Навършиха се 141 години от бунта в село Бояджик, община „Тунджа”, където зверски загиват стотици българи – мъже, жени, деца, много свещеници. Бояджишкият бунт е едно от най-драматичните събития в българската история.
Кървавото хоро е кулминацията на Бояджишката буна. Всичко е опожарено, разрушено, разграбено. По впечатления на чужди дипломати "никой, който не е видял лично последствията от изгореното село, не може да си представи колко страшно бедствие го е сполетяло."
И тази година, на 16 май да отдадат почит към паметта на загиналите, пред паметника в центъра на селото, издигнат в памет на голямото Бояджишко клане през 1876 г.,  се събраха жители и гости от цялата община.
Участие в поклонението пред подвига и жертвата на загиналите, взеха кметът на община „Тунджа” Георги Георгиев, заместник – кметовете Станчо Ставрев и Георги Чалъков, председателят на Общинския съвет „Тунджа” Георги Георгиев, общински съветници, представители на културни и образователни институции, общественици.
С патриотични песни, изпълнени от фолклорната певческа група при Народно читалище „Джон Атанасов – 1928“ и тържествен рецитал „Поклон, герои“, в изпълнение на ученици от осми клас на основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, бяха почетени подвигът и саможертвата на бояджичани.
„Сто четиридесет и една години ни делят от жестокото Кърваво хоро, но споменът за него е жив и неподвластен на времето. Днес е ден за почит към загиналите в Бояджишкия бунт, но и ден, в който да си припомним, че има  много страници в българската история, които не може и не трябва да бъдат забравени, защото са написани с пролятата за свободата ни кръв. Тези страници са свидетелство за саможертвата на безсмъртните герои, горят с пламъците на опожарените села, обагрени са с кръвта на невинните  и носят зловещата тишина на обезлюдените села” каза в словото си кметът на община „Тунджа” Георги Георгиев.
В края на поклонението, гости и жители на селото поднесоха венци и цветя пред паметника на загиналите.