Народно читалище „Зора-1945” представи романа „Бежанци” и Весела Ляхова
В арт салона на Народно читалище „Зора-1945” се състоя представяне на романа на Весела Ляхова „Бежанци ”, разказващ за премълчаваните и подминавани събития в Егейска Македония през 40-те години на миналия век и за последната вълна български бежанци. Георги Русев, експерт културно-масова дейност на читалището, представи писателката и нейния роман на публиката, в която присъстваха и потомци на бежанци. Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик. Завършила е „Българска филология” в Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1985 г. Живее и работи в София. От 1980 г. публикува разкази в централния печат. Ляхова е рауреат на литературния конкурс "Цветан Зангов" през 1987 г. Автор на сборника с новели "До слънцето" (1993 г.) и на монографичната биография изследване "Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов" (2001 г.). „Бежанци” е първият й роман, плод на дългогодишен труд, издирвания и исторически проучвания. Той напомня на най-добрите образци на българския исторически роман – тетралогията „Железният светилник”, „Преспанските камбани”, „Илинден” и „Гласовете ви чувам”.на Димитър Талев и романа „Тютюн” на Димитър Димов, а Весела Ляхова продължава добрата традиция на писателки като Вера Мутафчиева, Фани Попова-Мутафова и Яна Язова. В „Бежанци” тя е обхванала историческия период от 1940 до 1946 година, време, наситено с много събития и превратности в Егейска Македония– войната между Италия и Гърция, предаването на Македония от Германия на България и българската „окупация” на областта, Драмското въстание от 1941 година, прелома във войната, връщането на областта на Гърция, обезбългаряването й и тъжната съдба на бежанците в комунистическа България. Особено ценно е описанието на Драмското въстание от 29-30 септември 1941 година, почти неизвестно събитие в нашата историография. Публикациите по темата се броят на пръстите на едната ръка. Особено ценен в това отношение е трудът на покойния наш съгражданин проф. Георги Даскалов – „Драмското въстание 1941“, издаден през 1992 година. Срещата с Весела Ляхова продължи час и половина. Писателката изтъкна, че е потомка на бежанци от Егейска Македония и е работила 12 години над романа. Всички герои в „Бежанци” са реално съществуващи хора, а не фикция, дори имената им са запазени. Весела Ляхова говори за Драмското въстание, за българската власт в региона от 1941 до 1944 г., за последната бежанска вълна от Егейска Македония, за насилствената македонизация на българите от комунистите в България по директива на Сталин и Коминтерна.
Празници на младата българска литература „Време за четене”
Народно читалище „Зора-1945” представи романа „Бежанци” и Весела Ляхова
В арт салона на Народно читалище „Зора-1945” се състоя представяне на романа на Весела Ляхова „Бежанци ”, разказващ за премълчаваните и подминавани събития в Егейска Македония през 40-те години на миналия век и за последната вълна български бежанци. Георги Русев, експерт културно-масова дейност на читалището, представи писателката и нейния роман на публиката, в която присъстваха и потомци на бежанци. Весела Ляхова е родена в гр. Пазарджик. Завършила е „Българска филология” в Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 1985 г. Живее и работи в София. От 1980 г. публикува разкази в централния печат. Ляхова е рауреат на литературния конкурс "Цветан Зангов" през 1987 г. Автор на сборника с новели "До слънцето" (1993 г.) и на монографичната биография изследване "Живот мисия. Книга за ïðîô. ä-ð Öåêî Òîðáîâ" (2001 ã.). „Áåæàíöè”å ïúðâèÿò é ðîìàí, ïëîä íà äúëãîãîäèøåí òðóä, èçäèðâàíèÿ è èñòîðè÷åñêè ïðîó÷âàíèÿ. Òîé íàïîìíÿ íà íàé-äîáðèòå îáðàçöè íà áúëãàðñêèÿ èñòîðè÷åñêè ðîìàí – òåòðàëîãèÿòà „Æåëåçíèÿò ñâåòèëíèê”, „Ïðåñïàíñêèòå êàìáàíè”, „Èëèíäåí” è „Ãëàñîâåòå âè ÷óâàì”.íà Äèìèòúð Òàëåâ è ðîìàíà „Òþòþí” íà Äèìèòúð Äèìîâ, à Âåñåëà Ëÿõîâà ïðîäúëæàâà äîáðàòà òðàäèöèÿ íà ïèñàòåëêè êàòî Âåðà Ìóòàô÷èåâà, Ôàíè Ïîïîâà-Ìóòàôîâà è ßíà ßçîâà.  „Áåæàíöè” òÿ å îáõâàíàëà èñòîðè÷åñêèÿ ïåðèîä îò 1940 äî 1946 ãîäèíà, âðåìå, íàñèòåíî ñ ìíîãî ñúáèòèÿ è ïðåâðàòíîñòè â Åãåéñêà Ìàêåäîíèÿ– âîéíàòà ìåæäó Èòàëèÿ è Ãúðöèÿ, ïðåäàâàíåòî íà Ìàêåäîíèÿ îò Ãåðìàíèÿ íà Áúëãàðèÿ è áúëãàðñêàòà „îêóïàöèÿ” íà îáëàñòòà, Äðàìñêîòî âúñòàíèå îò 1941 ãîäèíà, ïðåëîìà âúâ âîéíàòà, âðúùàíåòî íà îáëàñòòà íà Ãúðöèÿ, îáåçáúëãàðÿâàíåòî é è òúæíàòà ñúäáà íà áåæàíöèòå â êîìóíèñòè÷åñêà Áúëãàðèÿ. Îñîáåíî öåííî å îïèñàíèåòî íà Äðàìñêîòî âúñòàíèå îò 29-30 ñåïòåìâðè 1941 ãîäèíà, ïî÷òè íåèçâåñòíî ñúáèòèå â íàøàòà èñòîðèîãðàôèÿ. Ïóáëèêàöèèòå ïî òåìàòà ñå áðîÿò íà ïðúñòèòå íà åäíàòà ðúêà. Îñîáåíî öåíåí â òîâà îòíîøåíèå å òðóäúò íà ïîêîéíèÿ íàø ñúãðàæäàíèí ïðîô. Ãåîðãè Äàñêàëîâ – „Äðàìñêîòî âúñòàíèå 1941“, èçäàäåí ïðåç 1992 ãîäèíà. Ñðåùàòà ñ Âåñåëà Ëÿõîâà ïðîäúëæè ÷àñ è ïîëîâèíà. Ïèñàòåëêàòà èçòúêíà, ÷å å ïîòîìêà íà áåæàíöè îò Åãåéñêà Ìàêåäîíèÿ è å ðàáîòèëà 12 ãîäèíè íàä ðîìàíà. Âñè÷êè ãåðîè â „Áåæàíöè” ñà ðåàëíî ñúùåñòâóâàùè õîðà, à íå ôèêöèÿ, äîðè èìåíàòà èì ñà çàïàçåíè. Âåñåëà Ëÿõîâà ãîâîðè çà Äðàìñêîòî âúñòàíèå, çà áúëãàðñêàòà âëàñò â ðåãèîíà îò 1941 äî 1944 ã., çà ïîñëåäíàòà áåæàíñêà âúëíà îò Åãåéñêà Ìàêåäîíèÿ, çà íàñèëñòâåíàòà ìàêåäîíèçàöèÿ íà áúëãàðèòå îò êîìóíèñòèòå â Áúëãàðèÿ ïî äèðåêòèâà íà Ñòàëèí è Êîìèíòåðíà.
