Това го знаете.
Кофти е, че за някои герои няма време.
Като мен например.
Ако живеех сред Априлското въстание, щях такива коментари да имам във фейсбук, че шапка щеше да ми сваляте.
Ако не са ви свалили главите де, по това време.
Ако живеех сред социализма, такива дисидентски мисли щях да публикувам, че сега мой паметник щеше да замества скулптурата на оная пълната жена от съветската армия в градския ни парк.
Ако живеех сред „новата демокрация“, така щях да съм против комунизма в социалните мрежи, че сега мои щяха да всички паметници от соца. Някои им викат - резиденциите на бай Тошо.
Ако живеех сред годините, наречен от историците „тъмния период“ – някъде към 2016 година, щях да пиша такива дълбоки мисли, че щяха да ме цитират след години в учебниците по родинознание!
И най-вече по психология.
Аз съм си герой!
Просто си нямам своето време.
Наздраве на всички колеги!