се прилагат, те няма да постигнат своята цел, както сме се убеждавали неведнъж, докато не се промени политическата среда и най-вече начинът на упражняване на властта в България. Ето затова виждам водещата роля на българския парламент.

Моите очаквания са за ускорен дебат по важни въпроси в това направление:

1. Не може да има ефективно управление на държавата – а оттам и просперитет, ако няма пълноценен парламентарен контрол над изпълнителната власт.

- Българското правителство е едно от малкото в ЕС, което не следва управленска програма, получила одобрението на парламента след публичен дебат. Би било рационално решение, ако наред със състава на Министерския съвет, министър-председателят предлага за одобрение на Народното събрание и своята управленска програма. Отклоненията от тази програма следва също да се дебатират в парламента, както и правителството да представя ежегоден отчет за дейността си пред Народното събрание.

- Oчевидно имаме необходимост от разпоредба, задължаваща министър-председателя да се явява поне веднъж в месеца в парламентарната зала за отговор на общи въпроси по политиката на правителството. Отказът от блиц-контрола според мен бе отстъпление от демократичните принципи и неговото възстановяване ще бъде стъпка към добрите практики на парламентаризма, към неговите най-добри образци.

- Напълно съм убеден и считам, че българският парламент трябва да пресече, и то още тази година, порочната практика на безконтролно харчене на изкуствено създаван излишък без обосновка и без санкции на парламента. Това, такъв подход, е в разрез с добрите практики и генерира условия за корупция. Надявам се тук сте съгласни с мен. Разбира се, всяко правителство трябва да има оперативна свобода да се разпорежда с бюджета, но тя трябва да бъде в ясно регламентирани рамки и парламентът е този, който трябва да определя тези рамки.

2. Президентът няма никакви правомощия да се намесва в технологията на законотворческия процес, но така и така ме каните – тук съм, и ще споделя своето притеснение и тревожни тенденции. Все повече закони се променят кардинално с преходни и заключителни разпоредби, избягвайки общественото обсъждане и оценката за въздействие. Това внася непредвидимост в законодателния процес и елиминира гражданското участие. Очакванията към българския парламент са за повече прозрачност и предвидимост, което ще бъде от полза и на гражданите, и на бизнеса, и най-вече ще повиши доверието в най-важната институция в страната.

3. Мисля, че отдавна е назрял и моментът за по-голяма независимост, инициативност и отговорност на местната власт чрез реална финансова децентрализация. Стъпка в тази посока ще повиши и така необходимата гражданската активност по региони. Към момента общините зависят от благоволението на правителството, което много често се реализира по неясни, а в повечето случаи - тясно партийни критерии, което и да е правителство.

4. Мисля, че усъвършенстването на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление следва да влезе във фокуса на НС. В момента законът в този си вид не позволява ефективно прилагане на инструментите на пряката демокрация – и затова следва да се обмисли разширяването на възможността и облекчаване на условията за гражданско участие.

5. Упорито отклоняваната през годините тема за въвеждането на индивидуална конституционна жалба следва да бъде внимателно обмислена. Защото при балансиран подход, тя може да стане мощен инструмент за граждански контрол над законодателството и управленските решения. Още повече, такава практика е приета в повечето европейски държави и се подкрепя от Венецианската комисия.

6. Настоящата сесия е заредена и с надежди за внасяне на устойчивост в изборния процес. Машинното гласуване, като гарант за честността на изборите, следва да бъде осигурено и то надеждно в нормативно, техническо и експертно отношение.

7. Според мен не само трябва да бъде ускорено въвеждането на електронно дистанционно гласуване, при ясни гаранции за неговата неприкосновеност и при ясни условия за защита на националната сигурност, но трябва да вървим и по-нататък - за обмисляне на законови и конституционни промени, които да дадат възможност на българи по рождение, придобили двойно гражданство в държави от ЕС – а защо не и в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария и т.н. - да могат да се кандидатират за народни представители, президент и вицепрезидент – каквато е в болшинството от развитите страни. Защото все повече наши сънародници са зад граница и е от изключителна важност не само да не късат духовна връзка с родината – нещо, за което работи усилено и г-жа Йотова, и вие, и българското правителство, но тези хора трябва да бъдат съпричастни и към нашия обществено-политически живот. Голяма част от тях са високообразовани и с престижни професии. Ако им се даде законова възможност да участват в българската политика, натрупаните от тях опит и знания в страни с много по-развити обществени, политически и икономически системи ще бъде от наша полза, а и те ще получат допълнителен стимул да се завърнат в родината. Това ще способства и за нашите обществено-политически модели да се сближават по-бързо с тези на държавите-членки и да се интегрираме по-пълноценно в ЕС. Не може тези хора да внасят в България повече средства отколкото преките чуждестранни инвестиции, а да не може да участват в българската политика. Не е справедливо!

Необузданата корупция по високите етажи и ширещата се престъпност, особено в малките населени места, изискват законодателните и контролни функции на Народното събрание да се съсредоточат върху укрепването на върховенството на закона, гарантирането на физическата сигурност на българските граждани, неприкосновеността на тяхната собственост и очакваното от всички възмездие за престъпилите закона.

Много са и мерките, които трябва да бъдат предприети за справяне с бедността и демографската криза и за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. При определяне на приоритетните сред тях можем да се опрем на опита на държави, които бяха в критично състояние, а днес са сред водещите икономики, защото определиха образованието като абсолютен национален приоритет. Убеден съм, че образованието трябва да бъде приоритет в държавната политика, както се обявява днес, но и да бъде подкрепено с много по-решителни законови и финансови мерки, ако искаме да просперираме като нация в една изключително конкурентна среда.

Всичко това няма как да се случи без създаване на условия за ускорен икономически растеж – много над сегашния – за да започнем да догонваме откъсналите се далеч напред източноевропейски държави. Вярвам, че това е убеждение, което се споделя от всички, които работят за устойчиво развитие на България. Трябва обаче да преодолеем драматичния срив в преките чуждестранни инвестиции. Това няма да стане с целенасочен „лов“ на един-двама стратегически инвеститори, а със справедлива, стабилна и предвидима нормативна среда, облекчена административна тежест, безкомпромисна борба с корупцията и ангажиране на държавата с качество на образованието, здравеопазването, инфраструктурата и електронните услуги.

Това изисква и добре координирана между институциите външна политика с конкретни и дългосрочни цели, подчинени на националния интерес. Тук искам да благодаря на председателите на комисии и членове на групи за приятелство от Народното събрание, които се включиха в моите делови срещи с чужди държавни и правителствени ръководители.

Уважаеми народни представители,

Надявам се, че изложеното от мен ще предизвика не само емоции, но ще е повод за размисъл, за дебати и за държавнически решения. България трябва да се превърне в нормална европейска държава – с върховенство на правото, с активно гражданско общество, с прозрачни, отчетни и отговорни институции, които да работят ефективно и то в интерес на гражданите. Без тези фундаментални предпоставки, няма да имаме сигурност, няма да имаме европейски доходи и качество на инфраструктурата и обществените услуги. Мое лично убеждение е, че пътят към постигане на тази цел минава и през отправените от мен предложения. Тяхното претворяване в решения обаче е изцяло в отредените по Конституция правомощия на българския парламент.

Времето за промяна неумолимо изтича, така както изтичат навън младите и трудоспособни българи, така както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери. Затова и моят призив е още сега, в тази парламентарна сесия, наред с всичко друго, да се концентрират и усилията върху важни за бъдещето на страната решения.

Ако това не се случи, или апатията ще продължи да опразва България, или улицата ще помете статуквото.

Българите очакват вашите отговорни действия.

Всеки, който работи не за лични, корпоративни или тясно-партийни интереси, а за благоденствието на българския народ, ще има съюзник в мое лице.

Желая ви успех!