137 години от Бояджишкия бунт Featured
Понеделник, 20 Май 2013 15:31В многовековната история на българския народ има много дати, които ние добре помним. Има дати, които са запечатали гордост и слава. Има дати изпълнени с мъка и покруса. Такава дата е 17 май 1876 година. Преди 137 години в село Бояджик зверски загиват стотици българи-мъже, жени, деца.
И тази година, в памет на геройски загиналите, пред паметника на „Априлец” цветя и венци поднесоха Георги Георгиев - кмет на община „Тунджа”, Нели Кадиева - заместник областен управител на област Ямбол, Кирчо Карагьозов - председател на Общински съвет „Тунджа”, кметството, училището, читалището, целодневна детска градина, клуб на пенсионера , жители и гости на селото.
В програмата участваха смесен хор от самодейци при читалището, които изпълниха патриотични песни, бяха прочетени стихове от Ставри Ставрев от град Варна, който ги е посветил на своя прадядо Минчу Гьоргев, роден в с. Бояджик през 1864, прокуден от събитията в село Бояджик. Представена бе историческа справка за Бояджишкото клане , известно още като „кървавото хоро”. Кървавато хоро е кулминацията на Бояджишката буна, всичко е опожарено, разрушено, разграбено. Тогава са излезли думите „Бояджишката яма никъде я няма.
В своето слово Елена Маджарова – кмет на селото каза: „Нашето село има нещастието да бъде сред ограбените, изгорените и до корен унищожени села, но заедно с това завоюва правото завинаги да бъде вписано в героичната летопис на селата- герои. Жители на Бояджик, не забравяйте и помнете ! Гордейте се, че сте потомци на смели, горди и свободолюбиви хора!
Слово произнесе и кметът на община „Тунджа” Георги Георгиев. Той подчерта: „Село Бояджик остава в многотомната история на България като селище-мъченик и само по себе си – паметник на кървавите събития. Гордост за вас, уважаеми потомци, е че село Бояджик е единственото село от втори сливенски революционен окръг, което вдига въстание през 1876 година. Въстанието в Бояджик пламнало и огънят му осветил тъмнината на петвековното робство. Бояджичани достойно защитили българското си достойнство и корен. Сравнението на подвига, сътворен от дедите ви, го нарежда до саможертвата на онези, които изтляха в огъня, възпламенил мечтата за свобода и родолюбие.”
Да бъде светла паметта на загиналите за свободата!