15 българки и една полякиня участват в хор "Булгапея" в Брюксел. Той е основан преди 3 години, през март, а репетициите му се провеждат веднъж седмично в белгийската столица. Певиците от "Булгапея" се качиха на сцената на Голямото хоро в Брюксел тази година. „Много бързо се разчу за нас, защото доколкото знам няма друга такава формация в Белгия, която да пее български фолклор акапелно“, обясни специално за рубриката БГ Свят на БТА основателят на хора Надежда Николова.
Ето какво разказа пред рубриката БГ Свят на БТА диригентът Надежда Николова:
Как създадохте хор „Булгапея“?
Много хубава случайност ни събра преди 3 години. С други българки бяхме на една женска сбирка. Заедно с едното момиче, което е също част от хора, ни помолиха да изпеем нещо заедно. (С това същото момиче ние пеем от близо 40 години. Пеем от деца заедно, от хоровата школа в Ямбол, бяхме заедно и като студентки в Търново. Там направих студентска формация, в която също пеехме. После отидохме в София, а после и в Брюксел.)
На събирането преди 3 години Мария Цветкова (част от организационния екип на Голямото хоро, бел. авт.) каза - вие защо не вземете да направите един хор. Знаете ли колко хора се интересуват от българско пеене, но нито има кой да им покаже, нито има кой да ги събере и да ги организира.
Направихме едно прослушване, появиха се около 10-12 момичета. Започнахме на 21 март преди 3 години. Много бързо се разчу за нас, защото доколкото знам няма такава формация в Белгия, която да пее български фолклор акапелно.
Започнаха участия, покани. Не можехме да наваксаме с репертоар. Пеем - учим - пеем - учим. Тогава дойде и пандемията от КОВИД, който ни затвори, но не ни спря. Правихме репетиции онлайн, за да трупаме материал и репертоар. След това, когато имахме възможност да се съберем заедно, всички на едно място, трябваше да започнем да работим по песните. От половин година възобновихме репетициите на място, в зала. Нещата се случват по хубав начин.
Какви други участия сте имали до този момент?
Пели сме на инициативи на НАТО. Канили са ни в Европейската комисия. На всички български събития. Позволяваме си понякога и да откажем, защото невинаги е възможно да напаснем програмата на всички работещи и пътуващи, така че да изкараме най-доброто. Не искаме да отбиваме номер. На нас ни в важно като излезем и запеем да оставим доброто впечатление.
Различно е да пееш фолклор в родината си и да го пееш навън, и то пред хора, в които има носталгия, които милеят за родното. Това пробуждане на родното ги прави по-добри хора. А нашата идея е, когато правиш някого по-добър, да го направиш със сърцето си, по добър начин наистина.
Какво бихте казали на българите, които са дошли за Голямото хоро и които биха дошли за следващото такова?
Аз съм изключително щастлива, че едно такова нещо наистина се случва. Много добре знам какво е да се организира един такъв голям форум. Хората, които идват тук, явно милеят за българското. Явно им е на сърце и нека да продължават да го правят, защото това ни държи. Държи ни към корена и всички хубави емоции, които се създават по време на самото мероприятие, седмици и месеци наред след това можем да живеем с тях, като един ресурс, който носим на българщината.