ЗА НУЖДАТА ОТ ПРОТЕСТ
За да осъзнаем нуждата от протест, трябва първо да разберем как работи едно общество, в каквото (дори да не искаме) живеем ние. За да можем да покрием социалните и материалните си нужди, хората се събираме в общества – така с общи усилия успяваме да изградим църкви, училища, болници, търговски обекти, мостове и пътища , по които да се движим и взаимодействаме един с друг. Сам човек просто не би имал физическа и финансова възможност да създаде всички условия необходими за съществуването си. От тук става ясно, че обществото е необходимост за всеки един от нас. Но за да се чувства всеки един от нас добре, живеейки живота си, ние имаме нужда от работещо и равнопоставено общество, където всеки член участва във вземането на решения и управлението на общите работи. Ще преведем един пример за неработещо общество – 60 000 души събират по 100 лева. 55 000 от участвалите в събирането искат тези пари да бъдат дадени за построяването на мост, а 5 000 от тях предпочитат да построят нов затвор. На пръв поглед нещата са ясни, парите ще се използват за мост, защото в демократичното общество, на теория мнозинството решава. Но какво ако тези 5000 души, които искат нов затвор, разполагат с финансова, физическа или някаква друга възможност да повлияят директно на малкият кръг от хора (така наречените представители на народа), от които зависи крайното решение? Тогава нещата вече се обръщат и става напълно възможно 60 000 души да дадат пари, които ще бъдат използвани в полза на само 5 000 от тях. И напълно естествено мнозинството ще бъде недоволно . Това неработещо общество, произвежда нещастни хора.
Днес можем да твърдим, че нашето общество не работи. То е основано на принципа, веднъж на четири години да избираме хора , които на теория (но само на теория) би трябвало да отстояват нашите интереси и виждания за нещата и това къде и как искаме да похарчим събраните за общото благо пари , както и да създават закони, отговарящи на нашите потребности , нрав, култура и др. Но какво се случва, ако те не го правят? Днешната система е основана на това, гражданите да преотстъпят своето право на глас на някой друг (общински съветник, депутат, кмет и т.н.) уж за да ги представлява той, но ако той не върши своята работа и не прави това, за което са го избрали съгражданите му, механизъм за неговия контрол и отзоваване просто няма. Най-просто казано – ако даден народен представител (депутат, общински съветник или друг), бъде избран от своите съграждани, заради неговите намерения и „обещания“, но само след три месеца той коренно промени възгледите си (или просто е лъгал, за да го изберат) и започне да прави обратното на това, което е говорил, когато са го избирали – продължава ли той да бъде гласът на своите избиратели ? Не!
Точно затова НИЕ, гражданите на Република България и Ямбол, оставени без никакъв реално работещ механизъм за контрол, над така наречените „управляващи“ (които самозабравили се, твърде често злоупотребяват с нашето доверие и мълчание), излизаме на протест. С този протест ние достойно заявяваме, че не сме съгласни да живеем на тъмно, като роби; да плащаме данъци и такси, а да не знаем къде биват харчени те; да преотстъпваме правото си на избор на невъзможни за контрол структури.
Ние заявяваме, че повече не можем да разчитаме на голо доверие, защото очевидно нещата НЕ вървят. Ямбол и България изчезват и ние отказваме да стоим мирно и да мълчим пред случващото се! И няма да спрем! Включете се и вие! Събудете се от съня, в който се опитват да ни държат!
Присъедини се към нас!
Последните месеци бушуват протести в десетки градове из страната и Европа. Българският народ също се вдигна на отчаяна съпротива срещу управляващата мафия, която го убива. Мафия превзела всички етажи на обществената власт, от селските кметове, до Министерски съвет и Народно събрание. Всичко започна от непосилните, високи цени на горивата и гражданската отговорност, но бързо се обърна срещу всеобщата несправедливост – мизерията, бедността, ниските доходи, разрухата, липсата на преспектива, обезвластяването и изчезването на българския народ. Издигнаха се лозунги срещу социалната несправедливост, за смяна на системата, против всички партии. На много места протестиращите започнаха да настояват за пряка демокрация, народовластие, гласуване чрез местни и национални референдуми за основните решения. Социалните искания са за повишаване на заплатите, пенсиите, помощите за болните, достъпни основни стоки и услуги.
Макар че тези идеи бяха защитени още преди месеци от българските протестиращи, мафиотското правителство смачка със сила народния Бунт, но във Франция и други Европейски страни, протестни движения със същите искания, тепърва набират сила!
Какво стана? Стреснахме се, че можем да сме първи в една положителна класация, че можем да събудим Европа, а не тя да събуди нас? И спряхме да се борим за свободата си? Дойде сезона на сърмите и ние, типично по български, ги свихме и се прибрахме на топло пред печката?
Време е да станем и да заявим, че не можем повече така ! Искаме да живеем, а не да съществуваме! Нека подкрепим нашите братя и излезем на протест, протест всенароден и незабавен! Нека не стоим последни на опашката, както винаги, а да си извоюваме едно достойно съществуване сред свободни хора, а не крепостни селяни.
Трудно е, да! Но само по трудния път се стига до свободата. Лесният ще ви заведе до следващото робство, още по-тежко от сегашното.
Вземете нещата в свои ръце! Нека заедно променим системата!
Стреснѝ се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?
Плащате ли данъци и такси? А знаете ли как биват харчени те?
Стига БЕЗОТЧЕТНОСТ!
Да потърсим отговорност от хората, които се разпореждат с ОБЩИТЕ пари.
Като техен работодател имаме право :
- На пълна прозрачност и подробен отчет.
Нека поискаме :
- ДА СПРЕ НЕОБОСНОВАНОТО повишаване на електричество, застраховки, водоснабдява и редица други данъци и такси!
- Да започне да се осъществява пряко участие на гражданите на Република България в държавната и местна власт, чрез референдуми на национално и местно ниво!
- Да се направи възможен РЕАЛНИЯТ граждански контрол върху разходите на всички структури на държавната и местна администрация.
Нещата са в наши ръце!
Стига безхаберие!