Интервю на Антоанета Киселинчева с Валентин Вацев, експерт по политически анализ, геополитика и международни отношения, преподавател по европеистика и политическа философия в Европейския колеж и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Г-н Вацев, как ще коментирате доклада на „Америка за България“, посветен на „антидемократичната пропаганда“ в България? Там даже е цитиран пасаж от предишен наш разговор с Вас за списание a-specto.

Наблюдавам липса на фантазия и творчески размах. Това е интелектуална немощ и неспособност за творчески инвенции. От този доклад научаваме, че още преди да хакне американската демокрация и да направи Тръмп президент, Путин е озлочестил българската журналистика. С няколко влака пари е подкупил вестник „Труд“ и списание a-specto. Това наистина е липса на фантазия и полет на мисълта. Можеха да направят годишна класация за „Рубладжия на годината“ или „Мокър рубладжия на годината“. Познавам знаковите имена в екипа на изследването – деца на родове, „репресирани от тоталитаризма“. В епохата, в която Слави Трифонов реши да се занимава с политика, той освободи широка ниша в шоубизнеса, която ще бъде запълнена сега от тези хора. Всичко това е балкански невдъхновено, измъчено, натегнато и неинтелигентно.

Но има едно нещо, което е много важно да помним: „Америка за България“ не е Америка, а регионално подразделение на глобалната секта на лумпен-глобализаторите. Американските соросоиди тормозят Америка, а българските соросоиди тормозят България. И там, и тук те се срещат с ненавистта на своето общество. Те са досадни, уморяват всички и общо взето съвсем скоро ще изтекат в канализацията. За щастие Америка вече се освобождава от соросианската чума.

Там процесите са по-напреднали и имаше много по-ярки изяви, като например „движение на вагините“ – хора, които демонстрират (срещу Тръмп, разбира се), с плюшени вагини на главите.

Всъщност, какво пречи на нашите също да направят нещо такова? Например, Цветозар Томов или „жертвата на тоталитарни репресии“ Боян Знеполски да излязат с черно кожено бельо? Всичко това дори не е вторично, а третично котловинно-провинциално. Но, така да се каже, правят, каквото могат. Тези хора носят вината за това, че днес антиамериканизмът в ЕС е на път да стане ако не официална, то реална общоевропейска идеология. Те позорят името на великата страна, но за мое огромно удовлетворение вече не са актуални в САЩ. Разбира се, в момента те воюват срещу законно избрания американски президент. Надявам се да загубят.

Да, ако успеят да организират убийството на президента, ще бъдат победители. Обаче дори и тогава няма да могат да победят в световен мащаб. Така и ще си останат една екзотична секта в България – богата, нагла, специализирана в публичните доноси и претендираща да притежава монополно критерия за демократичност. Не бива да им се обръща внимание, докато не направят нещо наистина забавно.

За кого е предназначен този доклад? До кого трябва да стигне?

Вероятно докладът е предназначен за американския посланик, за да им одобри разходите. Единственото неясно в цялата ситуация е защо американският посланик не е информиран, че Президентът на САЩ вече е друг. Разбирам, че София е далеч от Вашингтон, но в епохата на електронните комуникации той би могъл да провери кой в момента заема длъжността POTUS. Това може да го вкарва в когнитивен дисонанс, но американският президент днес не е Хилъри Клинтън и вече няма опасност да бъде задължен по служебна линия да организира гей паради. Няма да забравя как докато Хилъри Клинтън беше държавен секретар, беше пуснала „окръжни“ по всички американски посолства из целия свят посланиците да организират гей паради, а най-добрите май се очакваше и да си сменят пола. Сега вече нещата са по-спокойни, човекът може да си отдъхне и да се отдаде на по-сериозни занимания.

А докладът от 100 страници всъщност е разгърната молба за финансиране. Е, като имат пари, да им дадат! Забавното е, че като че ли без да искат вместо да извадят очи, изписват големи вежди...

Президентските избори очертаха ясно желанието на българското общество за промяна. Само че парламентарните избори показаха отново връщане към стария модел. Смятате ли, че енергията за промяна отиде напразно? И защо БСП не спечели изборите?

Защо БСП не спечели изборите не е голяма загадка. Но първият ви въпрос е наистина главният въпрос.

Първо, аз смятам, че на тези избори всички загубиха. Парадоксално е, но има начин в ситуацията на изборите да загубят всички. След събитието избори българският политически живот не стана по-легитимен, българската политическа класа не увеличи своята репрезентативност и легитимност. Главният факт е, че отново победи партията на негласуващите. Коефициентът на избирателната активност е най-щателно охраняваната държавна тайна в България.

Аз много отдавна не вярвам на цифрите, които се представят постфактум. В деня на изборите през цялото време съобщават процента на гласувалите, но не казват от какво число. И това ако не е илюзионизъм, то какво друго може да е! Тенденцията не е от вчера – след всеки следващ избирателен цикъл българската политическа класа става все по-малко и по-малко легитимна. Тоест Суверенът отказва да дойде на срещата, за да легитимира и преразпредели властта. При всички избори по принцип се случва само следното: преразпределя се власт (което в България много отдавна не се наблюдава) и се легитимира власт. Този път Суверенът откровено отказа да легитимира политическата класа. И резултатът от събитието избори в България днес е, че всички се изхитриха да загубят. Нито един не може да претендира, че действително е спечелил.

Единствено би могло да се спекулира с това, че този, който е най-малко зле, е най-добре. В този смисъл можем да кажем, че „Атака“ в една неголяма степен успяха да опазят своя идеологически и идейно-политически капитал. Но в момента те са сглобени в една голяма скоба, заедно с няколко други политически фактора под общата шапка на патриотите. Така че опазеният до голяма степен идеологически капитал може да остане неупотребен. С други думи, това е катастрофа за отделните части на политическата класа – а и за нея самата в съвкупност.

Плевнелиев има една историческа заслуга пред България. Без да жали усилия, той успя да докаже на всички, че България няма нужда от президент. Затова неговият приемник излъчва такава радостна светлина – защото, когато гледам българския Президент, аз продължавам да осъзнавам, че не виждам Плевнелиев и изпитвам вътрешна благодарност за това.

Но това скоро ще свърши. Много скоро българският президент ще трябва да свети не с това, което не е, а с това, което е. Предстои да видим как ще го направи. А ако още известно време българската политическа класа не направи правителство, българите ще започнат да се досещат и за следващата пикантност, а именно, че можем и без правителство. Българската политическа класа се срещна със своята нелегитимност.

Има маса забавни истории. Например, как наскоро Румен Петков от АБВ казал, че ако прокуратурата не заличи партия „Воля“, българите ще останат с неправилното впечатление, че всичко може да се направи с пари. Румен Петков е всичко друго, но не и политическа блондинка. Той много добре знае това, което знаят и всички останали българи, че днес у нас всичко може да се направи с пари. За да влезеш в парламента са ти нужни пари, а за да влезеш в правителството са нужни още повече. Така че Румен Петков играе политическа девственица, каквато той не е, защото е умен и добре осведомен човек. Серията от политически разочарования за българското общество не е спряла. Даже напоследък се задълбочи. Има и един нов ефект. Два-три дни след последните избори българите се оказаха принудени да осъзнаят, че ако ние чакаме някаква промяна, тя няма да дойде по този начин; че днешната българска политическа машина не може да гарантира промяна. А българската политическа система беше измислена преди време именно като инструмент на Голямата промяна, като механиката, която да доведе в България бъдещето. След последната си поява на сцената днешната българска политическа система вече стои като вариант на статуквото, а не като гарант дори и на най-малката промяна.

Тази система има намерение да възпроизвежда само себе си и нищо друго. Тоест в България вече има две общества. Едното е обществото на политическата реалност, в което живеем всички ние, и без да сме кантианци, се съгласяваме, че Принципът на реалността и Принципът на властта са едно и също нещо. Второто е в реалността на шоу програмите, на Слави Трифонов, на Обществото на спектакъла, на омбудсманите, които раздават справедливост. Всичко това се намира в разредената атмосфера на илюзиите, където дори не ни е интересно да поглеждаме.

В България живеят две общества – обществото на „Високата българска политика”, където нищо особено не се случва, освен, че се споделят европейски пари, и обществото, което живее всекидневния си живот. Той не е политически, а битов и е свързан с решаване на непрекъснати проблеми. Между българската политическа класа и българското общество вече няма почти никакви допирни точки. Накратко казано, ние вече знаем, че днешната политика не е механизъм за промяна.

Тогава какво може да променя българския политически живот? Кое е нещото, което може да отговори на нашите очаквания за промяна?

Подредбата на местата в кабинета не е политика, а по-скоро управленска технология. Кой точно ще стане силов вицепремиер и кой ще играе ролята на Меглена Кунева, това е въпрос, който не би могъл да вълнува сериозните хора. На мястото на обезсмисления дневен ред на умиращата българска вътрешна политика мощно се намеси геополитическият дневен ред на балканския и европейския регион. Тоест геополитиката се намести някак неусетно, но напълно властно и убедително там, където трябваше да бъде вътрешнополитическият дневен ред на българското общество. Днес българският културно-политически живот е живот в сянката на Голямата геополитика. И теоретично, и аналитично погледнато, можем да очакваме истинските промени да настъпят в резултат на геополитически промени, проблеми или дори сътресения. Дори и Корнелия Нинова да победи на следващите избори никой не очаква да се промени нещо съществено.

На последните избори фактически се сблъскаха не доктрини, не образи и не модели на желаното бъдеще. ГЕРБ и БСП имат един и същи образ на желаното бъдеще, като разликата между тези два образа е само в това кой точно стои начело на дългата банкетна маса. Отбор „Б“ се опита да изтласка Отбор „А“, но не успя. Не бяха достатъчно настоятелни и твърде много заложиха на т.нар. нови лица, което е типичен маркетингов подход. Последните избори минаха под знака на политическото откровение на един вдъхновен политически „мислител“ от близкото минало – Антон Кутев. Той като един Колумб откри, че политическият маркетинг не се различава много от търговския маркетинг. На „Позитано“ се утвърди разбирането, че маркетингът все си е маркетинг, без особени разлики. И го удариха на маркетинг. Защото да сложиш Елена Йончева, проф. Иво Христов и Тома Томов начело на листите си е маркетинг, а не политика. И ако подхождаш към процеса като към маркетинг, получаваш маркетингови резултати. Така не се побеждава и аз съм изненадан, че Корнелия Нинова не се е досетила за това. По-странно е, че онези, които зад гърба й носят бремето да мислят, не са се досетили също – технолозите Георги Гергов, Румен Овчаров… Кампанията на БСП и партньорите й беше тържество на политическия маркетинг. Получи се онова, което нямаше как да не се случи. Когато принципът на политическата заявка е от маркетингов тип, най-важни са политическата зестра и политическият ресурс на управляващите. Тоест оказа се, че административният ресурс на управляващите тежи повече от маркетинговите хитрости на претендентите. За известно време имаше възможност Отбор „А“ на Бойко Борисов и Отбор „Б“ на Корнелия Нинова да се разберат.

Имаше възможност за широка коалиция между ГЕРБ и БСП, но БСП отказва. Защо го прави, след като е ясно, че няма капацитет за самостоятелно управление?

Разбира се, че няма капацитет да управлява – но ако под думата управление ние разбираме нещо смислено, а не следобедни импровизации. Всичко това в България е възможно просто защото българските политици не носят реална историческа отговорност за обществото. Възможно е, защото реалните субекти на властта са други. Не искам да кажа, че американското посолство директно дърпа конците. Но високата българска политика се досеща какво може и какво не може. Тоест това е разбирането, че каквото и да правим отговорността не е при нас. Американските ни партньори ще ни кажат какво трябва.

Къде се задава концепцията за новата власт? Мислите ли, че някой отвън задава на Бойко Борисов конструкциите за управленски коалиции, така да се каже „дава му разрешение“?

В момента мъчително се произвежда тази концепция. Може би по-точно е да се каже, че сега се рисува скицата на разпределението на столовете около банкетната маса на властта. Властта в България константно е далеч от политическата класа. Българската политическа класа не е прегърбена под бремето на властта, под бремето на отговорността за страната. За това грижата носи американският Посланик, Европейският съюз, световната демократична общественост, еврокомисари. Помните ли, как Бойко Борисов въздъхна: кога най-после ще се разберат началниците, че да заживеем спокойно. Мирът в българската политическа класа зависи от това кога ще се разберат началниците на горните етажи, които са толкова високо, че ние дори не ги виждаме. А сега мъката е как да се подредят столовете по някакъв нов начин. Ресурсът намалява, апетитите се увеличават и оттук произтича действителен драматизъм.

Големите партии се оказват в невъзможност да съставят самостоятелно правителство. На преден план се разиграват всякакви сценарии. Възможно ли е на даден етап ГЕРБ и БСП да изпаднат в парламентарна симбиоза?

Тя е неизбежна. В един момент, и той не е никак далеч, те ще трябва да осъзнаят ужасяващата реалност, която ще ги постави пред възможността да избират между още едни избори (тоест още по-голяма неопределеност) или това, което вие елегантно нарекохте парламентарна симбиоза. България живее под знака на парламентарните симбиози много отдавна. Забележете, българската власт и опозицията никога не са били разделени истински, концептуално, морално-политически и исторически. Там коефициентът на консенсус винаги е бил прекалено висок.

Днес призракът на коалицията, която отвращава все повече и повече хора, се налага все по-властно. Но не защото „онези там са загубили кумова срама”. Не, това е чисто структурен ефект на българския политически живот – политическият елит е неспособен да произведе различни доктрини, между които българите да избират. В момента е необходима цялата хитрост, която могат да съберат, за да направят нещо, което да живее от само себе си и никой да не носи отговорност за него, но всички да са замесени. В такива случаи бащицата-спасител е Доган. Той благосклонно се съгласява да стане мандатоносител, като поставя условието: моля, не ме занимавайте с цялата тази мерзост, защото аз имам да мисля за Парадигмите и за бъдещето на Света. А ако говорим сериозно, на Ахмед Доган му предстои да решава много тежки проблеми, някои от които, според мен, са нерешими.

Каква ще бъде ролята на ДПС в този парламент?

Ще се направи опит ДПС да има роля, която да не се вижда. Ще има някаква почти невидима точка на мандатоносителство, която ще бъде единствената неподвижна точка, а около нея ще се въртят всякакви плаващи мнозинства. Това е съмнителна технология, защото плаващите мнозинства струват много скъпо. Цената на депутатското съгласие ще расте в геометрична прогресия. Разбира се, Борисов има пари, но той не е луд да вади пари от джоба си. В България не е прието политиците да финансират политиката със свои собствени пари. Така че технологията на подкрепа на правителство на националното съгласие или „правителство на историческото спасение“ и т.н. ще струва доста пари. Разбира се, тези пари ще трябва да дойдат от бюджета. Никой няма да отвори собствените си спестявания.

Как ще се развие ситуацията между ГЕРБ и патриотите, между ГЕРБ и Марешки?

Ако се опитат да направят стабилна, издържаща собственото си тегло коалиция между ГЕРБ и патриотите, ще се види, че там нещата просто не се слепват. Първо, защото тримата патриоти, напук на всяка геометрия, която постулира, че три точки винаги определят плоскост, не определят никаква плоскост. Те тримата са някак взаимно перпендикулярни. Сидеров е неприемлив за ГЕРБ, Валери Симеонов е официално неприемлив за БСП, а Каракачанов е напълно приемлив за всички, но пък ще му се напомнят елементи от биографията му. Тази негова биография не го загрозява в моите очи, но модерните изисквания за политическа девственост са доста строги и той няма да може да мине през контрола. Така че очаквам на следващия завой, който не е далеч, Доган с уморена усмивка отново милостиво да благоволи да се съгласи да поеме отговорността за страната. Ако и това не стане, винаги може да направим още едни избори. Нека ви дефинирам какъв е законът: колкото по-безплоден е един политически елит, толкова по-често прави избори и толкова по-откровено не може да роди нищо. Българската политическа класа навлезе окончателно в периода на своята късна яловост.

Да, ще се получават и всякакви весели отклонения. Например, тепърва предстои да произвеждаме христоивановци, които ще радват моето естетско око. Ще има няколко партии „Воля“, между които няма да можем да разберем каква точно е разликата.

Накрая всеки ще стане леля на самия себе си.

Това е българският вариант на Ваймарския синдром. Вече никой не се отнася сериозно към тази работа, рано или късно Слави Трифонов ще стане доайен на българския парламент, за да стане ясно, че между парламента и шоу бизнеса няма принципна разлика.

Ще се повтори логиката на поемата на Валери Петров „Песничка за пазачите на фара“: напълнили с пазачи острова на фара до степен да не може да се стъпи там, а всъщност фарът бил автоматичен и нямало нужда от никакви пазачи. Българската политическа класа е паразитна по дефиниция и за разлика от истинските политически класи не е готова, не желае и не разрешава да носи отговорност, а иска само „да живее”. Тоест отговорността за процесите в България ще се носят от други субекти – от посланици, от Европейската комисия, от международната общност, а защо не и от Путин?

Така българската политическа класа е въплътената технология на безотговорността. В такива случаи промените идват не по контролиран, целенасочен и осъзнат път, а по пътя на стихийното зло.

Тоест по пътя на геополитиката. А геополитиката в домашни условия винаги е зло. Същото е, както когато мечката играе в двора на съседите, а вече влиза и при нас. На Балканите думата геополитика е непозната, но всъщност всички знаят какво е това.

В немалка степен са го усещали на гърба си.

Балканските народи много добре знаят какво е геополитика, защото се намират в геополитическа разломна зона. Никой не се радва на геополитиката, но всички гледат исторически примирено, че „може и този път да ни се размине“.

При тази несъстоятелност на политическата класа да определя бъдещето на страната, кои са факторите, които могат да предизвикат промени в българския политически живот?

Нека разгледаме няколко хипотези какво е възможно да стане, без да се ангажирам да ги подреждам по степен на вероятност.

Първата е в случай, че Ердоган реши, че е дошло време да се възстанови интересния държавно-исторически и геополитически проект за Източна Румелия. А това е напълно възможно, когато кюрдите направят още една крачка към своята държавност. В този контекст наскоро излезе една новина, останала неотчетена, докато българската общественост тръпнеше от разкритията на идеологическата зондеркоманда на „Америка за България“. Руското военно командване в Сирия покани кюрдските въоръжени сили да участват в битката срещу Ислямска държава. Това е радикален поврат в отношенията в Близкия изток. За първи път велика сила откровено, открито и отговорно кани кюрдските въоръжени сили, т.нар. „пешмерга“, да участват във военни действия. Тоест те са поканени за съюзници на руските въоръжени сили. Според мен това е поредната голяма крачка на кюрдите към тяхната държавност. А те са много сериозна въоръжена сила. Воюват не по-лошо от сирийската армия. Това е военен народ, там и жените, и децата воюват. Кюрдите са воюващ народ и много отдавна са забравили да жалят живота си. Знаят за какво воюват и не броят жертвите. Сега те са поканени да участват в разгрома на Ислямска държава. В Москва ги признаха за военно-политически съюзник – най-високата възможна степен на съюзничество. Престои тепърва да помислим дали това има връзка с посещението на Рекс Тилърсън в Москва. И ако има връзка, това означава, че призракът на кюрдската държавност вече се вплътнява пред очите на Ердоган, който има поглед и зрение за това. На свой ред, това означава, че той ще трябва да предприеме компенсаторни ходове.

Турция ще продължи ли да помпа енергия в ДОСТ?

Естествено, това вече е разработена технология. И не само в ДОСТ, защото това е само видимата част на агентурата. А има и невидима. Това е сложно етажирано, дълбоко вкоренено структурно образувание в българската политическа реалност. Всъщност ДОСТ е само върха на пришката. А реално говорим за един цял значим сегмент на днешния политически елит. Това е Кириак Стефчов на власт. Това са наследниците на тези българи, които Ботев ненавиждаше, защото ги подозираше в национално предателство и държавна измяна, и които по-късно дойдоха на власт и забраниха неговата публицистика. Това са българите, които така и не можаха да се съгласят България да бъде самостоятелна и независима държава. Те имаха друга представа за щастливо българско съществуване. Аз ги наричам българяни.

Преди десетина години в Индия имаше такава сензация – лекарите оперираха едно момче и извадиха от него неродения му брат-близнак и момчето заживя спокойно. Днес неродената България – онази, която не се е състояла през XIX век, блъска на вратата и иска да влезе в днешния ден на страната. Тя е малка, търговска, а не индустриална, държава на европейските ценности, която винаги е съгласна с европейската политика. Тя не се „унижава“ с военна промишленост, армия и самостоятелна политика, а е по-скоро един благоденстващ регион в либерализираната неоосманска псевдоимперия. Това е България на българяните, която вече 25 години се опитват да направят, разрушавайки всичко, което българският национален дух е изградил през последните 120 години. Тоест Ердоган има върху какво да стъпи. Ако поиска България до Траянови врата, ако се активира моделът на Източна Румелия и реши, че събитията от 6 септември 1885 г. са били историческа грешка, това ще доведе до реална промяна в българския политически живот. България ще се покрие с комитети за българо-турска любов, „приятели на баклавата“, „любители на кадаифа“ и „кръжоци за ускорено изучаване на братския турски език“.

Разбира се, тогава Доган пръв може да бъде набит на кол. Част от неговите хора ще се окаже, че отдавна теглят към ДОСТ. Може и да не го набият на кол, а просто да го заровят жив – има всякакви творчески варианти. В България обстоятелствата са готови, за да бъде обявено Съединението от 6 септември 1885 г. за историческа грешка. Българските либерали много отдавна мечтаят за този щастлив миг. И когато опре ножът до неговото гърло, Доган ще трябва да отговори на въпроса какво е правил, когато е обяснявал, че държавите умират и на тяхно място се появяват регионите. Може би е трябвало да се досети, че някои държави ще умрат - а други не. И че тези, които останат живи, ще изядат умиращите.

Наскоро, обаче,  Доган обяви, че вече не е либерал, което дава надежда, тоест станахме свидетели на спонтанно самоизлекуване. Защото той беше стожер на българския либерализъм, но преди няколко месеца каза, че се е разделил с него. Аз така се радвам за него! Това означава, че има надежда и за Деян Кюранов...

Другото, което може да се случи е, ако умиращата, никому ненужна и опасна военна организация НАТО все пак успее да предизвика военен конфликт, минавайки през главата на Доналд Тръмп и напук на Путин.

Единственият начин НАТО да се спаси от своята историческа безсмисленост е да воюва, да влезе във война. В противен случай ще им секне котловата храна и вещевото доволствие. А няма нищо по-абсурдно от армия, която никога не е воювала. В НАТО има поколения от генерали, които не са чували оръдейни изстрели и край които не са свирили куршуми. Те не са виждали кръв освен на кино. Военен, който никога не е воювал, е като жена, която е решила да не ражда по принцип. Сега тази организация е опасна именно с желанието си да не се разпусне, да държи света в 80-те години. НАТО наистина може да направи някакъв много голям сакатлък, който може да се оправи, а може и да не успеят да го оправят по пътя на горещия телефон между Москва и Вашингтон. Тогава – в края на краищата – е възможно руските танкове да спрат на Дунава и Деян Кюранов, Иво Инджев, Илиян Василев и други жертви на руския терор и останалите от „Америка за България“ да отидат да ги канят: „Заповядайте, братушки!“ Българските русофоби най-после ще намерят своето историческо приложение. Това също не е много вероятно, защото се полагат специални усилия война да не се случи. По-скоро най-войнстващите натовски генерали ще бъдат разкарвани един по един. Днес НАТО е тиктакаща бомба, която е опасна и може да гръмне.

Третото, което може да се случи, и аз се боя, че то е най-вероятно, е следното. Когато секнат парите от кохезионните фондове, в България радикално ще се промени и икономическата, и политическата обстановка. Работата е там, че бъркайки в джоба на българското семейство, днешният български политически елит все пак го прави умерено и някак плахо. Но докато текат европейските пари, той може да яде от там и да поддържа благоденствието си с европейски траншове. Когато обаче парите от ЕС секнат, неговият статус ще се промени радикално. Част от тези хора ще вземат натрупаните си спестявания и ще избягат я в Майорка, я в Сардиния, я във Валенсия.

Но другата част от тях ще останат тук и ще бъдат принудени да отворят терористичен натиск срещу българското общество. Тогава вече ще се граби чрез насилие. Ще бъдат принудени да дерат не по една-две кожи, както досега, а по седем кожи, понеже трябва да се яде, а те са свикнали на висок стандарт. Това са хора, които са убедени че автомобили като Ferrari и Lamborghini са направени именно за тях. Те са убедени, че исторически са заслужили този висок стандарт. Те ще се опитат да въведат елементи на насилие и терор в българския политически живот, да превърнат полицията в терористична машина. Според мен няма да успеят, защото нашите полицаи не са готови за подобно нещо. Но може да използват ескадрони на смъртта – за това хора ще се намерят. От Европейския съюз няма да могат да ги спрат. Никой няма да им обърне внимание.

Защото Европа на две скорости означава, че Германия, Франция, Италия, Холандия и другите губят интерес към събитията в Източна Европа. На мястото на сегашната Източна Европа се създава един пояс от държави-тампони, който стои между истинската Западна Европа, от една страна, и Русия, от друга. Очаква се целият този пояс да бъде една воюваща Украйна, която да пази истинската Европа от Путин. Ние също ще трябва да участваме. И тогава зондеркомандата на „Америка за България“ няма да пише доноси, а разстрелни списъци. Може да направят и индекс за политическа благонадеждност. Процесите на трансформация в ЕС могат да доведат до рязко спадане на доходите на българския политически и стопански елит. Някои от тях ще се опитат да преминат към производство, но това не им е дадено, а и те са възпитани, че да се работи е неприлично.

Тогава може да се включи формулата „всяко зло за добро“ и да се появят действителни, автентични, нови десни и леви партии. Тоест принципът на реалността предстои да възтържествува, като цялото това бесовско хоро, което наблюдаваме около себе си, ще изчезне от политическата ни сцена с писък. Също както се разбягват вещиците при първи петли. 

Давате прогноза, че това ще се случи след 2021 г., когато спрат постъпленията от кохезионните фондове. Но докога Борисов ще бъде в състояние да движи властовата машина с помощта на своята политическа клиентела и олигархичните кръгове?

Вие напразно го товарите с очаквания. Бойко Борисов никога не е бил централен субект на българския политически живот. Той е централен изпълнител на медийните сюжети, медиен герой. Това са персонажи от Commedia del arte – Меглена Кунева като Коломбина, Радан е Арлекин, а Борисов, естествено, е Панталоне...

Всъщност, от самото начало Борисов изпълнява едни други функции. Той има за задача да стои на осветената част от българската политическа сцена и да забавлява публиката с ярки изказвания. Така Борисов е халиф за един ден. Той не може да завърши нито един мандат като хората. Назначават му посланици без да го питат - например, Надежда Нейнски май я пратиха посланик без да питат Борисов. Въведоха го в позицията на шеф на банда, който се надява началниците да се сдобрят. Доколкото е възможно дори му съчувствам.

Той играе театро. Дори не е Фулхенсио Батиста, който грабеше в Куба с американско съгласие. Американците не го обичат, а руснаците го гледат с вдигнати вежди и не се знае още колко ще го търпят. Борисов няма политическа сила, освен ако не броите Цветан Цветанов за партия. Останали са само няколко напълно предани нему медии (доколкото са добре платени), а другите не могат да му гарантират искрена подкрепа. Прокуратурата непрекъснато тиктака зад гърба му и не се знае кога ще започне да задава въпроси. Прокуратурите имат неприятната способност да се еманципират в най-неподходящия момент.

Изобщо ГЕРБ не е партия, ГЕРБ е държавата. Статусът й напомня деполитизираната и деидеологизирана българска държава „БКП“ от 80-те години. Няма нищо странно в това, че ГЕРБ повтаря пътя на БКП. Това е държава, която е изградена по авторитарно-олигархичен начин, занимава се с клиентелно управление на финансови потоци. Това не е корупция и не е мафия, то е тип държавно управление, в което ако не платиш, няма да получиш. Борисов вече се досеща, че може да стане жертва на всичко това. Но срещу себе си той има нещо, което му вдъхва спокойствие, а именно уплашената и твърдо решена да не участва и да не носи истинската отговорност за властта БСП.

БСП се опита да спечели изборите само с тактически ходове – въвеждайки няколко нови знакови лица и използвайки определена реторика спрямо ГЕРБ. Но отвъд тактиката има ли БСП сериозна стратегия за промяна или става дума за камуфлажни дейности? Изобщо наясно ли е накъде върви, каква партия иска да бъде и прочее?

Не. БСП е партия на статуквото. БСП няма образ за себе си в бъдещето. БСП е партия на днешния ден и също като Фауст може да възкликне: „О, миг прекрасен, ти поспри!“ Сбъдна се идеалът на БСП бремето на властта да не й тежи, а да вкара голяма парламентарна група. Тоест да са незаобиколим фактор. Има ли по-хубаво от това!? Отново линията, която разделя опозицията от властта, разделя парламентарната група на БСП от партията. Социалистическата членска маса в България до голяма степен не членува в БСП. България е пълна с безпартийни социалисти. Като намерите автентичен български социалист, най-голяма е вероятността той да не е организиран партиен член. Една от големите задачи на Корнелия Нинова беше да оправи това положение, но тя дори не се заинтересува как става това. Тя ги призова да участват в изборите, без да им нарисува желаното бъдеще. Някой трябваше да обясни на г-жа Нинова, че левите партии са проектни по дефиниция. Днес БСП не просто няма проект, а няма и образ на самата себе си.     

БСП иска да носи етикета „лява“, обявява се за „промяна на статуквото“, но в същото време флиртува с бизнеса и не е готова да общува честно с истинския ляв избирател…

Разбира се, тя се бои от левия избирател.

Въобще възможно ли е Корнелия Нинова да представлява някакво „ляво“, а зад нея да стои Гергов, Добрев и сие?

Не повече, отколкото Добрев и Гергов са леви. Там се утвърди едно много особено ляво –  „Ляво е когато ние сме на власт, защото сме леви“. Партията на плоския данък не може да бъде лява по дефиниция. В плоския данък има и символика, но ако за момент я оставим настрана, той означава да се произведат две общества – обществото, което не плаща дължимите данъци, и обществото, което плаща и за другите. Това е политическата технология на разкъсване на обществото. Никъде по света в цялата човешка история и география такова ляво не е имало и не може да има. Ако Корнелия Нинова държи на всяка цена да е лява, аз ще се съглася, но ще спра да я приемам насериозно.

БСП е единият от двата стожера на българския авторитарно-олигархичен модел. Тук вече човек може да избира съобразно своята политическа естетика и стилистика. Ако му харесва, може да избере Бойко Борисов. Ако пък му харесва Корнелия, защо не?! Когато избираме Корнелия Нинова, избираме доволните бизнес-социалисти, които сега са на власт в БСП. С други думи, сбъдна се истинската мечта. Господ чу тайните молби на сърцето на позитанския елит – те това искаха. Ако ли пък със или без волята им стане и някаква коалиция и те да могат да кажат „вие поискахте това“, тогава щастието ще бъде пълно. Няма да забравя как тази партия се съгласи, когато един предишен неин ръководител й каза: вие пожелахте да управляваме заедно с Доган и Симеон Сакскобургготски. Тогава социалистите мигаха, мигаха и накрая казаха: „Даааа, вярно, че така пожелахме.“ Е, как да уважаваш такава партия, на която винаги можеш да й обясниш какво е пожелала?

Защо след изборите се наложи Сергей Станишев да се намесва, за да разяснява проевропейската ориентация на БСП? Сякаш бившият лидер на БСП бе обезпокоен, че Корнелия не стои достатъчно „европейски“.

Мисля, че Сергей е сложил на раменете си отговорността за европеидността на БСП. Все пак това е неговата бивша партия, за която той в миналото е носил отговорност. Вероятно в ПЕС го питат: защо твоите бивши така се изоглавиха.

Обаче аз подозирам, че той по-скоро се забавлява. Има нещо много забавно в това да обвиняваш Корнелия Нинова, че не е съвършена европейка, защото си е позволила неточни изказвания. Мога да ви кажа кога тя ще стане съвършена европейка – когато приеме коалиционното съсъществуване с ГЕРБ. Разбира се, званието „съвършена европейка“ вече е заето от Меглена Кунева. Почти напълно съвършена е и Гергана Грънчарова-Паси. При Гогол има една такова различаване – между „дами, приятни във всяко отношение”, и „дами просто приятни”. Ако осъвременим тази символика, можем да кажем, че днес имаме дами, които са съвършени европейки и дами „просто европейки”.

На този етап Корнелия е просто европейка, а Сергей ще й помогне да стане съвършена европейка. Подозирам, че това ще стане, когато тя все пак приеме коалиционната форма на съществуване. В противен случай може да я издухат.

Смятате ли, че по време на кампанията сегашното ръководство на БСП наруши „нормите“ на политкоректността?

Никога не съм знаел какво е политкоректност. Аз самият съм дълбоко неполиткоректен. Този въпрос трябва да го зададете на идеологическата полиция на „Америка за България“. Но ако говорим сериозно, не може да си ръководител на една голяма и сложна партия, каквато е БСП, и да бъдеш перфектно политкоректен. Няма как.

Нека ви напомня, че БСП е идеологически нехомогенна. Това е някаква странна смесица от комунисти, анархисти, троцкисти, социалисти от френски тип, социалдемократи от германски тип, леви мечтатели от скандинавски тип, прости живковисти и мн. др.

В недалечното минало в рамките на БСП фигурираха най-различни идейни движения, като „лявото крило“ например, които имаха своята роля. Сега като че ли се полагат усилия всички да изглеждат като едно цяло.

Това не може да се случи. Може да бъде изгонена политическата девственица Янаки Стоилов или да се напъди Красимир Премянов, който известно време отговаряше за явлението „Открит форум“. Може да се изобрази идеологическа и партийно-политическа хомогенност. Но това ще бъде наистина само изображение. Отдолу в БСП бушува разликата между сталинисти и троцкисти, социалисти, анархисти, комунисти. Има и други, съвсем екзотични типажи. От време на време срещам леви постмодерни дъновисти, християнсоциалисти от балкански тип, оцъклени окултисти (които искат да мисля за тях „като за огън”), спирогулабчевци – сиромахомили, политически павликяни...

Изобщо, цялото българско общество открай време е крайно нехомогенно в идеологически план, усложнено, объркано. Ние живеем своя тайнствен идеологически, морален и религиозен живот, за който официозната пропаганда няма сетива. За този живот няма нищо по страниците на българските вестници и в българската телевизия. От БНТ ще чуете само един унил европеизъм, но нека ви напомня, че такова нещо няма. Има различни доктрини за това какво значи „европейско обединение”. Но в България се взема средноаритметичното между всички европеизми и се продава като една универсална идеологическа нафора – и всеки трябва да се причасти в Единна Европа. Но като идеологически пейзаж ние сме шарени и многообразни.

В България все още има и фашисти, които не са спрели да вярват, че нашият главен съюзник все пак е Хитлер. Има духовни последователи не само на ген. Луков, но и на Богдан Филов. А наскоро присъствах на идеологическа разправия между автентичен сталинист и автентичен троцкист...

В БСП живеят някои хора, за които идеята България да бъде европейски регион е краят на историята. Но други искат именно това и те също претендират да имат своето място в партията. В този смисъл българският свят е шарен, социалистическата партия е интересна, но ръководството не се интересува от това. Там се води спорът кой е съвършеният европеец. Ами, нека Сергей Станишев да отговори на този въпрос, той ги разбира тези работи. 

Десницата претърпя пълен разпад. Защо?

Да, периодът на полуразпад на българската десница се скъсява непрекъснато. Най-дългосрочните им проекти вече живеят не повече от два месеца. Тя е като холивудско семейство, в което всеки е забравил колко пъти и за кого се е женил. Родовият белег на българското дясно е, че то не е дясно. Това са леви либерали, между тях тук-таме ще откриете по някой палео-фашист, като всички са обединени от съзнанието си, че са десни защото мразят комунизма.

Нека повторим принципа на Имануел Кант, че принципът на реалността е принцип на властта. Хора, които нямат допирни точки с реалността, хора, които живеят в собствените си сънища, на тях не им е дадено да докосват политиката. Те могат да направят шоу. Шоупрограми има достатъчно, но все пак в отсъствието на Слави Трифонов някой трябва да отговаря за шоуто. Това нещо, което ние сме свикнали да наричаме дясно, би могло да се наблюдава там, където има т.нар. национална буржоазия. В момента, в който вие успеете да ми покажете българската национална буржоазия, аз ви обещавам да ви покажа и дясното. Но общество, в което основните богатства са дошли по пътя на грабежа, дясно не може да има. Това са левичарстващи бандити. До голяма степен това са и хора извън културно-политическата история на Европа. Днеска сме десни, утре леви, в другиден пак ще бъдем десни. Или някакви други, както дойде.

Българските политически елити нямат необходимостта да бъдат автентични спрямо каквото и да било. Те отговарят за банковите си сметки, а не за идеологическите си профили. И какво му е дясното на Бойко Борисов? Той можеше да бъде идеален член на Българската комунистическа партия. Ако не бяха го обиждали толкова, той спокойно можеше да влезе и в БСП. Сергей Станишев непрекъснато го обиждаше на нисък класов произход. Той през цялото време не спря да се гаври с горкия пожарникар. Докара го до там, че Бойко да обяснява, че е доктор на науките. И двамата са с комунистически произход, но за да се дистанцира, Борисов обяви, че комунягите озлочестили дядо му. Но Борисов в никакъв смисъл на думата не е десен. За мен той просто е исторически обоснован. Когато обкръжението на Тодор Живков организира преврат срещу Тодор Живков, за да уреди децата си, тогава дойде охраната. Борисов е охрана по дефиниция. Разбира се, той намери топъл прием в ЕНП. Но ако Станишев беше поработил, можеше да го приемат и в ПЕС.

Борисов можеше да бъде алтернативата на българската перестройка, но не се получи,  преди да стане термидорианец, се оказа самият в задънена улица.

А и никога не е бил реален субект на властта. Това е човек, който не е изкарал успешно нито един мандат. Той започва да не вярва на обкръжението си, а и обкръжението му вече не го приема безусловно и не е напълно лоялно. Така че нищо весело не виждам при Борисов.

Колкото до въпроса ви за българското дясно, то не е по-автентично от българското ляво. Кройките на лявото и дясното в България бяха внесени по едно и също време от едни и същи хора и бяха употребени на една и съща чертожна маса. Лявото в България беше замислено като ляво-либерално, а дясното – като дясно-либерално. България беше замислена като територия на победилия либерализъм. И тъй като либерализмът е широка къща, вътре имаше място и за десни пардесюта, и за леви ямурлуци, но всичко си беше все либерализъм.

А в политическата наука, освен релативното адресиране „ляво-дясно“, има и абсолютно адресиране. Освен леви и десни, има комунисти, социалисти, фашисти, нацисти, либерали, а вероятно има и други. Това са самостоятелни политически градове. Има либерализъм, който е ляв и десен. Звучи парадоксално, но е доказуемо, че дори в комунизма има ляво и дясно. По принципа на лявото и дясното се разграничават Сталин от Троцки – Троцки е ляв комунист, а Сталин е десен комунист. Тоест лявото и дясното не са хомогенна координатна система, а са особености на отделните политически села и градове. Това са особености на самите идеологеми вътре в тях.

Добре, но този безбрежен либерализъм, който се е възцарил в България, не е ли фалшив, защото нашите либерали реално не допускат различно мнение?

Вие сте абсолютно права. Това е български котловинен национален либерализъм. Българският либерал винаги идва с цепеницата. Затова, когато зондеркомандата на „Америка за България“ раздава свидетелства за благонадеждност и съставя списъци за путинизъм, това пак е либерализъм. Българският либерализъм не може да не доведе до пребиване в полицейския участък. Като отидеш в Националната телевизия, няма как българският либерал да не ти отнеме думата. 

Българският либерал те остракира – просто, защото си враг. Той не може без цепеницата, без пясъчната торба, за която пише Вазов, без забранителните технологии, без чистката и цензурата, без идеологическата айнзацгрупа. „Америка за България“ е либерализъм на местна почва.

Да засегнем и международното положение. Как ще коментирате ударите на САЩ в Сирия? Да изпълни желанието на ястребите за остра конфронтация с Русия – това ли е цената на оставането на Тръмп на власт?

Не. Истината е разочароващо проста. Тръмп е великолепен бизнесмен, мениджър и силов играч, но в политическо отношение той е безпомощен. Там той е като малко дете. Наскоро той обърка ранговете в Съвета по национална сигурност. По конституция в САЩ всеки нов президент конституира своя Съвет за национална сигурност. Тръмп сбърка като приравни там съветниците си по национална сигурност с офисните директори, което е чудо невиждано. И тъй като там не е прието да се казва на президента, че не е прав, цяла седмицата нещата останаха така, напук на американските традиции. Накрая явно някой му подсказа и Тръмп веднага оправи тази работа. Тоест той нищо не знае, но бърза да се научи. Той е оправен човек, но в политиката е напълно нов и е напълно нормално в началото да прави детски безпомощни щуротии, които ще изчезват лека-полека.
Защо направи това в Сирия? Ами, защото го притиснаха и започнаха да му задават въпроса: ти лице от мъжки пол ли си, истински президент ли си, какъв президент си, ако не смееш да ги треснеш, не знаеш ли, че всеки американски президент има право да хвърля крилати ракети, където му падне. И той го направи, за да го оставят на мира, досещайки се, че цялата работа е напразно. Междувременно руските военни бяха предупредени да се махнат от там, където ще паднат крилатите ракети. В такива случаи минималното количество крилати ракети е не по-малко от 100. Този път Тръмп разреши да изстрелят 59 ракети, от които половината се загубиха, а останалите убиха 6 души. Тоест падат се по около 10 ракети на човек. Когато разбрали, че ще падат ракети (откъде ли са разбрали?), руските пилоти се качили на хеликоптерите и се изнесли на безопасно място. Има една подробност, която ми помогна да се ориентирам – това е зарядът на ракетите. Те могат да бъдат касетни и фугасни. Касетните заряди са противопехотни, с тях се убива жива сила. А фугасните заряди пробиват пистата. Значи някой стреля срещу тази военно-въздушна база, внимавайки да не развали пистата. Путин веднага изобрази гняв и заяви, че прекратяват действието на споразумението за избягване на инциденти. То звучи ужасно неясно, но просто означава, че във въздуха над Сирия няма да се стрелят взаимно руски и американски самолети. Това е гаранция за мир. Между другото това споразумение се задейства отново при заминаването на Рекс Тилърсън от Москва.

В Москва се отнесоха към събитието артистично и с разбиране. Тръмп беше принуден да прави глупости, именно за да спази правилата. Тези крилати ракети бяха изстреляни всъщност срещу Хилъри и Мадона –  за да го оставят на мира.

Той е в изключително трудно положение. Няма друг президент в цялата американска история, който толкова дълго след инаугурацията си да не може да влезе в конституционните си задължения, както се случва с Тръмп. На няколко пъти му бяха нанесени тактически удари и той направи тактически отстъпления. Струва ми се, че едно от неговите отстъпления беше и стратегическо. Той е много силно затруднен и в момента няма по-интересно място в света от САЩ, където т.нар. „дълбока държава“ набива чембера на „непрокопсаника президент“, когото „идиотите (deplorables) избраха напук на нашата воля“.

Още с встъпването си в длъжност Тръмп обяви война на „дълбоката държава“. Може ли да се каже, че той вече е загубил тази битка?

Не, битката не е загубена, но продължава с променлив успех, с нарастващо озверяване и оскотяване. Това е битката на глобалния финансов капитал, който е заплашен да му се отнеме Америка. Тази битка в коридорите на Белия дом е титанична. Тя е съдбовна и касае цялото човечество. Вместо да се занимаваме с „жертвите на тоталитарни репресии“ – Знеполски, Кюранов и други български веселяци, ние трябва да наблюдаваме какво се случва във Вашингтон, тъй като битката е с неясен изход. Напълно е възможно Тръмп да изчезне. Срещу себе си той има най-страшния противник в цялата история. Наблюдаваме битка между великата държава Америка, пълна с творчески сили, държавно самочувствие и велик национален дух, от една страна, и глобалния капитализъм, от друга. Глобалният финансов капитал желае да унищожи Америка такава, каквато тя е днес. Този конфликт е много по-съдбовен от случващото се в Близкия изток. Днес в Америка се решава бъдещето на човечеството. То не се решава с интригите около Путин, макар че около него сега също е много напрегнато. Ще се осмеля да дам плаха хипотеза – ако до лятото Тръмп, действайки решително, обмислено и с помощта на свои верни съюзници, не успее да промени осветлението на сцената, можем да говорим за него като за отиващ си президент. Тъй като „дълбоката държава“ не е Америка. Това са корените на глобалния финансов капитал в американския истаблишмънт. В момента Америка страда от тях, а не ние. И Тръмп не е гарантиран победител от битката в САЩ.

Успява ли на този етап „дълбоката държава“ да го пречупи?

Не, засега битката е позиционна. Днес американците живеят в условията на изключително жестока и тиха студена гражданска война. Там се решава най-страшният въпрос – въпросът за властта и бъдещето на тази велика държава. Засега няма победител, но не знаем какво ще стане утре. Но в рамките на шегата, ако бях застраховател, щях да откажа да застраховам Тръмп. Трябва обаче да му се признае, че той воюва мъжки. Е, от време на време прави глупости. Бомбардировките над Сирия бяха глупост. Но принудителна, насилствена глупост.

Каква е прогнозата ви за развитието на отношенията между САЩ и Русия?

Срещата на Рекс Тилърсън със Сергей Лавров в Москва продължи пет часа и накрая завърши с директна „аудиенция при царя“. Това означава блестяща победа. Аз очаквам Русия да помага на Тръмп непрекъснато, защото това е съдбовен въпрос. Нищо хубаво няма да стане в света, ако финансовият капитал успее да смаже последната съпротива на Америка. Тръмп е символът на бореща се Америка. Той няма да успее да я направи отново велика, това е ретро-идеал, реакционна романтика.

Но Тръмп се бори. Бори се Америка да се държи отговорно и достойно в днешния ден. И Русия ще помага до последно. Това е по-важно от това какво ще стане дори в Близкия изток, то е ясно. Ще разбият Ислямска държава. След поканата от страна на руското военно командване към кюрдските въоръжени сили, според мен Ердоган не е могъл да спи. Това е главната опасност за Турция и главното събитие на месеца – официалната покана за военно-политическо съюзничество между руски, сирийски, ирански и кюрдски сили. Русия ще помага на Тръмп и когато не е възможно да му помага, поне няма да му пречи. Средният американец също гледа на Тръмп като на своя надежда.

За съжаление ние тук доживяхме лакейската кантора „Америка за България“ да говори от името на Великата Америка. Като човек, който е израснал с уважение към американската култура, аз смятам, че това е дълбоко неестествено. Руско-американските отношения ще бъдат отношения на творческо, деликатно и сдържано сътрудничество – доколкото това зависи от Тръмп и Путин, разбира се.

В момента предстои много голямо изпитание. Тръмп е подкарал самолетоносачи към Северна Корея. Това се случва зад гърба на Китай. В Северна Корея знаят много добре, че могат да правят каквото си искат, защото Китай ще ги покрие. Северна Корея само официално е самостоятелна, независима и суверенна държава. А в китайските учебници по Нова история Корейската война се нарича по много показателен начин – „Войната за бащиното огнище“. Северна Корея е територия, за която отговаря големият чичо в Пекин. Знае се, че който пипне Северна Корея, не може да не разсърди Пекин. Предполагам, че това е било обяснено на Тилърсън в Москва. Корейците са способни да обстрелят американски самолетоносач, защото знаят, че зад гърба си имат Пекин, а него никой не желае да ядосва.

Надявам се всичко това да се размине. Но Тръмп дойде на вълната на осъзнаването, че стратегическият противник трябва да се промени. Че не Русия, а Китай вече е стратегически противник. Че не Саудитска Арабия, а Иран е врагът на САЩ в Близкия изток. Това е проблемна ситуация в най-дълбок смисъл. Така че Тръмп има да решава сериозни задачи. Той е обикновен бизнесмен и няма необходимата среда. Нов човек е в американския политически истаблишмънт, а там има хора, чиито семейства от поколения наред участват в американската политика. Има блестящи политици, но трябва да ги познаваш и да си в добри отношения с тях. Такова откритие за нископородния Обама беше Джон Кери, но около Тръмп в момента няма такива хора. Затова нищо не е предопределено, нищо не е ясно и светът си остава много нервно място за живеене.

Така че Президентът Тръмп може да си отиде, но може и да остане – заедно с надеждата, че Историята все пак не е (като по Шекспир) „разказ на луд, пълен с вой и скърцане на зъби, но лишен от всякакъв смисъл”.

А за нас – „Америка за България“. Където американското Такова се среща с българското Онакова. Или май беше обратно.

Мда.

Антоанета Киселинчева