Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

    Горко на народ, който се облича с дреха, не изтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, не изцедено от неговата собствена преса.

    Горко на народ, който приветства побойника като герой и смята блестящия завоевател за щедър.

    Горко на народ , който насън презира някоя страст, а наяве й робува.

    Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.

    Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.

    Горко на народ , който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.

    Горко на народ , разделен на части, всяка от които си въобразява , че е народ.