Българийо, към светлина лети!
Измъкнала се от робия вчера,
изпращай град да вдига инженера
във някакъв Диарбекир немил,
където негов прадядо е гнил,
защото не търпял окови турски,
певци все още с имена гяурски
да носят твойто име надалеч,
писатели да славят свойта реч
и радосттати да лети в простора
тъй, както таз "Полегнала й Тодора",
излитнабаот дворчето с чимшир,
се носи по света надлъж и шир
и кара разни графове и леди
така да си остават неми, бледи,
с отворени от смайване уста,
когато на момите песента
отдавна е затихнала в салона
и само разлюлени от поклона
на тънък кръст и на висока гръд
пендарите и пафтите звънят...

 Из "В меката есен"