Печелят мандат след мандат със страх.
Хлябът е с пари.
Пари се дават на заплата.
Заплата е най – сигурна от общинско-държавната фирма.
От чистачката до директора.
„Партията” те е назначила.
Ако тя губи, губиш хляба си.
Как да не гласуваш за нея?
Когато напиша нещо " леко " – го харесват десет пъти повече отколкото, ако напиша нещо „тежко” - например против властта.
Това не е ли страх?
Ако някой намери нещо, дето съм писал положително за опозицията, нося му по избор бутилка уиски. В рамките на 20 км. - транспортът е безплатен.
И обратно!
Чакам си уискито!
Част от средният, почти едър бизнес е „клекнал”, защото единствените „сигурни” инвестиции са тези от общинско-държавната фирма.
Малкият бизнес не е клекнал, направо си е в поза партер и чака следващия по-ред да му се качи на гърба. ..почти там някъде.
Част от жителите не вярват на нищо и на никой.
Другата част вече се изнесе.
Единствената разлика между сега и социализЪма е, че тогава можехме да отидем на море.
Е, ходихме с котлони и щайги с домати.
Сега пак може, но с бронежилетки и с бронетранспортьори.
Ах, морето!
Но, как да паркираш?
Мамка му!
Алтернативата на страха е само една!
Надеждата!
Има надежда!
Не вярваш!
Огледай се!
Не наоколо.
В огледалото!
Тук има хора, които могат да донесат надеждата!
Те не са богоподобни.
Те са човекоподобни.
Те не са нещо повече от нас.
Те са обикновени хора, които просто ценят момента.
Те са около нас.
Навсякъде.
Има ги!
Ти си от тях!
Погледни в огледалото!
Заеби морето!

https://www.facebook.com/profile.php?id=1479466942&fr