След дългата, твърде дълга модернизация , за която бяха вложени 5 млн. лева, Безистена вече втора седмица е с отворени врати. През тия дни бе доста оживено из залите му, и имаше хора от всички възрасти, та дори и ученици. Ако някой се чуди защо аз се чудя, да попита учениците какво знаят за миналото на Ямбол. За Безистена включително.
Една от най-важните работи занапред е, чрез Безистена да се разбуди културно-историческото любопитство на ямболлии. И на младите, и на не толкова младите. Градът ни е време да вдигне поглед към духовното. Насъщният е нужен, може би и автомобилът, но само това не стига.
Какво предлага новият Безистен? Голямата му зала, тази която посреща посетителите, дава хубав „отскок” . Тя е, съчетание, микс, между поредица от срещи с някогашния Ямбол, чрез мултимедийните апарати, в чиято продукция водещи са фотосите. Те пък са с отлично качество. което при днешното равнище на компютърната техника , а и не само на нея, се постига много по-лесно. И все пак не е работа за всеки…
Историческият текст, вървящ с фотосите, надали би могъл да има претенции за нещо особено като фактология и тълкувание, но при подобен род експозиции това не е и особено нужно. Стига да няма покъртителни глупости – на първо четене в Безистена сякаш такива липсват, за разлика от прясната „История на Ямбол”.
Фотосите,чрез които влизаме в различни епохи от ямболското битие, могат да ни изстрелят около оня мътно бунтовен площад „Кобург”, край тоя същия Безистен, на който младите местни анархисти потъват в кръв. Пак около тоя Безистен, само че вече превърнат в модерни Хали, това е през 1926 г., три лета след трагедията с хората на Шейтанов, можем да видим ямболци в далеч по-спокойни времена.
Разделите за Възрожденския Ямбол, за Градската градина и хълма Боровец, за училищата, са неизбежни. Има ги и периодите на Войните – Първата, Втората , Отечествената – все по-странно, неправдоподобно е , как само за около 30 години България е преживяла драмите на три войни.
Има отрязъци от историята на един народ, които са сякаш повече от век.
Думата бе обаче за голямата експозиция. Тя, освен апаратите, пращащи ни в калейдоскопа на Някога, има много силен художествен акцент. Ако е акцент, а не ядрото на тази част от Безистена. Защото тук са разположени паната, закупени навремето от ред институции, от Първата национална изложба на приложно-декоративните изкуства. На нея домакин е Ямбол – събитие, което е било удар в десетката. През пролетта имаше експозиция на част от тези творби , сега те излизат и извън Художествената галерия.
Безистена сякаш е създаден за тях. Разбира се, вярно е и обратното – те са сякаш създадени за сграда като тази. Огромните като размер текстилни творби , разположени много прецизно , придават огромна свежест на Безистена в тия първи дни от неговото ново битие. Майсторите на паното като Здравко Мавродиев, Елисавета Иконописова, Владимир Овчаров, заслужават това и ново, и внушително пространство. А този основен етаж, да го наречем и горен етаж, на Безистена, има много простор, дава на погледа да се разгърне – именно тази сцена е изключително добра за крупните пана. Дори когато те са лирични, деликатни, навързани сякаш с камерна музика, или със саксофон, който ще свири само за вас, само за теб.
До паната, както и в средата на този централен пасаж, има не малко скулптури, както и малки творби от дърворезба. При скулптурите присъства и ямболският майстор Иван Колев, при майсторите на дървото е Трифон Леров.
Няма да направим грешка , ако фиксираме, че по същество в този централен етаж, в тия първи дни на новия Безистен, имаме една голяма, хубава изложба. На различни творби от изобразителното изкуство, в различни жанрове.
Малката стъклена сцена – подиум, пък ще приютява музикантите – прекалено малка е сякаш. Щ о се отнася до стъклото, то явно е било любимият материал на авторите на проекта за Безистена. Защо те са пренебрегнали напълно дървото е въпрос на догадки, но са залитнали повечко по „модернистичното”. Връх на това залитане е балконът на централния етаж,чийто под е изцяло от „стъкло”. И не е ясна ролята му. Вероятно да гъделичка тийнейджърите, искащи да е „яко”. Ако идеята е такава, май някои считат тийнейджърите за дебили….
Помни се, а който не помни, може да прочете в ямболския вестник „Народен другар”, сетне „Факт” и чак след това „Тракиец”, и вече не орган на Окръжния комитет на компартията, а на община Ямбол, дискусията за бъдещето на Безистена. Имаше едно лоби начело с Николай Султанов и Трифон Леров, което поддържаше тезата за превръщането на някогашния Покрит пазар, каквото е езиковото значение на Безистена, в концертна зала. Или в нещо по-мащабно, нещо като културен център. Маестро Султанов акцентираше на страхотната акустика, притежавана от Безистена. И все се говореше за закупуването на орган.
Другата група, в нея изпъкваше Любомир Котев, настояваше Безистена да не променя първоначалното си предназначение – да бъде, да остане Пазар. Продължилият повече от година съдебен спор между областния управител Минчо Спасов и кметицата Николина Хаджигеоргиева, неочаквано сложи точка на всякакви спорове. Сложи точка, защото тогава търговците развъртаха големи пари, и никой нямаше търпение да чака края на съдебната разпра.
И когато все пак Безистена бе отново отворен, никой от солидните търговци вече нямаше желание да върти там бизнеса си. И начена дългата агония на тъй оживената винаги сграда, веднъж приковала очите на ямболци с превръщането й в модерни Хали от кмета Стоян Митев през 1926 г., и втори път със закриването им, и пълната Реконструкция на сградата, върнала на Безистена доста от някогашното достолепие.
Историците твърдят, че в такива Покрити пазари, Безистени, каквито на Балканския полуостров има още в Солун, Сараево и Одрин, се търгувало с платове с и какви ли не други стоки, но не и с месо и риба.
А в ямболския Безистен, направен на Хали от кмета Стоян Митев, месото и рибата държали здраво мястото си. И ченгелите за месото, разбира се. Това било революция в Ямбол, на центъра на Ямбол, тъй като ориенталщината се била разгърнала там и ченгелите с месото висели на жегата пред Безистена.
Това, което се постигна след Новата реконструкция на Безистена, бе предизвестено – там се търсеше силен историко-културен дух. И такъв патос. Патос, навързан изцяло с миналото на Ямбол. За първия етаж писах в миналия брой на „Неделник”, като го определих повече като много хубава реплика на Художествена галерия. С елементи на историческа експозиция.
Явно някои се засегнаха. Уви, тук, в града ни, управляващите политици и културтрегери имат същия рефлекс, какъвто имаше във времето на компартията – никой няма да разсъждава дали сме гениални. Сме – точка.
Бързам този път да ги успокоя – направеното чрез Реконструкцията на Безистена е хубаво. Не се наемам да го дефинирам като гениално, това ще го каже Времето, но е хубаво. Старите Исторически музеи се превърнаха премного в Пантеони. Поетът Константин Павлов бе написал още при соца:” Пантеонът се нуждае от проветряване”. В стария тип Исторически музеи влизат все по-малко хора, сред които децата и тийнейджърите се броят на пръсти. Ако не е някой по-надъхан учител, учениците могат и да се дипломират, без да са стъпили в Музей.
Тук някои може да почнат ахкането как едно време НИЕ…
НИЕ също влизахме в Музеите само под строй, да не се правим на откърмени с префинена култура. Толкова ни бе ходенето и в Художествените галерии. Амнезията е удобна, ала не е нито почтена, нито признак на интелигентност, щом искаме да пренапишем биографиите си. Макар в моето гимназиално време, Галерията да бе нова, не се избивахме да сме пред картините .
И гледането на картини, и навлизането в историята, не е работа за всеки. Всеки град в Европа обаче отделя средства да има култура. Не върви да показваш само Завода за смет или фабрика за маргарин, или за автомобилни кабели.
Културата пък не става на пусто място, и от днес за утре. И без да имаме огромни илюзии, тя трябва да „вербува”, да търси, дори отчаяно, нови поклонници. Нови фенове.
В този смисъл Реконструираният Безистен е добър удар. В долния етаж имаме огромни пластове История, както и етнография, тъй като е отделено място и за Кукерландия, и за бита в града ни през първите десетилетия на 20 век. Мултимедийните продукти в долния етаж на Безистена понякога са по-скоро комични, отколкото поразяващи с прогреса на компютрите. Поне на мен ми дойде в повече появата на Индже войвода в компютърен вариант. Страшният хайдутин, според някои историци просто разбойник, от време на време се накланяше като болен от Паркинсон. Или като пийнал повечко бабаит. Почти същата е „изявата” на най-дълголетния кмет в историята на Ямбол – Стоян Митев. Аз формата на разказа е неуместна, а въпреки че почти две десетилетия Митев е бил начело на голям град като нашия, така и не се намериха повечко негови снимки, та пак се върви само с две-три. Добре че тоя, който е подготвял разказа, си е дал сметка, че строежът на Минералната баня е против волята на Митев. И в основната си част е изграден, когато той е вече бламиран, и съответно не е кмет – 1934-1937 г.
Тези не особено прецизни мултимедийни портрети, не значи, че подземният етаж на Безистена не е направен добре. Напротив – той дава познание за различни епохи, и различни страни от историята и културата на Ямбол. Много и качествени снимки въвеждат в аналите на Офицерския клуб, на Земеделска банка, на читалище „Съгласие”. Може обаче да тръгнете в тая дълга и любопитна историческа екскурзия и от древните, обитавали земята край река Тунджа. Или не особено далеч от нея. В отделни помещения, които може условно да наречем боксове, виждате монетите, находките на кости , глина и скъпоценности от благородни метали. Има и зала с икони от неизвестни автори, творени през първата половина на 19 век.
И ако горе, на етажа, който посреща гостите на Безистена, имаме синкретизъм на изкуствата,а пътуването в миналото на града ни е по-камерно, по-приглушено, то на долния етаж царството е на стария, преживелия много страдания и възторг Ямбол. Жалко, че нито от началото, нито от 20-те и 30-те години на 19 век, няма никакви документални кино кадри.
Има запазена в Държавен архив-Ямбол кинолента от събарянето с багери на сградите в центъра на Ямбол. Няма никакъв звук, нещо не е наред с апаратурата, и оригиналната лента се налага да е беззвучна, да е няма. Потресаващо е това изчезване на стария Ямбол!
Новият, Реконструираният Безистен, привлече стотици, може би и хиляди, ямболци откакто отвори врати. Същото бе и в първите дни от отварянето на „Кауфланд” и „Технополис” обаче, така че хорският наплив не означава привързаност към културата.
Но виждам и хора, които с голям интерес пристъпват в завърналата се емблематична сграда, някои после дълго се вглеждат в ретро фотосите, слушат думите на големите личности, без които ямболската история ще е постна. Те вероятно не знаят кой знае колко за историята на града ни. Като се прибират в домовете си, или през някой почивен ден, ще се върнат пак там, към НЯКОГА. Чрез спомена на бабата и дядото, чрез книги за ставалото край Тунджа през вековете.
Това е и най-важният, големият смисъл от милионите, вложени в Реконструкцията на Безистена. Надали сградата ще бъде обявена за паметник на ЮНЕСКО, но дори и с повечко хиперболи и с по-малко наука, трябва да се представя Ямбол като уникален град
Няма да е вярно, но и голяма част от другите градове в Европа не притежават кой знае какви архитектурни паметници. Само че пищно и постоянно ги рекламират. За Безистена трябва също да има от тези „екстри”, защото ямболският възторг ще премине, и сградата ще почне да пустее.
Борислав Ненов
пълният текст въм вестник Неделник, който излезе в четвъртък