Илко Капелев
    Преди две години бях написал, че Европа трябва да се преобрази, ако иска да запази своята сигурност и единение. Тогава моите писания бяха във връзка с чиновническия произвол и бедността, които разтърсват Стария континент.  Евроизборите и предизборният маратон вече бяха показали, че Европа се нуждае от конструктивни промени, че лицемерието и демагогията изправят Европейския съюз пред гибел.
За съжаление оказа се, че Европа не само политически не е готова да посрещне новите предизвикателства, които тегнат над света след края на Студената война. Европа стратегически губи битките, които носят тия предизвикателства, а нейните държавни служби се оказаха безсилни пред най-зловещата заплаха, която я грози днес – ислямският тероризъм. „Сигнал“ за това станаха изстрелите, които френски граждани, свързани с групировката „Ислямска държава“, произведоха в Еврейския музей в Белгия през пролетта на 2014 година. По-късно беше нападната редакцията на френския седмичник „Шарли Ебдо“, а още по-късно – на 13 ноември 2015 година, Париж се превърна в кървава баня, в която смъртта си намериха близо 200 човека…
Повече няма накъде… Повече няма накъде след трите експлозии, които разтърсиха Брюксел във вторник сутринта на 22 март. [В знак на траур и в памет на жертвите отсега нататък този ден трябва да се изписва с главна буква.] От самоубийствените атентата – двата на летище „Завентем“ и третия на метростанция „Маелбек“ [в които загинаха 32 души и над 300 бяха ранени], горчиви изводи трябва да си направи избраното преди две години управление на ЕС, въпреки че грешката е непоправима.
Без преувеличение ЕС е изправен пред много сериозна дилема: или да продължи да съществува, но вече преосмисляйки политическата си стратегия и моралните си императиви, или просто да се разпадне. За никого не е тайна, че на този етап тегнат сериозни заплахи над съществуването на европейското семейство. Най-болезнената е разколът в самия съюз. Ангела Меркел отдавна изпусна контрола над бежанските потоци към Европа и най-вече към Германия. Предстоящият референдум във Великобритания допълнително отслабва ЕС. Съвсем не на последно място „ястребите“ с врабчови крилца в Европарламента трябва да проумеят, че на международната политическа сцена Русия е незаобиколим фактор и вместо да рипат като истерични болонки срещу нея, трябва да я потърсят като надежден и акоратен партньор, каквато тя отдавна е доказала че е.
Друг път няма. Другият път води към ада…
27.03.2016 г.