Някаква пасторална тишина и кротост е полегнала през тези празнични дни в малкото стралджанско село Лозенец. Като че ли укротени и успокоени след тържествената църковна служба в обновения храм, след веселбите по Лазар и Цветница, след тежките трапези на Великден, дошло е времето на тиха семейна радост, на спокойствие и светли мисли. Шарената пролет е украсила всеки двор с безброй уханни цветя. Жените посвещават часова  за присаждане на мушки и сардели, сеят френчи и фужи, а на разговорка и отдих се застояват под цъфналия на облаци люляк.
    Искам да бъда гост на лозенци по това време. Ако прекрача дома на Георги Рахнев, непременно ще срещна усмивката на Йовка и Радостин. Няма да ме пуснат без да спазят традициите за почерпка с домашна баница и лозенско вино. Ще се отпусне душата на родолюбеца Георги Рахнев, страстен почитател на местните обичаи и радетел за тяхното съхраняване. Ще отвори приказка за стари  и отколешни времена, ще припомни легендите за Кадън Мариина кория и Сарая… И току ще въздъхне по отминалата младост!
    Някъде малко по- на север, потънал в зеленина е домът на Петранка Добрева, кмет на селото. Макар че има малък апартамент в Стралджа, тя и семейството й предпочитат всяка свободна минута  да бъдат на село, където всичко е хубаво и душата празнува. Възстановената стара къща днес изглежда като приказна. В далечината е силуета на Мараша,смесват се зелено и жълто  на фона на синьото небе, гледаш и не можеш да се нагледаш…Цъфнали овошки, цветно многообразие, живинки наоколо – кокошчици, зайци, в съседство стадо овце дори. Куче ще пролае, гугутка ще загука, славей ще запее…Мило и драго е в такъв дом!Синовете също оценяват това богатство и са първи ако се налага градината да се обработва, зеленчук да се посее. Нали и хлябът на трапезата  трябва да се услади, само трудът може да направи това, сигурна е стопанката.
    Не подминавам дома на още един местен родолюбец. Иван Митев, който с много любов е успял да превърне дядовата си къща в старинен музей. Там , долу в мазето е спретнал огнището като преди сто години, на полиците са подредени сахани, тави, дървени лъжици, стомни… На изток е кандилцето с иконата на Богородица. До сами тях – снимки на дедите, за които разказва с почит и признателност. Достоен наследник на достойни предци. Няма как да не се почувстваш като у дома си в такава среда, няма как да не поискаш на такъв човек поклон да сториш! Защото на такива хора се крепи българското. Те дават примера, от тях черпим силата и вярата си, че ще ни бъде. Присядаме на прустчето и разговорката тръгва – за рода, за знайните и незнайни подвизи, за легендите, за селото,което помни и добри, и трудни времена, но упорито се съхранява  и отстоява на предизвикателствата на  новото време. На ръка разстояние до нас е плетнята с познати битови предмети, до сами тях, в центъра на дворчето, е герана с жива вода, ползван преди сто години, съхранен и до днес.
    Не ми се тръгва, не искам да прекъсна разговора  със сладкодумците на Лозенец.Зная , че има и други домове , които мога да посетя,зная, че навсякъде ще ме посрещнат с усмивка за добра среща, зная, че има още какво да науча.Но, нали за това са празниците! Да се навиждаме, да си гостуваме, да се поразговаряме. И да си припомним, че сме добри хора, със светли мисли и топли сърца. Българи!

Надя ЖЕЧЕВА
Излъчено по радио Ст.Загора в предаването на Мила Маринова