"На 26 март за пореден път победи статуквото и машината за произвеждане на изборни резултати”, категоричен е професорът по социология на правото. По думите му, най-старателно укриваната тайна е -колко е действителният избирателен корпус в България. „Ако е 6.9 милиона български граждани, както сочат официалните данни, това означава, че едно малцинство е спечелило срещу друго малцинство и продължава тенденцията за непредставителността в българската политическа система”, каза проф. Христов и подкрепи извода си факти за избирателната активност. Повече от половината българи не участват в изборите, не се интересуват от политическия процес и не виждат смисъл от него. А тази тенденция все повече се разпростира сред младите хора. „Бъдещето на нацията не свързва своето бъдеще с тази нация. Младите не свързват своя личен жизнен просперитет с просперитета на България”, подчерта пловдивският депутат. Той открои още една особеност – изборите се печелят от малцинства, които не са мотивирани от идеологически проекти, какъвто не е победителят ГЕРБ – типична клиентелистка структура. Нейната върхушка се състои от бивши номенклатурни кадри и хора от бившите тайни служби. „Те поне са откровени като обещават това, което работи повече от 130 години по тези географски ширини – облаги на държавната и общинска трапеза”, отбеляза социалният анализатор. Според него, ГЕРБ възпроизвеждат политически практики, които убиват политиката, защото я заместват с клиентелизъм от най-елементарен дивашки балкански вид. В този смисъл ГЕРБ е група от приятели на всяка власт, от която се получават материални, биографични облаги и  възможности за кариерно израстване. Паралелно с този процес, по думите на проф. Христов, върви още един мощен – на морално-естетическо и идеологическо оскотяване на населението. Синергичният ефект на двата процеса може да се види в средносрочна перспектива, като взривяване на България отвътре. „На елементарно битово ниво това вече се вижда” – каза той и даде пример: „На примитивните или в средните технически нива на българската индустрия (която е предимно аутсорсинг) няма кадри, поради общата неграмотност и нежеланието на българските капиталисти да плащат адекватна цена за труда”. При тези условия българите търсят реализация в чужбина и професорът прогнозира, че у нас ще остане социалната шлака, а тя възпроизвежда модела „ГЕРБ”, който не предлага шансове за амбициозните и целеустремени хора.

Проф. Иво Христов отдели място в анализа си на прецедента в тези избори – ДОСТ. „За първи път видяхме участие на партия, която е финансирана и организирана от чужда държава”, посочи той. Според него, въпреки широко разпространеното клише, ДПС никога не е било оръжие на Анкара. Той обясни, че България е избегнала съдбата на Босна и Югославия, разбира се, на цената на обръчи от фирми (казано от самия Доган), клиентелизъм, корупция и цели региони в страната, отдадени като феодални владения. „Това, което идва по линия на ДОСТ, обаче се цели не в отделни региони, а в цялата държава – иска се цялата Източна Румелия да стане част от друга държава”, предупреди геополитическият анализатор. Той обвини българския политически елит, че е допуснал регистрацията на ДОСТ, заигравайки с Ердоган. Според него, за първи път имаме огромен проблем, допуснат от политическата ни класа, която няма елементарна представа за света. „Засега беше частично капсулиран с неуспеха на ДОСТ да влезе в 44- то НС, но се вижда, че турският етнически вот в чужбина е овладян от небългарска партия”, коментира проф. Христов. Той смята, че ДОСТ имат потенциал за растеж на българска територия предвид постигнатите резултати в Кърджали, Бургас и Айтос. Неговите опасения са, че в най-близко време, при ново парламентарно завъртане на рулетката ще се възпроизведе съдбата на Македония. „Там се започна с една албанска етническа партия, после две, а сега са четири, поставиха на масата платформа, написана в Тирана, и се заговори за края на Македония”, обясни проф. Христов.

„БСП не можа да спечели тези избори, защото имаше срещу себе си машина – държавната и общинска клиентела и свързаните с нея преки или косвени бенефициенти на трапезата”, коментира проф. Христов резултатите на столетницата. Според него вотът превърна социалистите в незаобиколим фактор в парламента като най-голямата опозиционна сила. По думите му БСП не загуби заради агресивно или ляво говорене, нито заради изведени от контекста думи на Нинова за демокрацията. Той е убеден, че левицата трябва да има още по-остра риторика.  За проф. Христов перспективата пред социалистическата партията е да стане реален изразител на интересите на младите, на икономически активните, самонаелите се българи. „БСП трябва да стане истинска лява партия тук и сега, да бъде патриотичната партия, чиято първа задача е запазването на страната”, подчерта депутатът. „БСП трябва да спре да се оправдава за миналото и да започне да обвинява, като първо каже, че тази система е порочна”, смята той. „При сиромашко население – 60-70 % на и под прага на бедност, у нас е пълно с десни партии – маргинали в рамките на статистическата грешка, ни занимават по телевизиите всеки ден и никой не говори за важните проблеми”- обясни парадокса на родната политическа картина анализаторът. Според него една трета от вота за БСП е на хора, които никога по-рано не са гласували за червените. Другата част е т. нар. флуктуиращ електорат, т. е. ту гласува, ту не гласува. Третата част са верните войници на партията, които са около 12 %.

„БСП се намира на Рубикон. За нея гласуваха хора, които имат очаквания. Ако тя сега ги излъже, ще изтече много скоро в канализацията на историята. Както е ясно, в природата, а и в политиката- няма празно пространство. То ще бъде запълнено от нещо ново, но на каква цена?”, завърши народният представител от гражданската квота в „БСП за България”.
Анкета