Искът е във връзка с изграждането на Регионалното депо за битови отпадъци край Хаджи Димитрово и платени от Община Ямбол суми за рекултивацията на депото на Стралджа
ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Стралджа с ЕИК 000970432, с адрес:гр.Стралджа, ул. "Хемус" №12, представлявана от Кмета А.К. *** с ЕИК 000970496, с адрес: гр.Ямбол, ул."Г.С.Раковски"№7, представлявана от Кмета В.Ц.Р., със съдебен адресат адв. Р. В. ***, офис *, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 342 216 лева (триста четиридесет и две хиляди двеста и шестнадесет лева), дължима на основание чл.39, вр. с чл.4, т.2.1 и чл.38 от Споразумение за партньорство от 06.04.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Стралджа, с посочени данни, да заплати на Община Ямбол, с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 8 120 лева.
ОСЪЖДА Община Стралджа, с посочени данни, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на ЯОС, по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 13 688,64 лева, както и 5 лева - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ищеца - Министерство на околната среда и водите гр. София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението се позовава на следните правни изводи:
Предявени са в евентуално съединяване прекият иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за изпълнение на договорно задължение за заплащане на сумата 342 216лева, а при отхвърлянето му - иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на същата сума.
Ищецът е основал вземането си на сключения с ответника договор - Споразумение за партньорство от 06.04.2015г. Основателно е твърдението на ответника Община Стралджа, че този сключен между ищцовата и ответната община договор, не може да бъде разглеждан изолирано от сключения Договор за безвъзмездна финансова помощ от 17.10.2012г. (ДБФП), с който е предоставена безвъзмездна финансова помощ по Европейска програма от Европейски фонд. С приемането през 2015г. на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се въведе общата правна рамка на национално ниво съгласно чл.174 и чл.175 от ДФЕС в изпълнение на задължението на РБългария по чл.175 от ДФЕС относно предоставените от Европейския съюз публични средства. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по оперативна програма, съгласно закона се дефинира като административен договор, подлежащ на оспорване по реда на АПК, за който институт е налице уредба и с изменението на АПК (ДВ бр.74/20.09.2016г.). Договорите с предмет субсидиране по програми на ЕС, сключени преди приемане на ЗУСЕСИФ и дефинирани като административни, се възприемаха в теорията и съдебната практика като произтичащи от смесен фактически състав на административно-правни елементи и ДБФП, като за тези правоотношения, възникнали преди приемането на ЗУСЕСИФ е налице уредбата по § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Настоящият ДБФП от 2012г., сключен между Община Ямбол и МОСВ е преди приемането на ЗУСЕСИФ. Видно от съдържанието на същия, в това число Общите и Специалните условия към него, бенефициент по договора е само и единствено Община Ямбол. Само и единствено на бенефициента договорът и условията по него възлагат задължения и права, именно бенефициентът получава безвъзмездната помощ по проекта в размера, сроковете и условията по договора (чл.2 от ДБФП); съгласно чл.5, ал.1 именно бенефициентът се задължава да изпълни всички дейности, включени в одобреното за финансиране проектно предложение; съгласно чл.6 от договора на бенефициента става възстановяването на суми по регистрирани нередности и други неправомерно изплатени средства; само бенефициента визира правата и задълженията, регламентирани в Общите и Специалните условия на договора, в т.ч. само по банковата сметка на бенефициента стават плащанията по договора и той осигурява обезпеченията - чл.3, чл.4 и чл.7 от Специалните условия; само бенефициентът прави искане за извършване на плащане - чл.30, ал.1 и чл.34, ал.1 от Общите условия. Безспорно ответникът Община Стралджа не е бенефициент по ДБФП, не е носител на права и задължения и не е адресат на помощта, но е партньор на бенефициента и като такъв е подписала договора, узнавайки и приемайки условията по него, които са обвързващи за партньора. Правната фигура на "Партньор" на бенефициента не е регламентирана от ЗУСЕСИФ, регламентация няма и в Регламент №1083/2006. Правата и задълженията на ответника Община Стралджа произтичат от сключеното с ищеца Споразумение за партньорство от 06.04.2015г., което е многостранна сделка, ненаименован договор (чл.9 ЗЗД). По това споразумение основно задължение на Община Стралджа е да съдейства за изпълнението на дейностите по проект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол - Първа фаза", като организира дейностите по проектиране и извършване на закриване и рекултивация на депо с преустановена експлоатация на Община Стралджа; строителен надзор и рекултивация на депо на Община Стралджа и възлагане на разделно събиране на рециклируеми отпадъци. За изпълнение на това основно задължение, право на ответника Община Стралджа е да получи полагащата й се част от средствата за дейностите, които възлага по ЗОП, съгласно бюджета на проекта и в рамките на одобрените и верифицирани разходи от Управляващия орган по ДБФП. За извършените разходи по тези дейности, които не получат верификация от страна на УО, задължение на Община Стралджа като партньор е да останат за негова сметка, съгласно чл.4,т.2.1 и чл.38 от Споразумението за партньорство. При анализа на договорното съдържание на сключеното между страните Споразумение за партньорство и на ДБФП от 2012г. (подписано от ответника) , в т.ч. Общи и Специални условия на последния, изводът е, че предоставянето на безвъзмездната финансова помощ по проекта - под формата на авансово плащане, междинни плащания и окончателно плащане, е обусловено от верифициране на разходите от страна на Управляващия орган - Глава VI и VII от Общите условия на ДБФП и чл.4, т.2.1 и чл.38 от Споразумението за партньорство. Съгласно уредбата на чл.9, ал.2 и чл.10, ал.3 от Общите условия на ДБФП, извършените от бенефициента Община Ямбол разходи, които не са включени в бюджета на проекта, остават за негова сметка, а разходите, които са изплатени от безвъзмездната помощ, но не са сертифицирани/верифицирани, подлежат на възстановяване от бенефициента, като подробната уредба на това задължение за възстановяване от бенефициента е в Глава XII "Отговорности" от Общите условия на ДБФП, чл.68-чл.73 от Общите условия. Съгласно чл.68, ал.2 от Общите условия, бенефициентът е задължен да възстанови на договарящия орган сумата по предоставеното авансово плащане, когато се установи, че предоставените средства не се разходват за извършване на плащания по проекта или се използват за финансиране на недопустими разходи. Към тази уредба на Глава XII "Отговорности" от Общите условия на ДБФП на задължението на бенефициента за възстановяване на средства от безвъзмездната финансова помощ, препраща чл.39 от сключеното между страните Споразумение за партньорство, която договорна клауза, анализирана с оглед поетите задължения по чл.4,т.2.1 и чл.38 от Споразумението дават основание на съда да приеме, че е налице поето от Община Стралджа задължение като партньор по Споразумението от 06.04.2015г. - за връщане на получените средства, които не са били верифицирани.
Изследвайки изпълнението на това договорно задължение на ответната община за процесната сума от 342 216лв., по делото е безспорно установено плащането на сумата от страна на Община Ямбол в полза на Община Стралджа. Плащането, респ. получаването на сумата е доказано като част от общото плащане на сумата 2 003 221,13лв. и на сумата 103 222,17лв., които суми Община Стралджа е получила по проекта на ДБФП. Тази сума в размер на 342 216лв. не е получила верифициране от страна на УО по ОПОС и не е платена в полза на бенефициента Община Ямбол по ДБФП, а Община Ямбол е престирала сумата в полза на Община Стралджа като част от заема по ДДС-6 и я е възстановила от собствените си средствата - факти, които не се оспорват от ответника и са установени с представените по делото писмени доказателства и със заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира изцяло. Ищецът е доказал по безспорен начин и осъществяването на условието -основанието, на което е възникнало задължението на Община Стралджа за връщане на получената сума от 342 216лева - неверифициране на сумата като част от общо верифицираните за Община Стралджа разходи по проекта. С издаденото от УО - главния директор на ОПОС писмо изх. № 08-00-248/06.02.2017г., с което е извършена верификация на искането за средства за окончателно плащане по проекта по ДБФП от 2012г., сумата от 342 216 лева по Договор №507/11.06.2015г. на Община Стралджа е част от неверифицираните по проекта разходи, тъй като надвишава планираните разходи в перо 3.1.36. Безспорно това писмо на УО на ОПОС е административен акт, постановен по реда на чл.62 ЗУСЕСИФ, с който е упражнено правомощието на административния орган да верифицира разходите, като извърши и дължимата проверка на документите, представени към искането за плащане (както и проверки на място, когато това е приложимо), съответно да откаже тяхното верифициране, ако не са налице законовите предпоставки за тяхната допустимост по чл.57 и чл.58 ЗУСЕСИФ. Не се спори, че това писмо на УО не е обжалвано и е влязло в сила, а възражението на ответника, че това писмо е нищожен административен акт, съдът намира за неоснователно:
Извършвайки косвения съдебен контрол по чл.17,ал.2 ГПК на обсъждания адм.акт с оглед оплакването на Община Стралджа за нищожност, съдът съобразява, че АПК (чл.97, ал.1, чл.128, ал.1, т.1, чл.149, ал.5, чл.155, ал.2, чл.168,ал.2 АПК) използва понятието "нищожност", но не го дефинира. Дефиницията за нищожност на адм.акт, като една от формите на недействителност, е изведена в доктрината и в юриспруденцията. За да бъде нищожен, административният акт следва да бъде засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие - приема се, че нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма и при толкова съществено нарушение на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде изведен въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая не е налице нито един от сочените пороци - основание за нищожност на обсъжданото писмо на УО на ОПОС. Писмото е издадено от компетентния за това орган съгласно чл.9 ЗУСЕСИФ, в предвидената от закона писмена форма и при наличие на предпоставките на чл.62, вр. чл.67 и чл.68 от ЗУСЕСИФ. Фактът, че обсъжданото писмо преурежда въпросите по обезсиленото писмо на същия орган от 15.06.2016г. не е основание за неговата нищожност, тъй €като няма пречка въпроси, предмет на отменен или обезсилен административен акт да бъдат уредени по идентичен начин с нов административен акт.
С оглед горното, ищецът е доказал плащането на процесната сума и неверифицирането на сумата с административен акт на УО на ОПОС. С доказването на тези факти, ищецът е изпълнил доказателствената тежест за установяване възникването на задължението на ответника по чл.39, вр. чл.38 и чл.4, т.2.1 от Споразумението за партньорство за връщане на сумата. В тежест на ответника е да докаже изпълнението на това свое задължение, но ответникът не твърди, че е изпълнил задължението си и не го доказва. Възражението на ответната страна е, че ищецът е отговорен за неверифициране на исковата сума, тъй като едностранно и без да уведоми партньорите по процесното споразумение, е предприел действия по промяна на бюджета по проекта на ДБФП. Това възражение на ответната община се квалифицира като правоизключващо възражение по чл.83, ал.1 ЗЗД, вр. чл.25, ал.1 ЗЗД, при което отговорността на кредитора за неоказано съдействие на длъжника да изпълни задълженията си по договора и за недобросъвестно поведение, изразило се в недобросъвестно създадени пречки за осъществяване на условието по договора- верифициране на исковата сума, е основание за намаляване или освобождаване на длъжника от отговорност.
Възражението е неоснователно. Безспорно по делото е установено с представените от ищеца писмени доказателства и със заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че с изпратеното на УО по ОПОС писмо от 25.09.2015г. "Уведомление за промяна на бюджета - Приложение 2Б", бенефициентът по ДБФП Община Ямбол е поискал промяна на бюджета по ДБФП от 2012г., при което е извършено прехвърляне на средства и средствата за Община Стралджа от 4 651 752,21 лева с ДДС са намалени на 3 860 376 лева с ДДС. От тези средства разходите за Община Стралджа по бюджетно перо 3.1.32 - Разходи за изграждане/култивация на обект депо Стралджа от 4 141 592,92лв. с ДДС са намалени на 3 422 160 лева с ДДС, а по перо 3.1.36 - непредвидени разходи до 10% - от 414 159,29лв. с ДДС са намалени в размер на 342 216 лева с ДДС. Не се твърди и не се установява по делото за тази поискана от бенефициента Община Ямбол промяна в бюджета на ДБФП да е бил уведомен партньорът Община Стралджа, но това неуведомяване според съда не съставлява недобросъвестно поведение, което е попречило за верифициране на исковата сума (чл.25, ал.1 ЗЗД), нито касае обстоятелства, за които кредиторът е отговорен по смисъла на чл.83 ЗЗД, тъй като със заключението на вещото лице по делото е установено, че и преди обсъжданото изменение на бюджета, актуалният бюджет по проекта, приет и одобрен с Допълнителното споразумение №2 към ДБФП, разходите за депото на Община Стралджа също са били разпределени по бюджетни пера. В перо 3.1.32 - Разходи за изграждане/реконструкция на обект депо Стралджа заложените средства са били 4 141 592,92 лева, а в перо 3.1.36 са заложени непредвидени разходи - 414 159,29 лева с ДДС. Самият ответник Община Стралджа е представил по делото сключеното Допълнително споразумение №2 към ДБФП, което е подписано от Община Стралджа в качеството й на партньор и няма съмнение, че общината е знаела какъв е определения й с бюджета по пера разход за депото в гр.Стралджа. В сключения от Община Стралджа договор за обществена поръчка с Консорциум "Мараш 2015" обаче средства не са били заложени и не са били предвидени от общината по перо 3.1.36 - непредвидени разходи. Това е и основанието за неверифициране на сумата от 342 216 лева, която е намалената по обсъжданото перо 3.1.36, тъй като със същата са надвишени планираните в бюджетно перо 3.1.36 разходи и същите са недопустими за финансиране по проекта на ДБФП. Или не поведението на ищеца по извършената промяна на бюджета, а действията на Община Стралджа по сключването на договора за обществена поръчка № 507/11.06.2015г., които и преди изменението на бюджета са в отклонение на заложените разходи по пера - без залагане на 10 процента непредвидени разходи, е причината за неосъществяване на условието за получаване на исковата сума от 342 216 лева - верифицирането й от страна от УО на ОПОС. Не е налице основанието на чл.83, ал.1, вр. чл.25, ал.1 изр.2 ЗЗД за освобождаване на ответника Община Стралджа от отговорност. И тъй като ответникът не твърди и не доказва изпълнение на задължението за връщане на исковата сума на ищеца, прекият иск за заплащане на сумата от 342 216 лева, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, ведно с присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба - 03.04.2020г.
При уважаване на прекия иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен като главен, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените пред първата инстанция разноски в размер на общо 8 120 лева, от която обща сума на разноските 200лв. са разноски за вещо лице и 7 920лв. - изплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като същото, с оглед цената на иска е в предвидения от Наредба №1/2004 на ВАдвС минимален размер, съгласно действащата към сключването на договора с адв.В. редакция на наредбата.
Тъй като вземането на ищеца е публичноправно и за същото не е внесена ДТ съгласно чл.84, ал.1, т.3 ГПК, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ЯОС ДТ върху цената на уважения иск в размер на 13 688,64 лева.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Стралджа с ЕИК 000970432, с адрес:гр.Стралджа, ул. "Хемус" №12, представлявана от Кмета А.К. *** с ЕИК 000970496, с адрес: гр.Ямбол, ул."Г.С.Раковски"№7, представлявана от Кмета В.Ц.Р., със съдебен адресат адв. Р. В. ***, офис *, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 342 216 лева (триста четиридесет и две хиляди двеста и шестнадесет лева), дължима на основание чл.39, вр. с чл.4, т.2.1 и чл.38 от Споразумение за партньорство от 06.04.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Стралджа, с посочени данни, да заплати на Община Ямбол, с посочени данни, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на сумата 8 120 лева.
ОСЪЖДА Община Стралджа, с посочени данни, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на ЯОС, по бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 13 688,64 лева, както и 5 лева - ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ищеца - Министерство на околната среда и водите гр. София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
file:///C:/Users/Lenovo/Desktop/act_2021_1_15.%20(2).html