Ако не се получи десноцентристката версия на кабинета, ще се пробва лява, а лелеяната стабилност ще я сервира накрая Движението, което знае да чака

Арман Бабикян, експерт по политически маркетинг и пиар

Правителството на споделената отговорност, както бе широко прокламирано от ГЕРБ, е на път да се превърне в "правителство на несподелената любов". Бойко Борисов се кълнеше, че иска ясно коалиционно споразумение и участие на тези, които ще поемат властта заедно с него. Имаше проблем с Реформаторския блок, защото хората на Касим Дал с основание се притесняваха от поканата към националистите от Бургас. Но и този въпрос лековато отмина, също като изискването на премиерството на Борисов, изискването на двегодишен мандат и други "трикове" от предизборен характер. Един компромис повече или по-малко няма значение, когато става дума за властта. И така, онзи ден се разбра, че патриотичният вариант вече бил приемлив за онези, които обещаваха реформи...

Но, не щеш ли, в четвъртък се случи изненада.



Фронтоваците се оказаха по-гнусливи



и отказаха да участват в изпълнителната власт, а щели да подкрепят само програмата за управление. Ти да видиш?! Как така? И това от хората, които преглътнаха, че скачаха две години срещу Борисов, наричаха бургаския кмет на ГЕРБ с ужасни епитети и току бяха омекнали пред властта, изведнъж се извъртяха и застанаха "в засада" на Борисов. Защото винаги можеш да обвиниш някого, че не си изпълнява програмата, и да се измъкнеш по терлици, но е трудно да го направиш, ако ти самият си сред изпълнителите на тази програма. Защо ли постъпиха така? Може би нямат доверие на Борисов? И накрая какво стана - правителство на малцинството. Защото мераклии за постове вече има само в ГЕРБ и Реформаторския блок. Всички останали "споделят основни приоритети", "имат съвпадения", "харесват 14 от 18 точки" или направо безвъзмездно отдават любовта си "под наем" на бъдещото правителство. Някои пък дават по 300 дни срещу евроатлантически гаранции. Както се казва, в тази редица от "доброжелатели" можем да се наредим и всички ние и да подкрепим от все сърце "аурата на Борисов".

Никой няма да повярва - и съвсем правилно, - че подписването на програмата за управление носи същата тежест и отговорност, както едно коалиционно споразумение. То, дето се вика, като е за програми, се оказа, че има огромни съвпадения в това отношение между ГЕРБ и вижданията на АБВ и БСП, а най-много - ДПС.



Защо Борисов не подпише и с тях?



Нали големият проблем беше, че доскоро са управлявали и затова не искали да ги допускат в управлението?! Ето налице е прекрасна формула - не са в управлението, а подкрепят програмата. По този начин мнозинство да искаш - ГЕРБ може да векува.

Всъщност стана нещо съвсем друго. Реформаторите направиха всички отстъпки и костите на гърба им "взеха да пукат" от привеждане, защото живееха с очакването, че конкурентите за местата във властта са много, а приемаха себе си за незаменим легитимиращ фактор, без който ГЕРБ не може. Грешка. ГЕРБ може и с други, а може и въобще без тях. Накрая само срамът от позата остава. Сега, в така създалата се ситуация, хората на Борисов могат да вдигнат рамене и спокойно да "потърсят стабилност" в широкия вариант с БСП и АБВ. А от сутрин до вечер силиконовият хор на Генерала ще се разхожда по медиите и ще ни чете приказки за немския модел. На всичко отгоре в запас остават гласовете на патриотите и ДПС. Човекът ще каже - аз опитах да направя десноцентристка коалиция, но трябваше да избера стабилността на България. Сладко, нали?

Може би бургазлии разбраха, че ако влязат с лицата си във властта, ще реанимират Сидеров, оставяйки му свободна цялата опозиционна ниша при националистите. Въпреки че е спорно дали при него са българските, или пък руските националисти. И постъпиха умно.



Сигурно ще ги компенсират



с някоя друга тиха агенция, която ще се оглави от неизвестно лице, препоръчано от техните редици.

Съмнително е обаче, че и БСП ще посегне към задалата се съблазън, нищо, че от Брюксел им показват локум на клечка. Това може да се окаже лебедовата им песен. Ако от "Позитано" откажат, АБВ също ще слюноотделя отстрани въпреки топлите лични отношения с Господаря от Банкя.

Остана ни "правителство на малцинството" и мнозина с несподелена любов към властта. Кой ще даде стабилност на тази власт, ако и левият вариант пропадне? Изглежда, това може да стори само ДПС... Те умеят да чакат. И предупредиха ясно, че могат да са във властта, могат и извън нея, но никой да не си прави илюзията да ги изключва като фактор от обществения и политическия живот. Е, мисля, че спокойно можем да кажем на недоразбралите - дотук с илюзиите. Победител на изборите пак е ДПС.

Сигурно "умните и красивите" в момента ругаят наум - или мен, или ситуацията. Но, повярвайте, отговорът на загадката не е в това, че "народът е прост" (чувам това оправдателно обяснение всеки ден). Защото никой не си говори с този "народ". Гнусят се от него. Харесват само себеподобните и съответно им се отвръща със същото. А в края на краищата не сме ли всички от този т.нар. народ? Кой остана да ни е виновен тогава?