Как българската народна песен от ямболския край, пренесена преди 200 години далеч от родината, е запазена за поколенията, без да е изгубила своята автентичност и разнообразие.
На 21.04.2024 г. като част от празниците на община "Тунджа" в с. Генерал Инзово бе открит Приложен учебен център за развитие и съхранение на местни традиции, обичаи и занаяти.
В посетителския център беше подредена документална изложба "Елена Янкова. Пътят на песента". На 11 табла изложбата представя темата за миграцията на българите от Ямболския край към Болград в Бесарабия през призмата на една лична история - историята на народната певица Елена Янкова.
Елена Янкова е родена през 1825 г. в Ямбол. Поради смутовете в Османската империя и преследванията над българското население, родителите на Елена, заедно с много други български семейства, са принудени да напуснат родния край още през 1828 г., когато тя е тригодишна, и да се заселят в Бесарабия. Те се установяват в тамошното село Карапча, където Елена остава до двадесетата си година. В с. Карапча Елена усвоява репертоара на майка си. Това са песни на българите от Източна Тракия. Някои от тия песни и днес могат да се чуят в Ямболско, Сливенско и Котленско. На 20 години Елена се омъжва за Никола Янков и се преселва в Болград, където остава до края на живота си.
Елена Янкова умира през 1901 г. Тя обаче не отнася със себе си своето песенно съкровище. През 1908 нейният син Георги Янков издава в отделна книжка записаните от него 333 народни песни от Елена Янкова под заглавие: Български народни песни от Елена В. Янкова, записал и издал: полковник Г. Янков. Това обаче са словесни текстове, без напеви. Мелодиите на една значителна част от тия песни Елена е предала на дъщеря си Кина Н. Янкова, по мъж Панайот Янева, която заедно с песните наследява и музикалната дарба на своята майка. През 1911 г. по покана на брат си Георги, Кина пристига от Болград в София. „Понеже майка ми беше се поминала (в 1901 г.) – пише Янков – наех се да възпроизведа гласовете на песните чрез сестра си Кина, която освен по-голямата част от майчините ни песни, знае още много други да пее“. С нотиране на мелодиите се заема композиторът Добри Христов, който в продължение на 10 дни записва мелодиите на 215 песни. Тая сбирка е докладвана на заседание на Историко-филологическия клон на Българска академия на науките от 15 март 1912 г. от д-р Иван Шишманов и публикуване в Сборник за народни умотворения и народопис, кн. XXVII от 1913 г. под заглавие „Български народни песни от Бесарабия“.
За реализацията на изложбата са използвани документи от фонда на Васил Янков, внук на певицата, предоставени от Централен държавен архив, както и документи от фондовете на Държавен архив - Ямбол.
Благодарим на община "Тунджа" за реализирането на идеята, на колегите от ЦДА за предоставените дигитални копия на снимки и документи. А изложбата "оживя" с музикалните илюстрации на певците и музикантите от Фолклорен ансамбъл "Тунджа" и ученици от НУФИ - Котел.
Държавен Архив Ямбол
На снимката Светлана Бъчварова - директор на ямболското отделение на институцията