Полето ухае на билки, юнско пъстроцветие контрастира с жълтото житено море, весели облаци плуват в небето… И е хубаво, и е красиво по пътя към Даржевица! Представителите на антифашистки организации от Стралджа, Ямбол, Карнобат, Поляна, Първенец, Недялско, Калчево чинно стискат в ръце  букети рози и маргарити, запяват „Хей, поле широко!”  спонтанно. И вървят към паметника на геройски загиналите с памет, която за пореден път  е на изпитание.
    Мария Толева, председател на ОбС на БСП и зам.кмет на община Стралджа, прочете вълнуващо слово за събитията, разиграли се на това легендарно място преди 71 години. „Събираме се тук, за да рецитираме стихове, да запеем любими песни, да разкажем ,това което знаем, да сведем глави пред подвига на Георги Калчев /Ламята/, Костадин Дойчев/Васката/ и Христо Брънков/Майстора/”, каза тя. Присъстващите, между които кметът на община Стралджа Митко Андонов и неговите заместници Иван Георгиев и Иван Иванов, председателите на клубове на БАС от Карнобат, Ямбол и Стралджа, изслушаха мълчаливо, със сведени глави разказът за силата на една идея, за вярата в светлото утре, за обичта към свободна България и подвиг, който пари съзнанието, учи, вдъхновява.
   На 30 юни 1944г. тримата младежи са предадени и полицията ги обкръжава. След неравен бой Христо Брънков е убит,  Георги Калчев, за да не попадне жив в ръцете на врага, се самоубива, а смъртно ранения Костадин Дойчев е откаран в Недялско където, верен на партизанската клетва,  сам разбива главата си в стената на участъка. „Ако бяха живи днес край нас, какво ли биха ни попитали тези български герои?”, продължава Мария Толева.”Победихте ли? Построихте ли живота по-хубав от песен? Щастливи ли са децата и внуците , които ние не можахме да родим?..” Да, смелите млади мъже със сигурност са си представяли живота днес светъл и добър, а хората-усмихнати и щастливи. Ние сме тези, които трябва да  разказваме за подвига им, да не забравяме мечтите им, да съхраняваме мира. Безсмъртието е урок! И всяко поколение трябва добре да го научи. Героичният подвиг задължава да помним , за да имаме вяра и бъдеще!
    В тишината  над Даржевица се чуват въздишките на възрастните хора, някой от които могат много да разказват за годините от преди 7 десетилетия. Слънцето изгарящо напича, но мъжете стоят чинно пред паметника с шапки долу, жените поставят цветята , погалват снимките на геройски загиналите момчета. Поднасяйки венец на признателност г-н Андонов остава мирно пред паметника. След него пред реликвата зеленеят венците на всяка от групите антифашисти. Минутка мълчание в памет на колене…
     По традиция продължението е в песни и стихове. Редят се познати, красиви мелодии, жени и мъже пригласят с песнопойците, светят очите, високо изправени са главите. Гордост лъха от всеки присъстващ и любов неугасима към родината, към майка България!
   … Пътят към Даржевица няма да запустее! Всяка година в края на юни антифашистите ще бъдат там. И ще разказват, и ще пеят.