Одобрен е годишният доклад за състоянието
на отбраната и въоръжените сили
Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за миналата година. Документът отразява текущото състояние на военните аспекти на националната сигурност и резултатите от изпълнението на политиката в областта на отбраната през 2017 г. С него Министерският съвет представя изводи и насоки за съсредоточаване на усилията през следващия отчетен период.
През 2017 г. във въоръжените сили са проведени 290 учения, което е с 11% повече от предходната година. Формирования и отделни военнослужещи са участвали в осем мисии и операции зад граница. Общият брой военнослужещи, включени в планираните ротации през годината, е над 900, което е повишение от около 19 на сто.
Формирования от Българската армия са участвали в 69 мероприятия по оказване на помощ на населението при тежки зимни условия, пожари, наводнения и транспортиране на болни. Изпълнението на тези задачи е осъществено от 1198 военнослужещи и 184 единици техника. В операцията за съвместни действия с органите на МВР по охрана на държавната граница с Турция средномесечно са участвали около 240 военнослужещи и 70 единици техника.
В доклада е отбелязано и присъединяването на България към нотификацията за създаването на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната и заявеното участие в три от предложените многонационални проекта.
Основният извод от документа е, че българските въоръжени сили са в състояние да изпълняват задачите си, но със затруднения и повишен риск. Основните констатирани проблеми са свързани с некомплекта военнослужещи, който е достигнал 20% от щатния състав и засяга в най-голяма степен Сухопътните войски; недостатъчното ресурсно осигуряване; затрудненията по поддържането и развитието на отбранителните способности.
В доклада се посочва, че усилията на ръководството на Министерството на отбраната през 2018 г. ще бъдат концентрирани в изпълнение на дейностите по Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили 2020; изготвяне на пътна карта за разработване на дългосрочна, всеобхватна и финансово осигурена програма за развитие на въоръжените сили след 2020 г.; реализация на разчетите в приетия Национален план за увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.; стартиране на трите основни модернизационни проекта за въоръжените сили; попълване на вакантните места във въоръжените сили и окомплектоване на доброволния резерв; изграждане на способности за киберотбрана и др.
Правителството прие промени
в Списъка на регулираните професии
Изменение в Списъка на регулираните професии, одобрено от правителството, променя регулираната медицинска професия „масажист“ на „масажист (за лица с увредено зрение)“.
Промяната е направена по предложение на Министерството на здравеопазването като са спазени условията и изискванията за регулирана професия съгласно Закона за здравето и Закона за признаване на професионални квалификации по отношение на професията „масажист“.
Националното сдружение на работодателите
на хората с увреждания е признато
за представителна организация за хората
с увреждания
Сдружение „Национално сдружение на работодателите на хората с увреждания“ е признато за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания за срок от три години.
НСРХУ работи в обществена полза като разширява възможностите за трудовата заетост на лицата с увреждания, способства за тяхната социална интеграция, личностната реализация и пълноправното им участие в обществения живот.
Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган към Министерския съвет. Членуващите в него неправителствени организации защитават интересите на хората с увреждания и изразяват становища по нормативни и стратегически документи, с което допринасят за изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания и за усъвършенстване на нормативната база.
Над 208 хил. лв. се предоставят за стипендии
на ученици-спортисти
Правителството одобри допълнителни разходи и трансфери в размер на 208 170 лв. Средствата са за стипендии на ученици от държавни и общински училища, постигнали високи спортни резултати.
Средствата са предвидени в централния бюджет по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби.
Над 146 хил. лв. ще бъдат изплатени
на пострадали от забавено правосъдие
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на правосъдието в размер на 146 650 лв. Средствата са предвидени в централния бюджет. Те са за изплащане на обезщетения по сключени споразумения за нарушени права на разглеждане и решаване в разумен срок на дела по приключили граждански, административни и наказателни производства.
Тази мярка е регламентирана в Закона за съдебната власт като начин за компенсиране на гражданите и юридическите лица, пострадали от забавено правосъдие. Техните заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които е нарушено правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се подават в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Проверката и произнасянето по заявленията се извършват в 6-месечен срок, а обезщетенията се изплащат чрез бюджета на Министерството на правосъдието въз основа на сключено споразумение.
Имоти, управлявани от Министерството
на отбраната, стават частна държавна собственост
Правителството промени от публична в частна държавна собственост статута на имоти, управлявани от Министерството на отбраната. Те се намират в областите Пловдив и Ямбол и са с отпаднала необходимост за ведомството.
Два от терените се намират в местността „Капсида“ край с. Куклен и са с площ съответно 115 дка и 16 дка. Други два имота са в землищата на с. Бояново – 314 дка и 26 сгради и 1,7 дка и три сгради, а последният е край с. Дъбене – 74 дка, застроен с 13 сгради.
Промяната в статута им ще позволи извършването на разпоредителни действия.
С друго решение сградите на Професионалната гимназия по селско стопанство „Н. Й. Вапцаров” в Хасково стават общинска собственост. Решението е мотивирано с преобразуването в общинско на учебното заведение, което досега е било към Министерството на земеделието, храните и горите.
Повишава се класът на унгарското консулство
във Варна
Правителството даде съгласието си консулството на Унгария във Варна да стане генерално консулство, а неговият ръководител – българският гражданин Йордан Йорданов, да е генерален консул.
Искането е на унгарската страна. То е мотивирано с активната дейност на консулството и на почетния консул за развитието на българо-унгарските икономически отношения, за привличането на унгарски инвестиции в консулския окръг и извън него и за създаването на Българо-унгарска търговска камара, която подпомага унгарските фирми в България и българските фирми, развиващи бизнес с Унгария.
Прецизира се редът за разпределение на средствата от фонд „Убежище, миграция и интеграция“
Правителството одобри изменение в Рамката на Националния механизъм за изпълнение на ангажиментите на България по Решение 2015/1523/ЕС и по Решение 2015/1601/ЕС, одобрена през ноември 2015 г. С решенията се установяват временни мерки в областта на международната закрила и се определя процедурата за финансиране на дейностите, което се осъществява изцяло с европейски средства от фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
С измененията се прецизира процедурата за предоставяне на предвидените по фонда средства. Те ще се отпускат целево от отговорния орган – дирекция „Международни проекти“ в МВР, след сключване на споразумения с Държавната агенция за бежанците и съответната община при съотношение във финансирането – 25% за оперативна дейност и 75% за интеграция.
За ратификация е предложен
Протоколът за предварително изпълнение
на Споразумението относно Единния патентен съд
Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд (СЕПС).
България е ратифицирала Споразумението през 2016 г., а Протоколът за предварително изпълнение е част от пакета документи, необходими за нормалното функциониране на Съда. Той има за цел да осигури плавен преход към оперативната фаза и да гарантира коректното функциониране на Единния патентен съд преди влизането в сила на СЕПС, в това число предварително изпълнение на институционални, организационни и финансови разпоредби.
Периодът на предварително изпълнение ще даде възможност на договарящите държави членки да установят отделните ръководни органи – Административен комитет, Бюджетен комитет, Консултативен комитет и Президиум, и да се приемат всички правни текстове, да се вземат решения, както и да бъдат направени назначения в съответствие с процедурите на СЕПС.
Единният патентен съд (наред с единната патентна закрила) е вторият стълб на единната патентна система на ЕС, насочена към стимулиране на иновациите в Европа. Неговото създаване осигурява единна практика в областта на патентната закрила, а системата за съдопроизводство ще позволи и значителни икономии за европейските предприятия.
България финализира споразумението с Алжир
за визови облекчения
Министерският съвет утвърди Споразумението между правителствата на България и Алжир за взаимно освобождаване от изискванията за притежаване на визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически и служебни паспорти. Така българските граждани, притежатели на такива паспорти и пребиваващи в Алжир за период до 90 дни, ще бъдат освободени от изискването за краткосрочна виза.
Споразумението беше подписано на 23 март т. г. при официалното посещение в София на министъра на външните работи на Алжир Абделкадер Месахел.
България и Южна Африка ще си сътрудничат
в областта на спорта
Правителството одобри проект на споразумение за сътрудничество в областта на спорта между ресорните министерства на България и Южна Африка.
Сферите на сътрудничество, залегнали в документа, обхващат провеждане на срещи и обмен на опит и информация между държавните органи, отговарящи за спорта, и на спортните федерации с цел укрепване на международното сътрудничество; съдействие за участието на български и южноафрикански спортисти, отбори и треньори в състезания и международни спортни мероприятия, организирани от тях; улесняване провеждането на учебно-тренировъчни лагери, съвместни тренировки на националните и клубни отбори по различни видове спорт в спортните обекти и съоръжения на двете страни и др.
Одобрен е проектът на двустранен протокол
на България и Армения за прилагане
на реадмисионно споразумение
Министерският съвет одобри проекта на двустранен протокол на България с Армения за прилагане на подписаното през 2013 г. споразумение на ЕС с Армения за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица.
С протокола се определят конкретните изисквания, условия и процедури за прилагане на реадмисионните споразумения в двустранните отношения между България и Армения – компетентни органи, гранични контролнопропускателни пунктове за изпълнение на реадмисията, сроковете за изпълнение, особености при предаването на граждани на трети страни, транзитно преминаване, съпътстващи документи и т. н.
Гарантирането на правата и благосъстоянието
на всички деца е основен приоритет в сътрудничеството между България и УНИЦЕФ
Правителството одобри План за изпълнение на програмата за сътрудничество между България и Фонда за деца на ООН (УНИЦЕФ) за периода 2018-2022 г. Основната цел на документа е да подкрепи усилията за гарантиране на правата и благосъстоянието на всички деца, включително тези в неравностойно и уязвимо положение, така че те да развиват своя пълен потенциал в едно приобщаващо и закрилящо общество. Одобрен беше и работен план за изпълнението на програмата в периода 2018-2019 г.
Основният фокус в двата документа е поставен върху ранното детско развитие, приобщаващото предучилищно и училищно образование, превенцията на насилието и защитата на жертвите, както и достъпа до правосъдие за всички деца.
Част от очакваните резултати до 2022 г. са децата, особено тези в най-неравностойно положение, да растат в обгрижваща семейна и социална среда, да посещават училище и да се ползват от подобрени приобщаващи образователни политики, а социалните услуги, системата за закрила на детето и правораздавателната система по-ефективно да предотвратяват насилието и да защитават децата-жертви.
Одобрени са резултатите от заседания
на Съвета на ЕС
Правителството одобри доклади за резултатите от проведени заседания на Съвета на Европейския съюз.
На Съвета „Общи въпроси“, състоял се на 17 април в Люксембург министрите обсъдиха компромисното предложение на Българското председателство относно изменения на Акта за избор на членове на Европейския парламент от 1976 г. Съветът реши да даде още време на държавите-членки да постигнат консенсус до края на април, за да могат промените да влязат в сила за предстоящите избори за Европейски парламент.
Европейската комисия представи одобрения от Колежа на комисарите Пакет по политиката за разширяване на ЕС. Той включва седем доклада за напредъка в изпълнението на критериите за членство за шестте страни от Западните Балкани и за Турция. Пакетът съдържа и две препоръки за започване на предприсъединителните преговори – с Република Македония и Албания.
Неформалното заседание на Съвета по околна среда се проведе на 10 и 11 април в София. Основен акцент на срещата беше дискусията, посветена на подобряване качеството на въздуха, а оттук и на качеството на живот на европейските граждани. Министрите бяха единодушни, че макар качеството на въздуха в ЕС да се подобрява, са необходими още и спешни действия в тази насока. Изтъкната беше необходимостта от по-добра координация между различните управленски нива и различните икономически сектори, които имат отношение към проблема. Беше обсъдена и ролята на социално-икономическите условия в борбата за по-чист въздух.
Втората сесия от заседанието беше посветена на по-доброто регулиране, като дискусията се фокусира върху необходимостта от подобряване координацията между различните нива на управление. По-ясното и лесно приложимо законодателство, без прекомерна регулация и административна тежест, с работещи механизми за докладване, мониторинг и оценка, е визията за по-добро регулиране, около която се обединиха участниците.
Неформалното заседание на министрите на заетостта и социалната политика, състояло се на 17 и 18 април в София, постави акцент върху приложението на принципите на Европейския стълб на социалните права за повишаване на уменията и знанията на работната сила и осигуряване на равни възможности за реализиране на пазара на труда. Министрите обсъдиха и изпълнението на препоръката на Съвета на ЕС за повишаване на квалификация и за създаване на нови възможности за трудова реализация на по-възрастното поколение.
През втория ден на заседанието бяха представени добрите практики и постигнатите от България резултати при реализирането на Европейската гаранция за младежта. Министрите по заетостта и социалната политика обмениха опит в преодоляването на предизвикателствата, свързани с професионалната реализация на младежите и продължително безработните.
Определени са концесионери на три морски плажа
Правителството определи концесионерите на три морски плажа в област Варна – „Слънчев ден“, „Св. Св. Константин и Елена – север“ и „Св. Св. Константин и Елена - малък плаж“. Концесиите са за срок от 15 години.
Концесионер на плаж „Слънчев ден“ е „Амадеус – Ей Си Джи“ ООД. За срока на договора таксата за един чадър и за един шезлонг в зоната за платени плажни принадлежности трябва да е по 8 лв. Размерът на годишното концесионно плащане е 302 969 лв. без ДДС. Предвидените инвестиции за подобряване на пешеходния достъп до морския плаж и за указателни табели с допълнителна информация са в размер на 74 244 лв.
Концесионер на другите два плажа е „Св. Св. Константин и Елена Холдинг“ АД. За срока на договора той ще предлага чадърите и шезлонгите по 10 лв. в зоните за платени плажни принадлежности. Размерът на годишното концесионно възнаграждение за плаж „Св. Св. Константин и Елена – север“ е 57 768 лв. без ДДС, а за „Св. Св. Константин и Елена - малък плаж“ – 22 733 лв. без ДДС.
Размерът на концесионното плащане за всяка календарна година от срока на концесията е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне на минималния размер на концесионното плащане за морските плажове..
Одобрени са позициите на България за участие
в заседания на Съвета на ЕС
Министерският съвет одобри позицията на България за участие във второто редовно заседание на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС в рамките на ротационното председателство на България. То ще се проведе на 22 и 23 май 2018 година в Брюксел.
Съветът във формат министри на образованието ще приеме актуализирана препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот, препоръка относно утвърждаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването и заключения на тема „Към визия за европейското образователно пространство“. По точката за дебат ще бъде обсъден потенциалът на университетите за регионалния растеж и за насърчаването на предприемачески и новаторски умения.
Съветът във формат „Младеж“ ще приеме заключения за ролята на младите хора в изграждането на сигурно, сплотено и хармонично общество в Европа и за ролята им за преодоляване на демографските предизвикателства в Европейския съюз. Темата за дебат е „Бъдещи приоритети на политиката на ЕС за младежта“.
Съветът на министрите на културата ще приеме заключения за необходимостта от извеждането на преден план на културното наследство в политиките на ЕС и ще обсъди перспективите, свързани с дългосрочната визия за приноса на културата в ЕС след 2020 г.
На заседанието на Съвета, заседаващ във формат министри на спорта, ще се приемат заключения относно утвърждаването на общите ценности на ЕС чрез спорта. В частта за дебат в включена темата „Комерсиализация на елитния спорт и устойчивост на европейския спортен модел“.
Правителството прие и позицията на България за заседанието на Съвета по външни работи (Търговия) на ЕС, което ще се проведе на 22 май 2018 г. в Брюксел.
На него ще бъдат дискутирани преговорите по споразуменията за свободна търговия на ЕС с Австралия и Нова Зеландия, въпросите, свързани с 11-ата министерска конференция на Световната търговска организация, Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония, споразуменията за свободна търговия и за защита на инвестициите между ЕС и Сингапур и др.
Правителството прие Доклад за състоянието
на администрацията през 2017 г.
Министерският съвет прие Доклад за състоянието на администрацията през 2016 г.
Докладът съдържа обобщена информация за развитието на административните структури, човешките ресурси, условията за осъществяване дейността на администрацията и достъпа до обществена информация. Тя е предоставена от 580 административни структури, прилагащи Закона за администрацията.
Докладът е публикуван в рубриката „Документи” в правителствената интернет страница.
България и ОАЕ ще признават националните свидетелства за управление на МПС
Правителството одобри проекта на меморандум за разбирателство относно взаимното признаване и подмяната на свидетелства за управление на МПС, издадени от министерствата на вътрешните работи на България и на Обединените арабски емирства.
С документа се уреждат изискванията за подмяна на свидетелствата, като се регламентира взаимното признаване и подмяна на шофьорските книжки от категория „В“ с еквивалентната категория в ОАЕ.
Подписването на меморандума ще облекчи около 6000 български шофьори, които пребивават на територията на ОАЕ. Те ще могат да използват своите национални свидетелства за управление на МПС, което ще им спести значителни финансови разходи за допълнителен курс и практически изпит в ОАЕ.
Салдото по КФП към края на първото тримесечие
е положително в размер на 592,7 млн. лв.
Министерският съвет одобри внесената от министъра на финансите информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2018 г. Тя е изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси, на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
По данни от месечните отчети салдото по КФП на касова основа към месец март е положително в размер на 592,7 млн. лв. (0,6% от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 880,2 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 287,6 млн. лева. Основните фактори за формиране превишението на приходите над разходите към месец март са добрите параметри по изпълнението на данъчните и осигурителните приходи по националния бюджет.
Постъпилите приходи и помощи по КФП са в размер на 9 218,8 млн. лв. или 24,1% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 621,1 млн. лв. (7,3%), докато постъпленията от помощи са по-ниски.
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7 828,6 млн. лв., което представлява 25,1% от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към месец март 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално със 7,4% (539,8 млн. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 1 453,2 млн. лв. или 25,2% от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват със 122,4 млн. лева (9,2%). Приходите от косвени данъци са в размер на 3 829,3 млн. лв., което е 25,3% от разчетите за годината. Съпоставено с данните към март 2017 г., постъпленията в групата нарастват със 115,3 млн. лв. (3,1%). Постъпленията от ДДС са в размер на 2 561,3 млн. лв. или 26,2% от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.03.2018 г. е 70,8 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 1 195,6 млн. лв. (23,2% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 63,8 млн. лв. или 33,5% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 330,0 млн. лв. или 30,1% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 2 216,1 млн. лв., което представлява 24,3% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14,6% (282,2 млн. лева).
Неданъчните приходи са в размер на 1 254,1 млн. лв., което представлява 26,7% изпълнение на годишните разчети.
Приходите от помощи са в размер на 136,2 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) към март 2018 г. възлизат на 8 626,2 млн. лв., което е 21,9% от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 7 780,6 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите спрямо същия период на 2017 г. е основно поради по-високия размер на социалните плащания, свързан с базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия (от юли и октомври), по-високи разходи за персонал (основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование) и нарастването на капиталовите разходи (основно по сметките за средства от ЕС).
Нелихвените разходи са в размер на 7 939,6 млн. лв., което представлява 21,3% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2018 г. са в размер на 7 378,6 млн. лв. (23,7% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 554,1 млн. лв. (9% от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,9 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 378,4 млн. лв. или 52,4% от планираните за 2018 година.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 308,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.03.2018 г. е 10,1 млрд. лв., в т.ч. 9,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Министър Ананиев ще води българската делегация на 71-ата сесия на Световната здравна асамблея
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще води българската делегация за участие в 71-ата сесия на Световната здравна асамблея, която ще се проведе в периода 21-26 май в Женева.
Основната тема за дискусиите ще бъде фокусирана върху темата „Здраве за всички: ангажирайте се с универсално здравно покритие“, по която министърът на здравеопазването ще направи изказване от името на Българското председателство на Съвета на ЕС. Акцент ще бъде поставен върху универсалното здравно покритие като споделена цел на държавите-членки на СЗО в стремежа им никой да не бъде оставен на заден план и да се осигури равен достъп на всички до интегрирани висококачествени здравни услуги.
Фокусът ще бъде върху стратегическите приоритети на СЗО по пътя на трансформацията й чрез разумни инвестиции в най-неотложните здравни предизвикателства.
Сред темите за разглеждане от дневния ред за Асамблеята се открояват и тези, посветени на мобилното здравеопазване, укрепването на механизма за интегрирани здравни услуги, ориентирани към хората, глобалната стратегия и план за действие относно застаряването и здравето, глобалния недостиг и достъп до лекарства и ваксини, майчино, кърмаческо и детско хранене. Последните две теми са особено важни за страната ни, тъй като съвпадат със здравните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС и България постигна значителни резултати в задълбочаване на конструктивния диалог сред страните-членки на ЕС по тези актуални въпроси.
Одобрени са промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност
Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. С тях се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2016/801, която регламентира условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в България с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, ученически обмен или образователни проекти.
С новите текстове се осъвременяват и уреждат процедурите за заетост на територията на България без разрешение за работа на научните работници и на стажантите от трети държави, както и на лицата от български произход. Включва се и процедура за достъп до българския пазар на труда за чужденци, жертви на трафик на хора. Допълнително се регламентира предвидената в закона ускорена процедура за предоставяне на решение за достъп до пазара на труда за сезонен работник-гражданин на трета държава, който поне веднъж е работил в България като такъв през последните 5 години. Уреждат се и процедурите за случаите, когато сезонният работник продължава да работи при същия или друг работодател след изтичане на срока на регистрацията на краткосрочната му сезонна заетост.
Приета беше Наредба за изискванията
за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията
Министерският съвет прие Наредба за изискванията за определяне на финансово-икономическите елементи на концесията. Изискването за това е на Закона за концесиите.
Финансово-икономическите елементи на концесията за строителство и на концесията за услуги са: стойност и прогнозна стойност на концесията, икономически баланс и разпределение на рисковете, приходи на концесионера, плащания от концедента, концесионно възнаграждение и срок на концесията.
Финансово-икономическите елементи на концесията за ползване са: концесионно възнаграждение, срок на концесията и инвестиционна програма за осигуряване поддържането на обекта на концесията в експлоатационна годност.
С наредбата се определят и редът за изготвяне на плановете за действие за държавните концесии и на плановете за действие за общинските концесии, условията и редът за извършване от министъра на финансите на предварителната оценка относно спазване на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси на проектите за държавни концесии с плащания от концедентите, преди включването им в плана за действие за държавните концесии, методът за изчисляване на прогнозната стойност на концесиите за строителство и за услуги, минималните изисквания към финансово-икономическия анализ и др.
В Устройствения правилник на МО са уредени функциите на директора на Щаба на отбраната
Правителството одобри промени в Устройствения правилник на Министерството на отбраната, с които се уреждат функциите на директора на Щаба на отбраната. Позицията е въведена поради идентифицираната необходимост дейността в Щаба на отбраната като стратегически военен щаб да се координира от нарочно определено длъжностно лице.
Задачите му са свързани с организиране изпълнението на нормативните и административните актове на министъра и на заповедите, разпорежданията и указанията на началника на отбраната в административните звена от Щаба на отбраната; координация на изготвянето и актуализирането на нормативните и административните актове, регламентиращи устройството и дейността на щаба; координация на участието на административните звена в подготовката и провеждането на стратегически или периодични прегледи на отбраната и въоръжените сили и т. н.
Друго изменение в Устройствения правилник, произтичащо от последните промени в ЗОВС, отменя изискването министърът на отбраната да определя със заповед условията и реда за оценяване на постоянния секретар на отбраната. Тъй като постоянният секретар на отбраната е най-висшият държавен служител в МО, спрямо него ще се прилага общият режим на Закона за държавния служител.
Предлагани промени в Закона за защита от шума
в околната среда целят повишаване качеството
на жизнената среда
Министерският съвет одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда. Той има за цел да осигури опазване здравето на населението от вредното въздействие на шума, предизвикан от дейността на търговски и производствени обекти, разкрити в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии, както и зони със смесено предназначение.
В тази връзка се предлага издаването на становище от регионалните здравни инспекции до общинските и районни администрации, относно осигуряването на акустичен комфорт на живущите само за търговски и производствени обекти, разкрити в жилищни сгради и/или в сгради със смесено предназначение, в които част от сградата е предвидена за жилищно строителство.
Със законопроекта се създава правно основание за издаване от Министерския съвет на наредба, която ще определи изискванията за осигуряване на нормална акустична обстановка в жилищни и обществени сгради и в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони и територии със смесено предназначение, както и изискванията към използването на озвучителни средства, която ще регламентира ясно условията за осигуряване на нормална акустична среда в урбанизираните територии, подлежащи на здравна защита, през различните части на денонощието.
Със законопроекта се въвеждат ограничения в определени часови пояси за озвучаване на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, озвучаването на открити площи от пътни превозни средства и плавателни средства предназначени за спорт, туризъм и развлечения и водноатракционни услуги. Предвидени са и съответните изключения от тези ограничения. Въвежда се изискването озвучаването на гореописаните открити площи да става само с озвучителни средства с монтирани автоматични регулатори, контролиращи нивото на звука, така, че да не се допуска ниво на шум над нормативно определените гранични стойности.
Допълват се контролните правомощия на министъра на вътрешните работи и определените от него длъжностни лица по отношение на озвучаването на открити площи в тези зони. При осъществяване на контролните си правомощия определените от министъра на вътрешните работи лица ще могат да издават разпореждания по чл. 64 от Закона за МВР и да налагат административни наказания по реда на този закон.
Предвижда се и завишаване на определените в закона глоби и имуществени санкции с цел превенция, възпиране на нарушителите и създаване на условия за живот без шум над допустимите граници в околната среда.
Очакваният резултат от приемане на предложените изменения и допълнения на закона е осигуряване на акустичен комфорт, подобряване качеството на жизнената среда и повишаване на ефективността и качеството на контрола. Ще се създадат допълнителни възможности за превенция и опазване на общественото здраве.
България и Република Македония предприемат стъпка за обединяване на пазарите
на електроенергия
България и Република Македония ще си сътрудничат в пилотен проект за интеграция на енергийните пазари между държава-член на ЕС и договаряща се страна по Договора за създаване на Енергийната общност. Това е предвидено в проекта на меморандум между българското Министерство на енергетиката и македонското Министерство на икономиката за обединение на електроенергийните пазари „ден напред“, който правителството одобри.
Меморандумът цели създаването на равнопоставена правна и регулаторна основа за обединяването на пазарите на електроенергия „ден напред“ между двете държави при недискриминационни и справедливи условия.
Подписването на меморандума е елемент от общите усилия за свързаност в енергийния сектор, създаване на работни места и развитие на конкурентен и интегриран енергиен пазар в региона, изцяло в синхрон с последователната политика на България за гарантиране на устойчиви и достъпни енергийни доставки за Югоизточна Европа.
Правителството предлага изцяло нова правна рамка в областта на киберсигурността
Правителството одобри проект на закон за киберсигурност, което е изцяло нова правна рамка в областта. Чрез нея се създават условия за изграждане на ефективна система за превенция и борба с кибератаките и за ограничаване на мащаба, честотата и въздействието на инцидентите в киберпространството.
С приемането на закона ще бъде установена цялостна система на координация и взаимодействие между институциите в областта на киберсигурността и правила за докладване на инциденти, които засягат административните органи, операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги на национално равнище и между държавите членки на Европейския съюз. Проектът урежда организацията, управлението и контрола на киберсигурността, определянето на компетентните органи, техните функции и правомощие. Текстовете регламентират дейностите за постигане на високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи като основен стълб на киберсигурността и за подобряване на функционирането на вътрешния пазар.
Предвижда се създаването на Национално единно звено за контакт. Регламентирани са управлението и организацията на националната система за киберсигурност, Националния координатор по киберсигурност, секторните екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС), както и национален ЕРИКС, създаден от председателя на Държавната агенция „Електронно управление“. Ще бъде разработена Национална стратегия за киберсигурност и ще бъде създаден нов орган – Съвет по киберсигурност, като консултативен орган към Министерския съвет. Националният координатор по киберсигурност ще бъде определян от министър-председателя.
Проектозаконът хармонизира националното законодателство с европейското и въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2016/1148 относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза.
Утвърден е приемът на студенти и докторанти
във висшите училища и научните организации
за учебната 2018-2019 година
Държавата ще субсидира обучението на 45 781 студенти в 37 държавни висши училища, от тях 38 578 са за образователно-квалификационни степени след средно образование. Правителството утвърди броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации в България през учебната 2018-2019 година.
През тази година се очаква 56 737 младежи да завършат средно образование. Броят на приеманите за обучение студенти и докторанти е посочен по висши училища, професионални направления, специалности от регулираните професии и по форми на обучение. Съобразен е с оценката на учебната и научната дейност на висшите училища, с данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти и с приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната.
Максималният брой студенти е определен въз основа на реализирания през миналата година субсидиран от държавата прием и при спазване методиката за определяне на коефициент на висше училище по професионални направления.
Разрешен е прием в три новооткрити професионални направления в две висши училища. Това са професионалните направления „Педагогика“ и „Информатика и компютърни науки“ в Техническия университет - София, и „Комуникационна и компютърна техника“ във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
За следващата учебна година се допуска допълнителен прием в осем професионални направления: „Математика“, „Физически науки“, „Химически науки“, „Химически технологии“, „Енергетика“, „Материали и материалознание“, „Педагогика на обучението по...“ и „Религия и теология“. Това са направления с намаляващ брой студенти, но важни за развитието на отделни сектори на икономиката и обществото.
Определени са 2000 места за наши сънародници от чужбина, които ще се обучават в бакалавърски и магистърски програми в български висши училища. Четиридесет са местата за докторанти. Българската държава ще осигури отново и 150 места за обучение на граждани на Република Македония. Приемът е съобразен с предложенията на организации на българските общности в чужбина и българските дипломатически представителства, както и с желанията на кандидат-студентите при проведената информационна кампания в Албания, Косово, Република Македония, Молдова, Украйна и Сърбия.
С решението се утвърждава и приемът на студенти срещу заплащане в държавните висши училища. Предвидени са 10 706 места, от които 6731 след средно образование. Частните университети ще приемат 14 335 студенти, от които 9345 след средно образование.
Местата за новите докторанти ще бъдат общо 2742. За държавните висши училища те са 2278, за частните - 154, а за научните организации - 310.
В периода на съгласуване на проекта Министерският съвет прие постановление, с което се отлага влизането в сила на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. Във връзка с това за учебната 2018-2019 г. се определя прием за обучение на студенти в задочна форма по „Право“.
България и Сърбия затвърдиха ангажимента си
за изграждане на междусистемна газова връзка
България и Сърбия ще подпишат съвместна декларация за изграждането на газов интерконектор между двете страни. Правителството одобри проектодокумента и упълномощи министъра на енергетиката Теменужка Петкова да го подпише.
С декларацията двете страни обявяват неотменимия си ангажимент за изпълнение на проекта, така че връзката да бъде въведена в експлоатация най-късно до месец май 2022 г. Ще бъде създадена съвместна работна група, която да контролира изграждането на интерконектора и в рамките на която да бъдат обсъждани и намирани решения на всички въпроси. С цел интегриране на проекта в съществуващата българска мрежа, българската страна декларира намерението си да определи, със съгласието на ЕК, оператора на преносна система „Булгартрансгаз" ЕАД за организатор на проекта и оператор на бъдещия газопровод на българска територия.
С декларацията двете страни се ангажират да подкрепят изцяло изпълнението на проекта. Изграждането на интерконектора България-Сърбия е изцяло в унисон с приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС за свързаност на Западните Балкани. Проектът съдейства за преодоляване на предизвикателствата пред диверсификацията и засилване на сигурността на газовите доставки в региона. Декларацията ще бъде подписана в рамките на Срещата на върха в София.
Правителството стартира проектите за придобиване на нова бойна техника за Сухопътните войски
и на нов тип самолет за ВВС
Правителството предлага на Народното събрание да приеме проекта за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и актуализирания проект „Придобиване на нов тип боен самолет“. Те са част от цялостната концепция за модернизация на въоръжените сили.
Инвестиционният проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ предвижда придобиване на 150 броя бойна и специална техника за три батальонни бойни групи, на системи и допълнително оборудване, както и обучение на състава. Времевият интервал за неговата реализация обхваща 12 години. Прогнозната стойност е в размер на 1 милиард и 464 милиона лева с ДДС.
Инвестиционният проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ предвижда придобиването на 16 самолета на два етапа. През първия етап, който е финансово осигурен с 1 милиард и 800 милиона лв. с ДДС, е предвидено да се придобият не по-малко от осем бойни самолета. С тези средства се предвижда придобиването на летателните апарати, средствата за наземно обслужване, средствата за обучение, обучението на състава, първоначалната интегрирана логистична поддръжка (за период от 3 години) и въоръжението.
Осигуряват се държавни гаранции за организиране на временни експозиции в страната и в чужбина
Министерският съвет прие решение за осигуряване на държавни гаранции за организиране на временни експозиции в страната и в чужбина.
През периода октомври - декември 2018 г. в Националната галерия в София ще бъде представена временна изложба, посветена на българо-френската археологическа мисия в Аполония Понтийска (на територията на Созопол), която ще включва движими културни ценности от фондовете на Музеен център – Созопол, Регионален исторически музей – Бургас, Националния исторически музей, Националния археологически институт с музей при БАН и музея „Лувър“, Франция. В съответствие със застрахователната стойност на експонатите е необходимо да бъде осигурена държавна гаранция за времето на транспортирането им.
През месец май 2018 г. в сградата „Берлемон“ на Европейската комисия в Брюксел ще бъде представена временна изложба, в която е включен и първият Софрониев (Котленски) препис на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски – ръкопис от фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Осигуряването на държавна гаранция на експонатите е общоприета европейска практика, която позволява реално да се намалят разходите за организиране на изложби, стимулира двустранното сътрудничество между музеите и мобилността на колекциите.
Правителството предлага на Народното събрание
да бъдат възобновени действията по търсене
на възможности за изграждане на проекта
АЕЦ „Белене“
Правителството одобри доклад на министъра на енергетиката, в който са разгледани конкретни предложения, свързани с възможностите за реализация на активите по проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, в това число и отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно юридическо лице.
Изготвянето на доклада беше възложено на министъра с решение на Народното събрание от март 2018 година. В тази връзка работна група в Министерството на енергетиката, в която са включени експерти от „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, АЕЦ „Козлодуй“, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, изготви подробен анализ. В него са разгледани възможните варианти за оползотворяване на наличното оборудване по проекта, с произтичащите от тях позитиви и негативи. Анализираните възможности са: да не се предприемат никакви действия; продажба на оборудването на трето лице; използване на оборудването за 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, реализация на проекта от БЕХ/НЕК, по модела на АЕЦ „Пакш 2“ или чрез избор на стратегически инвеститор.
Във внесения на днешното правителствено заседание доклад от министъра на енергетиката като най-подходящ вариант за рационално използване на наличното оборудване за АЕЦ „Белене“ е обоснован този за възобновяване на действията по търсене на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция. Този вариант би позволил на българската държава да възстанови извършените през годините разходи по проекта, както и да се гарантира в дългосрочен план енергийната сигурност на страната.
Приетият от Министерския съвет доклад следва да бъде внесен в Народното събрание до 17 май 2018 г.