Всъщност властите  не претендират, чрез медиите за създаване на гражданско общество, на граждани... Медиите обаче трябва да дават място на рационални критики , иначе в демократичното общество по никакъв начин, няма как властта да си си подбере качествен кадрови резерв за укрепване на елита...

Просто, чрез тях  предлагат да интегрират и вербуват за властта  хора от най-различни позиции. Това е всъщност и либералното равенство на възможностите..Но равенството на възможностите не е равенство на резултатите...Всички могат да тичат, н получава всичко, този който пристигне първи. Всички останали са последни. По този начин в либералното общество   се дублира с радикалното, рязко неравенство във фактическото състояние на нещата.

В либералното общество едните са господари, другите роби. Друг е въпросът, че в либералното общество всеки-  и най-простичкият,  има шанс да спечели, например милиард. Безработен да го спечели - ще му го дадат. Какво е 1 милиард, сред многото милиарди. И ще му го дадат. Но само на един,  а какво е 1 милиард за цялото човечество...

Същевременно всеки има право да се стреми да стане силен, могат, могъщ. Всеки. Нямат значение нито пола, нито възрастта, нито мястото, където живее, нито религиозната принадлежността, расата, нито ръста, нито заболяванията му.  Не е забранено нищо.Това е равенството на възможностите, но разбираемо, е че ако тия възможности не са реализирани, човекът отива да спи под моста. И затова в обществото на равните възможности съществува колосално, жестоко, чудовищно законно неравенство. По презумпция. така разсъждава класическата законна демокрация.

И тук за отбора на силните й служат СМИ. Това за едно, а другото е че трябва да бъдат информирани как трябва да мислят масите...

Александър Дугин
От лекцията "Глобалната медиокрация"

https://www.youtube.com/watch?v=EWwrrJF4dt8