На Преображение през 1903 година тракиецът въстана, за да изпълни своя дълг като човек и българин пред своя род и към себе си. Така години след тези паметни събития Михаил Герджиков описа една от най-трагичните, но и славни страници от нашата история. Страница, написана с кръвта на шепа юнаци, изправили гордо вдигнати глави в една отчаяна, но достойна битка за справедливост. Едно народно въстание, един подвиг, за който с готовност и дори с нескрито удоволствие бедният селянин от странджанските и родопските усои и полският работник от одринските степи заделяха от оскъдния свой и на децата си залък, за да си набавят оръжие, След конгресите в Смилево и Солун, делегатите от Одринския революционен окръг решават да застанат рамо до рамо със своите братя от Македония и да принесат и своя дан към олтара на революцията. "От Илинден, през Преображение, до Кръстовден македонските и тракийските българки водят епична битка за свобода, избирайки достойната смърт пред скотския живот. Въстанието е потопено в кръв – в Тракия избитите са хиляди, а селата – опожарени. Безкраен човешки керван поема по своя поход към земята на спасението, към свободна България. Неговата съдба обаче остава неразбрана. Това е несретничеството на тракиеца – такова бе то през 1903 година и през 1916 година. И свои, и чужди търгуват за негова сметка, докато той с цената на живота си защитава общонационална кауза, ще напише по-късно Михаил Герджиков“,
„И ако никой през годините не изпълни дълга си пред тракийци, то нека днес, от това свято място, да заявим категорично, че е въпрос на отговорност на всеки български държавник да бъде редом до наследниците на пострадалите. Нека да е ясно, че не търсим отмъщение, но няма да забравим и пепелищата, които погълнаха не само домове и имане, но и хиляди човешки съдби. Нека не се крием зад дълбока политика на благоразумие, защото е въпрос на национално достойнство да не позволим да бъде преиначавана историята, да не допуснем и да направим така, че да не бъдат забравени справедливите искания и да бъдат отлагани за някой следващ ден. Това е единственият европейски начин да постигнем завета на Георги Кондолов. Поклон пред паметта на героите и хилядите невинни жертви. Да живее България!“